Гледам вчера до светофара пред „Хепито”, срещу църквата „Св. Неделя” един просяк. Старец, целият трепери. Коленичил в мокрото, под дъжда, навел главата си до плочите на тротоара, съвсем изчезнал, смалил се и само ръката му се подава нагоре. Стърчи нагоре и сякаш се удължава все повече. И две момчета от битивито го снимат с камерата, обикалят го оттук-оттам, гледат да хванат по-хубав ъгъл. Сигурно правеха репортаж за днешния празник на София, кой ги знае.
И ми се прищя да се наведа към него и да му кажа: дядо, издръж още малко, потрай до изборите на 5 октомври, тогава по улиците на София ще потекат реки от мед и мляко.
Поне така излиза от преизборните клипове на партиите.
Сякаш не се знаем, сякаш не сме си яли попарата.
Щом острието на ГЕРБ отново е Цветан Цветанов, този политически Веселин Маринов, работата я пиши бегала. Обикаля, среща се с избирателите, чейнето му мели ли, мели. Всеки случай, в личен план го разбирам. При него е – ден година храни, при него е малко както при келнерите по Черноморието. Сега ще си даде зор, ама после ще му се кланят.
Майстор е Цецо, майстор е. Все повече надобрява. Наскоро ГЕРБ провели предизборна среща в едно близко село. Онова село, към което Лилето Павлова не направи отбивка от магистралата. Ама нейсе, запуши я. Та как мислите, че протекла срещата? Имало много кльопачка. Див кетъринг. Кулинарна вакханалия. Например – имало сьомга. Малко думи и много ядене. Така и трябва. Изсипало се цялото село, хората не били виждали такова чудо, такова изобилие. Хапнали на корем, пийнали, оригнали се. Е как да не гласуват после за ГЕРБ? Кажи ми, как?
Затуй казвам, майстор е Цецо, майстор е. Разбира българската душа.
За ДПС-то какво да кажа? Прогнозите тук са лесни. Бетон арме. До 5 октомври Доган ще се появи един-единствен път, целият в бяло. И той разбира българската душа, ох, как я разбира. Но и своите кефове разбира. Напъхал е всички грижи в силяха на Лютфи, а той – бей гиби.
На Лютфи наистина може да се разчита. Че как иначе – нали е завършил българска филология. При нас, завършилите българска филология, е така. Само ще си позволя една най-колегиална забележка към Лютфи, като филолог към филолога. Абе, господин Местан, защо така угодливо се беше привел при срещата си с Ердоган – както Петко Бочаров пред Тодор Живков. Че изпъчи се малко де!
Виж, за реформаторите ми е жал. Интересно нещо е човекът – сърцето ме тегли към реформаторите, а джобът – към ДПС. Но сега-засега – и сърцето ми празно, и джобът. И как няма да ми е празно сърцето, като една всеизвестна дама от реформаторите, която титуловаха съвсем нетактично напоследък по телевизията с прозвището „червена кукувица”, преди доста време, в личен разговор, когато я запитах как възприема себе си, лика си, размножен по десетките билбордове, ми отговори най-чистосърдечно – „политиката е вампирска работа”.
Е, явно си е научила урока и сега даде най-доброто от себе си в тази посока.
Кой остана? БСП. Тия се борят мъжки тоя път. На тези избори още им е лесно, повечето от техните избиратели още са живи. Ако ме бяха питали, щях да им дам един акъл. Обаче не ме питат. Акълът щеше да бъде следният – наместо да правят предизборна кампания, по-първите хора сред тях да бяха влезли във ВИП-БРАДЪРА. Хем щяха да изкарат някой лев, хем да дарят парите си, отделени за предизборната кампания, на засегнатите от наводненията селища и райони. Без туй последното правителство беше тяхно и наводненията се пишат главно на техния рабош. Та можеха с един куршум да ударят два заека. И процентът им да хвръкне. Ама не питат!
Кои още? Бареков и Волен.
Тия двамата са тъжни персонажи, защото дълбоко в себе си носят печата на неверието в собствените сили.
Та, с една дума, не се наведох към стареца, дето просеше и нищо не му казах. Само добре запомних ръката му, издигната нагоре като жертвеник. Ръката му, която стърчи над цяла България.
Това представлява България сега.
И вие, политици, имате още две-три седмици да го проумеете.
