Естествено е, когато дойде Рождество, да се възрадваме. Да, това е време на радост. Извънмерна и изключителна. Но също толкова естествено и редно е и това, че по Рождество се замисляме за свършеното и несвършеното. За разбраното и неразбраното и за съвършеното и несъвършеното. Сигурно част от обяснението за тази наша склонност се открива и във факта, че коледните празници съвпадат с края на светската календарна година. Междата предполага активиране на рефлексията върху времето и положеността ни в него, отваря шлюза на размисъла и на равносметката. Така се казва обикновено поне. Иначе салдото винаги излиза отрицателно, защото си оставаме длъжници. И пред Бог, и на хората. Доколко е добродетелен животът ни? Това се питаме на Коледа.
Семейните събирания, на които се забравят и се загърбват волните и неволни наранявания – и получените, и нанесените. Драскотините зарастват през подадените чинии. Велико е да се вижда как всяка година по това време хората около трапезата се смиряват – в мярата, в която всеки един успява – и как внимават да не притесняват другите със себе си.
„Слава в вишних Богу, и на земли мир, между человецех благоволение!”
Точно мирът и благоволението имам предвид, говорейки за това „свиване” на хората в празнуващия Рождество-то дом. Някак си самите тела се държат по-умерено и икономисват себе си, за да не пречат на съседните им по стол. Но свиването, за което говоря, тази икономия, не е еднозначно прибиране и значи просто движение навътре. То е едновременно излизане из себе си, излизане, което се завършва в плътността на неудържимото сближаване, в жеста на докосването и събирането. Уплътняване, запълване на празнотите. Рождественски осветеният дом е място, в което не е оставено място за празнотата.
Какво нещо! В останалото си време сме обладани от мисълта за експанзия и разредяване на близостта, а на Рождество се предаваме на имплозията. По принцип все разширяваме – влияния, контакти, територии, домейни, бизнеси. Разширяваме кръвоносните си съдове със спорт и с медикаменти. Разширяваме мищците и раменете си до пръсване понякога. А сега се свиваме. Като деца, които се гушат в креватчетата си, като птичета, спящи в своите защитени гнезда. Нали знаете как се разширяват и свиват ритмично телцата на спящите спокойно в гнездата си птичета.
Събирането и свиването действат като съвземане. На Рождество се съвземаме. Вземаме се отново един друг в обятията си. Размисълът върху делата ни също е част от това съвземане.
Ето, мисля си. Има хора, които например се вманиачават в диетите, в режима на здравословното хранене. Познавам мнозина, за които изчистването на всичко, приемано от тях като храна и питие, вече е станало верую. Всяко едно нещо се проверява, преди да бъде взето. Проверява се и за най-нищожните съдържания на вредни компоненти. Не трябва да има нищо изкуствено, нищо, което може да наруши баланса и хармонията на веществата в тялото. Купува се само от специални магазини, които магазини купуват само от специални ферми, в които ферми се отглеждат само специални животни и растения…
Не че намирам нещо неприлично в тази привързаност към чистотата и здравето. Учудвам се само, че познавам хора сред същите тези хора, спазващи стриктно такава хигиена, които не изхвърлят разделно отпадъците си. Например. Фиксирани върху екологично чистото и поддържащи каузата на природосъобразния живот, те не намират сили и време да се заровят за малко в боклука си и да изминат разстоянието от три преки, за да отделят нещата едни от други. Защо ли? Поради валидността на неотменимата истина, че каквото влиза в нас е несравнимо по – важно явно от онова, което излиза. Дори и високо съзнателни и съвестни, ние си оставаме заинтригувани и загрижени за това, което поемаме, но нехайни към онова, с което се разделяме. Понякога така постъпваме и с хората, които са ни послужили временно за нещо и които първо сме поели, глътнали, а после отделили. Но всичко това е като че ли твърде изолирано и частно, за да бъде тема по Рождество.
Мисълта ми беше за свиването и стагнацията. Нещо, което в икономическата сфера се приема за дефект. В божествената икономия обаче свиването е твърде различно от стагнацията.
Та, по Рождество е добре да се свиваме и да мислим. Честитито Рождество Христово!
