Тим Холхаус е прекарал последните 8 години от своя живот на път. Свирил е в почти всеки град в Европа, за който се сещате, стигнал е до Азия, Америка и Австралия. Тази седмица се връща в България за няколко концерта.
Тим Холхаус определя музиката си като мутирал делта блус, изпълнен от човек, израснал с хардкор-пънк банди като Minor Threat, Husker Du, Minute Men и Black Flag.
Swans и Slowdive са другата „бира”, от която роденият в Портсмут Холхаус е пил. Техните следи ще откриете в експерименталната страна на музикалните му търсения. Било то във вече несъществуващия проект TCH (който видяхме в София през 2013 г.), или в новото му амплоа Raeppen ,или в десетките колаборации и архивни банди, сред които са колективът Shima, Among The Missing и т.н.
„Не пътувам по турнета, за да печеля луди пари или да трупам слава. Просто така живея дните си.“, казва Тим. „Креативност, приключения и хора“, това са неговите правила и с концерти през поне 250 дни в годината това е начинът, по който той съществува вече близо десетилетие.
Какво сe случи с Тим Холхаус през двете години след срещата ни в София?
Времето лети, когато се забавляваш, нали? Дори не съм се замислял, че за последно съм бил в България преди цели две години. Оттогава насам основно съм пътувал в Европа. Освен това записах и няколко албума. Понякога се чудя как съм успял да намеря време и за това. През последната година издадох три нови албума и няколко сплита с блус материал. Издадох и последния си албум като TCH (китарен drone/ambient), който се простира на цели три диска и DVD. Започнах и новия си проект Raeppen, дори успях да направя няколко концерта с него… А да, върнах се и към барабаните, свиря в doom банда на име Bongdrinker. Изглежда съм бил доста зает.
Твоето вечно турне е откога…, от 2002? Колко концерта на година прави това?
Мисля, че пътувам непрекъснато от 2006 г. Първите ми концерти през 2002 г. бяха по-скоро странни и случайни. Никога не бях смятал, че ще стана соло музикант. Свирех и пътувах с хардкор банда, която се казваше Soon The Darkness, и със слъдж групата Among The Missing, където пеех. Свирех сам, за да се забавлявам, и отново изненадах себе си, когато нещата около тези еднолични проекти започнаха да се получават. Но да, вече близо 10 години съм по пътя, което прави по 150 – 250 концерта на година. Със сигурност 2015 г. е близо до бройката в горната граница. Както споменах, успявам да съм постоянно зает.
И правиш всичко това сам? Без агенции, може би само добрия стар блус лейбъл, с който действаш от години?
Има няколко души, които винаги ми помагат на определени места (в Испания например), но предпочитам да се придържам към DIY (Do It Yourself – направи си сам) етиката. Най-малкото, така аз определям къде и кога да бъда и работя. Понякога съм се замислял, че ако имах агент, щях да си спестя много труд, ама…
Кои са твоите три любими места за свирене?
Храната в Италия е невероятна, в България също беше чудесно последния път, но като цяло трудно ми е да отговоря.
Има ли места, на които не би се върнал?
Не мисля. Да, някои концерти не са били особено велики. Казваш си, че няма да повториш, но все пак – всяка страна има своите страхотни места за свирене и забавни моменти, които трябва да изживееш. Навсякъде е различно. Често причините да не се върна на дадено място са изцяло финансови. Например в Австралия и Япония. Не съм бил там от доста време, но това е само защото е доста по-скъпо да прекосиш разстоянието до тези страни.
Къде не си бил досега?
Все още не съм бил в Русия и като цяло в страните, за които ти трябва виза. Не съм бил в Турция или Гърция. На това турне за пръв път ще бъда в Румъния и нямам търпение да отида там. Надявам се през следващата година да стигна до Канада, може би Азия и дори Африка. Има толкова много места по света, на които бих се радвал да бъда. Ако ме поканят и е възможно – не бих се замислил, защото новите места означават и много нови хора, които ще се радвам да срещна.
Последния път в София ти представи TCH – проект, който си развивал дълги години и който съществуваше някъде между drone, ambient и авангарден фолк – с глас и китара като основни елементи. Защо реши да го прекратиш?
Мисля, че една от основните причини беше, че не искам да се повтарям. Освен това проектът пое в много и прекалено различни посоки. Не бях особено доволен от тази липса на фокус. Да не говорим, че често заради името му (TCH е всъщност Timothy C. Holehouse) хората си мислеха, че ще слушат блус музиката ми, когато дойдат на концерт… Реших, че е време да достигна до нови музикални територии и идеи, да започна на чисто. Затова 7 години след създаването си TCH е история, а последното ми издание е една много лимитирана касета (заедно с българския проект Mytrip). След толкова време, четири албума (един, от които двоен, друг троен) и купища концерти по света мисля, че моментът беше добър да спра.
Сега в София ще видим Raeppen, а концертът на 18 септември в Чешкия център ще бъде един от първите за новото ти амплоа. Какво те подтикна да се насочиш към тази ритуална и почти религиозна естетика?
Raeppen е много различен от TCH, но по някакъв начин и не чак толкова. Идеята за проекта израсна в работата ми с белгийския музикант Ashtoreth, моя drone брат близнак. Една от най-значимите разлики е, че музиката в него е базирана изцяло на глас и минималистични перкусии, но аудио ефектите и структурата са drone и ambient елементите, останали от TCH… А, да, веднъж организаторът на поредицата експериментални концерти Spirit Оf Gravity в Брайтън, Англия, ме предизвика да направя концерт, без да ползвам китарата си, която беше основният ми инструмент по това време. Този опит, плюс фактът, че от доста време се интересувам от шаманизъм, от музиката на тези култури, и по-специално от културата на саамите в Северна Европа, ме доведоха до концепцията за Raeppen. Изучавал съм скандинавския шаманизъм преди години в университета. Освен това съм посветил доста време на усвояването на типичния начин на пеене. Наскоро пътувах до Арктическия кръг в опит да навляза още повече в религиозния и символния контекст на шаманизма. Има толкова много неща, които са намерили място в този проект. Имам толкова много да уча и материал, с който да експериментирам.
В България ще свириш и блус. Кое е по-натоварващо за теб като изпълнител? Много тихата и минималистична музика или гневните блус концерти, които сме те виждали да изнасяш?
И двете ме натоварват по различен начин. При блуса е по-скоро физическо преживяване, заради бързите части и гръмките вокали. При експерименталната музика натоварването е по-скоро психическо, защото трябва да изградиш музиката постепенно, да я направиш интересна, често импровизираш. Новият ми проект Raeppen обаче ме натоварва много и физически заради кръговото дишане, което специфичният начин на пеене изисква.
Да си на турне 200-250 дни в годината означава, че срещаш интересни музиканти и артисти. Кои са любимите ти проекти или банди за последната година?
Някои от най-интересните хора, с които пътувах тази година, са Juhana Iivonen, Tim Loud, Vincent Sleger, raxil4, Jake Maryin и MCIpod. Винаги се радвам, когато мога да свиря с или просто да срещна Питър от Ashtoreth. Prozak Maurice от Франция също е супер!
Какво предстои да издаде Тим Холхаус, в което и да е от превъплъщенията си?
Тази година имам само един сплит 7-инчов винил с моя приятел Slack Bird от Финландия, през 2016 обаче ще осъществя няколко нови издания. Планирам да се захвана с 3-4 блус албума, които имам в главата си. С Raeppen също успях да събера няколко парчета на диск. Скоро ще участвам в троен сплит албум с raxil4 и Prozak Maurice. Надявам се да оформя цялостен албум през новата година, но със сигурност ще ми отнеме време.
Пътувах около десетина дни с теб миналата година и смея да твърдя, че си пълен с истории за банди, музика, пътешествия. Как върви тази книга, която бавно, бавно пишеш през последните години? Ще я бъде ли скоро?
Ха-ха, някой ден. Наскоро приятел, който работи като писател в сянка, ми предложи да я напише вместо мен. Освен това други хора са започнали и няколко документални филма за нещата, които правя или съм правил, но така и не са стигнали до последна фаза. Ще видим какво от всичко това ще се появи на бял свят.
Тим Холхаус ще свири: на 17 и 20 септември в Пловдив, а на 18 и 19 септември в София.
