28 години станаха. От 10-ти ноември 1989-а. 10 от тези 28 свои години българското общество сподели с другите в Европейския съюз като общо летоброене. А страните в Съюза все още са 28.
Следващите редове не засягат пряко събитията от онзи десети ноември на хиляда деветстотин осемдесет и девета, не са и рефлексия върху нещо от онова, което последва. Но се отнасят недвусмислено до гигантското историческо значение на този ден. И са за свободата ни. В тези редове влагам празничното си чувство днес, радостта и благодарността си към Бога. Честит празник!
На осми ноември Европейската комисия излезе със свое официално становище относно бъдещето на проекта „Северен поток 2“. В позицията си Комисията излага заключението, че изграждането на тази втора тръба за доставка на руски газ през Балтийско море до Германия е излишно от гледната точка на общоевропейския интерес. Европа няма да има нужда от осъществяването на този проект, се казва в становището на ЕК, тъй като, според направените разчети и основаните на тях прогнози, потреблението на природен газ в страните от Европейския съюз в периода до 2030 г. ще намалее чувствително. Освен това при изготвянето на експертната оценка е било взето предвид и много важното обстоятелство, че технологиите от типа LNG и свързаното с тяхното разработване и усъвършенстване обещаващо и бързо развитие на пазара за търговия с втечнен газ, позволяват достатъчно лесно и рентабилно набавяне на този вид гориво чрез доставки, които съвсем не налагат използването на газопроводи.
Без съмнение, най-важното в поведението на Европейската комисия по отношение на „Северен поток 2“ е самият факт, че Комисията взе решението да поеме отговорността за бъдещето на този проект и предяви легитимни претенции към контрола върху него, както и че със своята последователност в тази насока съумя да утвърди това свое право. Защото съпротива от страна на заинтересованите от прокарването на тръбата и нейната експлоатация имаше. С аргумента, че съдбата на едно частно търговско начинание, каквото „Северен поток 2“ в крайна сметка е, не би трябвало да зависи от институциите на Европейския съюз. При условие, разбира се, че проектът отговаря на екологичните и всички останали условия, разписани в европейските регулации.
Въпреки това Европейската комисия остана твърдо на позицията, изразена още в началото на лятото, че бизнес инициативи от такъв мащаб и с такова потенциално влияние не само върху икономиката, но и върху сигурността на целия Съюз, предполага намесата на Комисията като представител на всички страни-членки. За да се стигне дотам, че преди два дни Марош Шефчович, вицепрезидент на ЕК, отговарящ за изграждането на Енергийния съюз, представи публично предложението на колегията за въвеждането на допълнителен пакет от правила, които да важат за всички тръбопроводи, достигащи територията на Европейския съюз. Регулации, които включват пълна прозрачност и достъпност на информацията относно ефективността, ценообразуването и т.н. с цел възможно най-точно калкулиране на общия интерес, както и на евентуални негативни последици за Съюза като цяло и за всички в него.
Принципната и решителна политика на Европейската комисия по въпроса за „Северен поток 2“ от последните няколко месеца е извънредно важен и силен политически знак. Знак затова, че в Европейския съюз няма по-големи и по-малки, по-значими и по-незначителни. Твърде показателен и направо симптоматичен на този фон е начинът, по който някои руски или контролирани от Москва медии съобщават за обявената от Комисията позиция и направеното от нея предложение. В тези свои известия въпросните издания не пропускат да поставят уж мимоходом акцент върху това, че страните, възразили вече срещу плановете за изграждането на втория газопровод под Балтийско море и поискали намесата на Комисията, са сред „по-незначителните“, че не са сред „най-влиятелните“ в Евросъюза. Добавяйки многозначително след това: „но и те имат право на глас, а решения от такъв характер според европейските правила се вземат с гласуване от страна на всички“.
Е, да, така е то в Европейския съюз. Много е странно и е противно на обикновената и здрава логика на промития от- и пропит с реалполитически видения, мантри и алгоритми мозък, но е така!
И да – Европейската комисия показва засега с поведението си по казуса „Северен поток 2“, че опитите за възползване от европейския пазар не въз основа на съществуващи негови нужди, а чрез използване продажността на разни политици, както и стремежите за стратегически ориентирано увеличаване на енергийната зависимост на Европа от Русия чрез раздаването на огромни подкупи и предоставянето на възможности за лично облагодетелстване на отделни лица и бордове на компании, няма да минат така лесно този път. А май и въобще няма да минат.
Още по-трудно им е сега на тези опити и на техните субекти поради факта, че партийните и бизнес другари на Герхард Шрьодер останаха извън управлението в Германия. Креатурата „Алтернатива за Германия“, загрижена за добрите и ползотворни руско-германски отношения, също няма да участва в правителството. А оформящата се нова управляваща коалиция не дава видими признаци на съчувствие към въжделенията на господин Шрьодер и на някои от неговите влиятелни съпартийци и свързани с тях и Москва „алтернативни“ функционери да подсигурят допълнително старините си. Напротив, лидерът на германските зелени заяви директно, че и в рамките на разговорите за съставяне на коалиционно правителство ръководената от него политическа формация ще настоява отчетливо за това проектът „Северен поток 2“ да не бъде реализиран. По причини, според него, както от екологичен и икономически, така и от политически характер. Тоест заради опасността от увеличаване на руското влияние в Европа.
През лятото писах за Портал „Култура“, че начинът, по който ще бъде решена съдбата на „Северен поток 2“ е много важен тест за европейското единство и принципа на солидарността, за верността към ценностите, на които е основан Съюзът. Проверка на това в състояние ли е Европейската комисия да води неотклонно честна и напълно прозрачна политика. Засега Комисията издържа проверката.
Остава Германия.
