След като миналия път се опитах да защитя тезата, че едно вероизповедание все още не е равно на „цивилизация“ (и поради това към една цивилизация могат да принадлежат народи с различна вероизповед и обратно – народи с една конфесия могат да принадлежат към две и дори повече различни цивилизации), днес ще се спра и на прилагателното в новия конструкт на руската (Путиновата) пропаганда. Ние, балканските православни страни, принадлежим заедно с Русия – твърди тази пропаганда напоследък – към една православна цивилизация и затова, ориентирайки се в последните години към структурите на Централна и Западна Европа само ще се де-цивилизоваме, ще загубим „душата“ си, ще забравим корените си и ще се обезличим. Ще се обезличим, защото там, в Европа, чухме го от депутата от руската Дума, „вече не защитават християнските ценности“. С две думи, ще заживеем почти като колониални на Запада страни, защото с нас – чуждите им православни – не биха могли да се отнасят по-иначе, отколкото примерно с мюсюлманските азиатски или с африканските народи.
Има обаче нещо невероятно нагло – ще го кажа направо – да посягаш към Православието като идентификация, след като само допреди четвърт век страната ти (говоря за Русия) бе авангард на съзнателния, войнстващ и въздигнат в ранг на държавна идеология атеизъм. Сякаш седемдесетте години са някакъв бегъл епизод, за който не си струва и да се припомня (макар че последните генерации, живели в него са все още живи и той – в мащабите на историята – си беше направо „вчера“).
Не може да не обърнем внимание, че руската пропаганда, от самото идване на Путин на власт систематически подлага на (психологическо) „съкращаване“ съветските 70 години. За сметка на това всячески се опитва да „приближи“ психологически и да ревитализира предхождалото епохата на комунизма – Империята, „богопомазаната“ монархия, светците мъченици Романови и т. н. Комунизмът се представя като нещо, дошло и заразило „православната Русь“ (разбира се от Запад), благодарение на някакви „евреи“ и наложено на Русия през 1917 г. пак от тия „евреи“ (антисемитизмът винаги върши работа) и с решаващото съдействие на… Германия („нали немците доставиха в Русия Ленин в пломбиран вагон“). „Дълбоко православният народ“ на Русия – така излиза – е бил направо изнасилен от някакви чужди зли сили, но под тяхното „иго“ се е запазил дотолкова неповреден и „дореволюционен“, че щом чужеродната „зла магия“ се е разсеяла (за някакви си там 70 години), той отново се е изправил на световната сцена като метрополията на „православната цивилизация“ (нищо, че днес я „патронира“ офицерът от бившата КГБ – Владимир Путин).
Разбира се, че това са елементарни лъжи. Никакъв „единично взет“ Ленин и никаква дузина болшевики-конспиратори не биха могли да предизвикат грандиозната скотобойна в тази огромна страна, ако в нея самата нещо поначало не е било не както трябва. Ако Русия е била (до 1917 г. толкова мощно, дълбоко – цивилизационно-православна, защо, питам, само 20 години след завземането на властта от болшевиките практически всички храмове и манастири в страната са били закрити, част от обителите, превърнати в лагери (например Соловецкия манастир), а огромното мнозинство от духовниците – репресирани или направо избити? Защо с такъв успех безчинстват през 20-те и 30-те години младежите от „Союз воинствующих безбожников“, които обикалят селата със специалната цел да оскверняват религиозни светини, като демонстрират на възрастните си родители, че „Бог очевидно няма“, щом те, без да им се случи нищо, уринират от камбанариите на храмовете пред очите на специално събраните за зрелището селяни (навремето за това разказваше в своя лекция в София големият руски учен-християнин Сергей Аверинцев)? Нима всичко това може да извърши просто една шайка „внесени от Германия“ разбойници? Нима към тази „чужда“ шайка принадлежат масово отричащите се от Православието т. нар. „живоцерковники“, които обявяват, че ще съединяват Църквата с комунизма?
Не, очевидно на „шайката“ са били готови да служат маси от разбесувала се „чернь“, а това означава, че в навечерието на 1917 г. Русия е била колкото православна на повърхността, толкова и антиправославна (та дори и бесовска) под повърхността и в душевните си подмоли.
Нека се разберем: аз въобще не подценявам духовния подвиг на мъчениците за вярата в комунистическа Русия, нито отказвам почит и съчувствие към страдалите в СССР вярващи хора. Искам обаче да подчертая, че не можеш да стилизираш страната си (със задна дата) като населена само с Авеловци, а Каиновците, които са убивали братята си да пишеш за чужда сметка.
Ако към 1941 г., по-нататък, в огромната съветска Русия са останали живи точно трима епископи (които в паниката си след нападението на Хитлер Сталин извиква, за да им позволи да възстановят патриаршията), за това със сигурност носят отговорност стотици и хиляди хора, които са помогнали на сатрапа да сведе Църквата в Русия до тези трима епископи. Е, питам: тези стотици и хиляди към коя цивилизация са принадлежали? Ако са произлезли от „православната цивилизация“, как са се оказали стотици хиляди „войнстващи безбожници“?
Сетне: защо си позволяват така нагло да ни лъжат – ние не сме в първа младост и помним – към 1989 г. огромната част от „съветския народ“ на Русия действително бе станал атеистичен и преживяваше Църквата като абсолютен анахронизъм, за който едва си спомняше. Как успя за малко повече от две десетилетия – питам днес – този „съветски (атеистичен) народ“ изведнъж отново да стане „православен“? Да не би да възкръснаха избитите мъртви? Или се случи „чудо“ (Русия поначало си е страна на чудесата)? Аз обаче не вярвам в случването на това чудо и в края на текста ще се опитам да обясня защо. Въобще не си спомням да предизвикваше недоволство в народа на днешната „православна цивилизация“ обстоятелството, че в Исакиевския събор (най-големият храм в Петербург) от купола висеше и се клатеше през целия грандиозен кораб на храма „махалото на Фуко“, целящо да покаже, в противовес на едновремешните „религиозни заблуди“, че… земята се върти (сякаш християните твърдят обратното). Само малобройната московска интелигенция (нека не се лъжат онези, на които днес говорят друго) въобще помнеше, че градчето Загорск (в близост до столицата), това е всъщност старата Троице-Сергиева Лавра – най-известната светиня на докомунистическа Русия. Милиони московчани и не подозираха за съществуването й. И не само защото ги беше страх не смееха да си спомнят за нея, но защото (наистина) това вече не ги интересуваше.
Пак питам: ако в Русия през всичките тези 70 години (симптоматично и гузно премълчавани и изтласквани от пропагандаторите на „православната цивилизация“) е живял, страдал и устоявал духа си „православният“ й народ, кой собствено народ го е репресирал, кой народ му е избил духовенството, затворил храмовете, изтрил паметта му за Православието? Да не би някой внесен отвън? Пропагандаторите на „православната цивилизация“ дължат отговор откъде в „най-православната“ Русия се взе „съветския народ“, как възникна на територията на една „православна цивилизация“ и къде се дена след 1989 г., тъй че днес, за разлика от „покварения“ Запад, където „вече не се защитават християнските ценности“, Русия е тотално населена от „православни“?
Разбира се, че чудовищността на репресивния апарат на комунистическата диктатура, за която чувам да ми припомнят, не може да бъде неглижирана, но не е възможно, ако всичко с религиозността и „православността“ на този народ и на тази църква беше наистина на висотата, която ни внушават, въпросният репресивен апарат да постигне сам такива успехи. Очевидно е, че вместо да се приказват самооблъщаващи се приказки за „православна цивилизация“, по-важно е да се извърши един сондаж в историята на страните от тази „цивилизация“ и на първо място на Русия, за да се види, защо именно там – да, шайката болшевики-разбойници – успяха да завземат властта, успяха да съблазнят маси народ да избиват братята си, да се отричат от майките и бащите си, от вярата си, да се покоряват сляпо на една безбожна власт? Единствено жертва ли е на този безпрецедентен исторически катаклизъм „православна Русия“? Или нещо поначало не е било наред било с Православието й, било с цивилизацията й.
От въпросите за корените на седемдесетгодишния „епизод“ бихме могли сега да минем и към някои въпроси за настоящето на метрополията на „православната цивилизация“. На виждащите буквално всяка сламка в окото на не-православния Запад (разрешават гей-браковете, забраняват носенето на религиозни символи в държавните училища, либералстват мултикултурно) следва да се зададе въпросът: а що ще в центъра на столицата на „православната цивилизация“, в която ни каните да се „завърнем“, мумията на болшевика антитеист Ленин? Да не би да е в духа на „православната цивилизация“ в нея да се съхраняват и някои древноегипетски идолопоклонски практики? Нека отговорят депутатът от Думата Сергей Гаврилов и нашият „православен“ Николай Малинов, защо ако комунизмът бил привнесен в православна Русия от Запада и бил само печална историческа „девиация“, над която „вечното Православие“ на „Святая Русь“ вече е възтържествувало, в Русия продължават да се покланят на Ленин, да имат площади и булеварди на името на атеисти като Дзерджински, Киров, Калинин и пр.? Дали не защото всъщност, Русия трябва да си остане „сърце“ както за зилотите-антиевропеисти, така и за носталгиците-комунисти? Виждате ли защо по-горе казах, че не вярвам в „чудото“ на внезапно и масово покаялата се за комунистическия „епизод“ православна Русия?
Накрая, няколко думи и за високомерно (и неграмотно) обвиняващите „западната цивилизация“ в (почти) анти-християнство. Без да твърдя, че католицизмът и протестантството „на Запада“ са „правилните“ изповедания (повтарям, аз съм православен и затова смятам, че именно Православието е право-славие), аз все пак не мога да не призная, че и католичеството и протестантизмът изглежда са по-дълбоко вкоренени в цивилизацията на Запада, отколкото Православието в нашите страни (в това число и в Русия). Може и да не са безупречни като вероизповед, но и католицизмът, и протестантството очевидно се живеят като по-органични елементи на обществото на католическите и протестантски народи, защото живеенето и интегрираността в живота на едно вероизповедание е съвсем независимо от това „правилно“ ли е то или не. Само ще припомня, че в завладените от СССР централно-европейски държави – въпреки, че репресивният апарат на комунистическата държава и там бе същият и по същият начин бе атеистичен, никой (въпреки желанието си) не би си и помислил да забранява на поляците, чехите и унгарците-католици или на източногерманците-протестанти да празнуват Пасха и Рождество, както бе в Русия и у нас. Защо? Защото знаеха, че просто не биха могли да го сторят. Масови репресии и убийства на католически свещеници в Полша, Чехия и Унгария не се извършиха, не защото руските комунисти не ги желаеха, а защото не можеха да ги извършат. Поробените от комунизма в Полша никога не позволиха в храмовете им да бъде забранено религиозното образование. Но ето защо в Полша католическата църква взе решаващо участие в събарянето на „чужеродния“ и за поляците комунизъм. И тук решаваща роля има не само централизираната структура на католическата църква и екстериториалният на страната папски Ватикан. В края на краищата Полша и преди да има „свой папа“ в Рим не позволи Църквата в страната да престане да бъде фактор в живота й. Съвсем не-централизираните пък църковни (протестантски) общини в ГДР до края на комунизма отстояха правото си да дават убежище на гонените от режима и използваха неприкосновеността на храмовите пространства, включително за дисидентска политическа дейност. Защо – питам – всичко това се случи на Запад, а не се случи в „православната цивилизация“? Защо и помен от подобни неща нямаше в православна Русия (а само в „почти латинската“ православна Румъния)? Защо в България завършихме комунистическия период с четири-пети доносници във висшия клир на БПЦ, а обединена Германия доскоро имаше за президент пастор-дисидент, работил активно в годините на комунизма? Дали пък защото само по себе си безупречното (повтарям това високо) като вероизповед Православие именно не е могло, подир Византия, да породи своя цивилизация? Или пък защото в страните, в които е преобладаваща вероизповед то именно не е внедрено достатъчно в тяхната по-обща цивилизация?
Както се вижда в тази част от текстовете си под горното заглавие аз поставих повече въпроси, отколкото дадох отговори.
А това означава, че текстовете очевидно ще трябва да бъдат продължени.
