Интервю с Никола Кицевски, журналист, кореспондент на БТА в Белград през 1990–1992 г., по време на разпадането на Югославия в първите войни, подпалени от Сърбия и Слободан Милошевич – войните в Словения и Хърватско.
Интервюто е по повод излизането от печат на книгата „В Македония под игото. Поменик на мъчениците“ – автентичен разказ на неговия баща за миналото на едно струмишко село, събрало в човешки съдби цялата история на отбългаряването от 1878 до 1944 г. История, продължаваща и днес.
„С този управляващ югоелит, който е селекциониран и инсталиран десетилетия наред от Белград и неговите служби, Скопие е патерица на Сърбия – ръката на Кремъл на Балканите. Иска ли Брюксел сам да си вкара в гащите таралеж, на който ще се надене балонът на европейското единство?“ – така завърши първата част от интервюто.
Приемането на Скопие в Европейския съюз ще бъде един политически Северен поток 2 (Втора част)
Каква опасност виждаш в старта на преговорите за влизането на Северна Македония в близко бъдеще?
Без радикални промени в управляващия елит в Скопие – а това е процес не за години, който дори още не е започнал, сами ще си вкараме бомба със закъснител. Германия и САЩ ще сбъркат горчиво, ако продължат да ни натискат, ние пък – ако отстъпим. Трябва да им обясним, че ние се борим не само за правата на българите на една територия, претендираща да бъде европейска. Ние се борим за защитата на европейското единство.
Германия трябва да преосмисли жаждата си за прибавяне на територии към ЕС на всяка цена. Тя многократно се е задавяла от лакомия, от всеядност. Последният пример е Северен поток 2. Там още куп едри индустриалци плачат, че без руските горива ще загубят печалбите си. А не мислят, че ако продължават да хранят мечката, ще си загубят главите. За тая всеядност Ленин беше казал: „Капиталистите сами ще ни продадат въжето, на което ще ги обесим“. Заради алчността на хора като Герхард Шрьодер, на цели бизнеси, угоили се около руските рубли, сега Германия е наркоман, но не на хероинова, а на газова зависимост. Стресна я единственото, което можеше да я стресне – артилерийската канонада в Украйна, основателният страх, че ако Путин не бъде спрян днес пред Киев, утре ще го посрещат на Елба. Какво трябва да стане обаче, за да разберат управляващите в Берлин, че Северна Македония в сегашния си вид е хапка, която ще преседне на цяла Европа?
И САЩ ни притискат, водени от своите доктринери, големите геостратегически плановици. Те също са се издънвали неведнъж и два пъти, особено в последните десетилетия. Но от високомерие и инат са готови да направят поредната грешка. Влизането на Северна Македония в ЕС, преди да е сменила генерално ръководния си елит и политиката си, няма да направи югоизточния фланг на НАТО по-сигурен и по-силен. Тя и сега вече е член на Атлантическия пакт. Но вкарването ѝ в ЕС ще е чист руско-сръбски пробив, това ще е плацдарм за инвазия на Западните Балкани.
За съжаление, големите в политиката живеят в свят, който сами си рисуват. Заслепени от амбиции и политически химери, те отказват да разберат: за Европейския съюз приемането на Северна Македония, без да се е очистила от всички проблеми, с които е обременена и които ще внесе вътре, е един нов, политически Северен поток 2.
Доколкото се отнася за самата България – ако се огъне и допусне в ЕС такава Северна Македония, каквато е сега, с всички отворени рани на спорните въпроси, означава не само да се отрече от част от историята си, не просто да предаде онези хиляди родолюбци, които са издържали на всичко и все още имат смелостта да се нарекат българи, означава нов, бъдещ конфликт за част от територията на България. Предателството на БКП и на Георги Димитров през петдесетте години на двадесети век не може да се поправи, но ново не бива да се допуска.
Ти имаш роднини и в Северна Македония – какво се случи със самосъзнанието им през изтеклите десетилетия?
Македонската нация е зачената ин витро от българската плът в лабораториите на Коминтерна и Сталин и се роди, акуширана с кръв и терор от Йосип Броз Тито. Впрочем и до днес този процес се дирижира от Кремъл – нека си спомним само неотдавнашните официални изказвания коя е родината на славянската писменост.
И това е процес, от който, дано да не съм прав, връщане няма. Така много от моите първи братовчеди от шестте сестри на баща ми, които са родени в българско семейство, както и техните деца и внуци вече се чувстват македонци. Други декларираха българския си произход и получиха наше гражданство, но със сигурност са преброени като „македонци“. Право на всеки е да се определя както желае и никой не трябва да му го оспорва. Както не може да бъде оспорено, че днес съществува и отделен македонски език – нещо, което само допреди пет десетилетия не беше така. Хубавото е, че си оставаме и се обичаме като най-близки роднини и у никой от тях не съм усетил оная омраза към всичко българско, която скопските управляващи се мъчат да набиват в главите на хората още от детската градина.
Когато говоря за „антибългарския ген“, който е насаждан с десетилетия в Северна Македония, ясно подчертавам – в голяма част от населението той и до днес не е хванал корен. Той е характерен най-вече за управляващия елит и за малък процент псевдопатриоти и ултранационалисти – всъщност слуги на други господари, каквито си имаме и у нас.
Как виждаш изхода?
Само ако и двете страни имат искреното желание и воля да решат проблемите помежду си. България доказва своята воля от три десетилетия – тя е първата държава в света, която призна независимостта на тази бивша Югославска република и я опази от сръбски погром, какъвто се случи в Хърватско, в Босна и Херцеговина и в Косово.
Надявам се, че все повече сред новите управляващи в Скопие имат искрено желание да градят отношения на нова основа. Това означава да се откажат от досега демонстрираните балкански тарикатлъци и да се преборят с петата колона на Сърбия и Русия – една много трудна, но задължителна задача.
Трябват стъпки и от двете страни. Откъм България – признаване на македонската нация и език. Те вече са реалност. Но за да се стигне до това признаване, първо: Скопие трябва да приеме като вътрешно убеждение и да декларира официално неоспоримата историческа истина – че тези нация и език са възникнали през последните стотина години. Няма нищо срамно – в миналото постоянно са се появявали нови народи. И тези нови народи са част от други народи, не са се пръкнали от нищото, не са непорочно заченати. Този процес тече и днес в други точки на земното кълбо. Както и обратното – и днес етноси и народи биват асимилирани. Второ – Скопие трябва не просто да се откаже от държавната си политика на демонизиране на България и българския народ, а да приеме и наложи нова политика – за изграждане на добросъседски, ако не на братски чувства. И трето, нещо с което компромис не може да има: Скопие трябва да гарантира правата на българите, като ги впише като държавотворен народ в своята конституция. Третото всъщност е най-лесно за управляващите в Скопие и с него трябва да се почне като условие за вдигане на ветото за преговорите за ЕС. За първите две е нужна не само политическа воля, каквато досега не забелязвам, нужни са и неистови усилия – много трудно ще бъдат зарити рововете на разделението и омразата към всичко българско, изкопани през последните седемдесет години, когато бе създавана най-вярната на Тито югонация.
Това ще бъде бавен процес, процес на поколения, няма да е полет със самолет по линията София-Скопие. По-скоро ще е пътуване с най-бавния влак в България – Кюстендил-Гюешево. Тия нещастни двайсетина километра родната железница ги взема за повече от час! И то когато си спазва разписанието.
