Излязоха най-сетне думите от разговора между Румен Радев и патриарх Кирил. Защото истината освобождавала, та затова излезли били и думите. За да ни освободят.
Поне според освободилия информацията служител на Църквата. Който човек имаше нахалството да ни цитира и Евангелието. Заедно с него и поръчалата нахалството му институция ни се представи в светлината на вървяща по Евангелието и вярваща в Него.
В продължение на три и повече седмици искахме да узнаем истината за разговора на президента ни с руския патриарх, но заслужихме в края на този период единствено нейното – на Истината явявяне, което, според казаното от дякона на Православната ни църква, се поднесе като гностическо по дух споделяне–премълчаване. От страна на Истината. От страна на Църквата.
Не получихме истината от Президентството, а от Църквата. И ни наградиха с цитиране на Евангелието.
Това наистина е скандал!
Понеже стенограмите не дойдоха от президентските власти, от които се надявахме да ги получим, трябваше да ги получим и заслужавахме да ги получим. От тия власти очаквахме с основание и по право тази информация.
Като апологети, защитници и представители на същите тези началства и власти излязоха ненадейно хората от Българската православна църква в лицето на един протоиерей.
Скандално е това, което виждаме от разписаните записи, но не толкова самият факт на послушничество скандализира, колкото начина на неговото поднасяне.
Протойерей ни информира за разговори в президентството!
Ето това е най-скандалното. Че получаваме очакваната така дълго от президентството информация не от президентската служба, не от прессекрeтариата на Президентството, а от Българската православна църква. Която не се свени очевидно да действа като прессекретариат на Президентството.
Скандал и за Църквата, и за обществото българско!
Три и повече седмици това българско общество очакваше обяснение относно как и защо е възможно българският държавен глава да преклонява главата си пред човек, дошъл, както стана видно, да говори пред българското общество нагло, дръзко и мерзко.
Само че междувременно Корнелия Нинова изиска стенограмите от разговора между Бойко Борисов и Реджеп Тайип Ердоган. Това е обрат, нали.
Разговорът между двамата споменати се проведе във Варна.
За същата тази Варна от тези дни говоря, която ще остане в европейската и световна история с това, че всичките платени от Кремъл медии я представиха като провал за „Европа“, като „шамар“ за Европа, но и за Ердоган преди всичко, а също и като „шамар“ за Борисов и България, „шамар“ за Жан-Клод Юнкер, и за целия народ на Люксембург, плюс „шамар“ за целия народ извън Люксембург…
Шамар за Европа на Жан-Клод Юнкер.
Просто за толкова им стига акълът, простете….
Бикът отвлякъл Европа… Страшно количество шамари, които се раздават като в много евтин филм с шамари.
Хубавото е, че в цялата тази фабрика за шамари се появи поне едно разумно отношение към шамарената фабрика. Това на мислителката Коренилия Нинова.
По начало неутралната Корнелия Нинова изиска в този точно момент информация за разговора между Бойко Борисов и Реджеп Ердоган, проведен в Евксиноград часове преди да бъдат предоставени, в името на истината, която трябва да освобождава, онези истини за разговора между Румен Радев и Московския патриарх, които безотказно трябваше да ни освободят.
Възмутен съм от скандалното и обезнадеждаващо, а не освобождаващо, спомоществователство на Българската православна църква в създаващите оправдание и уют на днешното българско президентство информационни намеси. Това не са дела, които подобават на Българската Православна Църква-Българска Патриаршия.
Казвам го съвсем убедено, тъй като преклоненото, услужливо, угодническо, извинително, конформистко, опортюнистко, присъединяване към страстите на една или само на една- две, политически дискредитиращи една църква каузи, не е работа на едната ни Църква.
Сега Корнелия Нинова настоява да ни се даде истината за разговора между Ердоган и Борисов. Истината от Евксиноград.
Значи, вижте. Достойнството на тази жена е сравнимо само с това на великия елин Панос Каменос. Този човек ясно каза на Турция, че никой древноелински камък няма да помръдне от мястото си. Място, казва Каменос, заето още през 1821 г. трайно. Така поне предадоха новината от „Катимерини“.
И после доуточнява същият Каменос, че всеки народ си има своите дълбоки корени и камъни. Дали са останали удовлетворени в Москва от кореноплодието, изтъкнато от Каменос? От неговите каменни изказвания за елинската същност останаха пределно доволни в Москва. Нали тези са опорните точки на всяка днешна кремълска политика въобще, нали тези са перспективите, които гледат да нарисуват пред очите ни съчинителите на Края на света.
Та за страшно тайния разговор н Евксиноград иска да разбере и Корнелия Нинова. За диалога, в който, може би, е станало въпрос и за това как България ще участва със свои войски във военния конфликт между Турция и Гърция. Не е за имотите, простете.
Но ще участваме с подводници вероятно. Това си е голям разговор.
Нали там и това е конфликтът, който непременно ще се състои, защото тлее разломът още от седемдесетте насам. Свързан е с Кипър и с петрола, глупако!
Свързан е проблемът с елина Каменос и с непреодолимите неща от каменната ера насам. Прочее, глупакът тук се има предвид в смисъла, придаден от Себастиан Бранд на това понятие някога, на времето си.
Те на нея и разчитат. Имам предвид онези несравними с нищо земно като разум изследвачи на голямата геополитика, хоризонтът на които опира в масивното здание на МГУ-то.
Защото няма по-голямо от УАЗ!
Във време такова става работата. В което време – при несъгласуваност иначе (да, ама никога!) – се появяват дългоочакваните истини за диалога, състоял се преди три седмици в стаите на българското президентство между Румен Радев и Кирил, патриарх на Москва и на цяла Русия.
Е, как така дойде от само себе си услужливо предложилото се информационно поведение на Българската православна църква? Която църква чрез инструктивно произведеното от нейния служител съобщаване се подчини на каквото наричат у нас Президентство.
Безобразие! Съжалявам искрено, само че тази е думата.
