Амади Лага гостува за първи път в Софийската опера. Той беше Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани и Канио в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало в новата продукция.
Срещата с него бе по покана на Пламен Карталов, директор на Софийската опера и режисьор на спектаклите, които са копродукция на театрите в Модена, Пиаченца, Римини и София. Певецът изпълнява тези две партии първо в Модена, а после и в София.
Още с първото си явяване на сцената той привлече вниманието на публиката (в „Селска чест“ това е в самото начало на операта) с елегантна сицилиана, която обичайно се изпълнява зад кулисите. Освен яркото вокално присъствие публиката оцени и артистичността на певеца.
„Всъщност не съм мечтал непременно да стана певец, разказва Лага. В началото започнах кариерата си с класическа китара, първо в Тунис, а след това в Парижката консерватория отново с китара. Пеех, но по-скоро поп. Когато бях на 15 години, в баровете в Париж свирех и пеех на класическа китара. Но иначе учех пиесите на Франсиско Тарега, Фернандо Сор и другите майстори на китарата. Всичко се обърна от един опит, който направих във Венеция с театрален проект, копродукция между университета, в който учех в Париж – в катедра „Театър“, и Биеналето във Венеция. Направихме La sposa persiana („Персийската невеста“) от Карло Голдони. Аз участвах като китарист. Свирех малко Вивалди и правех няколко импровизации с гласа си. Учителят ми от Париж ме чу да пея и ми каза, че може би трябва да помисля да уча оперно пеене. Така започнах да преобразувам вокалната си техника от поп музика в оперна версия. Трябваше всичко да променя – дишането, цялото си тяло. Тогава се запознах с певицата Александра Пападжаку, която и до днес ми е приятелка. Тя все още е в Париж. С нея продължаваме да коментираме това, което правя.“
Коя беше първата роля, която изпълнихте на сцената?
Първите роли бяха Родолф и Калаф на фестивала на Пучини в „Торе дел Лаго“. Два спектакъла в едно издание. Е, не ми бяха първите явявания на сцената. Пеех в някои малки театри в Париж, както и в някои църкви. „Бохеми“ и „Турандот“ бяха моят истински международен дебют.
Заглавието на албума ви „Пътят на гласа“ на френски звучи великолепно – La voie de la voix.
„Пътят на гласа“ е проект за албум. Издадохме първата част. Той разказва за моя път към операта. Заедно със Стефано Флорио, звукорежисьор и продуцент, се върнахме към оперните арии, с които започнах да работя върху гласа си в самото начало, когато ходех на уроци при Александра. Това са арии от първите опери, в които участвах. Избрахме двайсет и за всяка има малък анекдот. Тези арии превърнаха гласа ми в оперен. Втората част е в процес на работа и може би ще излезе догодина.
Всеки млад певец има своите идоли. Вашите кои са?
Трябва да прегледаме цялата опера от Карузо насам. Слушах всички – Корели, Павароти, Ди Стефано. Всъщност не съм направил нищо по-различно от това, което са направили и те. Павароти е слушал плочите на Джузепе Ди Стефано, Джакомо Лаури-Волпи, Бениамино Джили и всички останали. Аз също, като добавих и съвременните изпълнители. Освен това съвършенство не съществува и всички тези велики хора притежават огромни качества, но и малки несъвършенства, които са част от тяхната личност. Всеки млад певец има своите идоли. Зависи и малко от личния вкус. Мисля си, че повече би ми било интересно да бъда с тях, за да ги чуя да пеят отблизо, да поговорим за техниката им, да споделя някои вокални предизвикателства с тях… и също така да похапнем нещо!
В оперното пеене ми харесва предизвикателството, което стои пред всеки солист – да може да изпее текста с възможно най-точна дикция, което е трудно. Когато говориш с хора от публиката, те казват: „Ама ние не разбираме текста“. Обикновено е така. Това е истинското предизвикателство за един оперен певец – да предаде текста с дикцията, не само с произношението – да се спазва фонетиката. Ние се учим от всички, които са били преди нас, но за да бъдеш наистина модерен, мисля, че трябва да донесеш нещо, дори и то да е в италианския репертоар, да добавиш това измерение на текста. Всичко започва от либретото. После идват Пучини, Верди, Доницети, които вземат съществуващо либрето и го превръщат в музика. Това е важно. Първоизточник понякога са банални фрази, друг път поетични фрази, а композиторът превежда това в музика. Той превръща чувствата и текста в музика. А ти трябва да предадеш чувствата на композитора на публиката. Мисля, че е важно да се следва този ред. Важно е за оперния певец. Драмата не е само във физическото, не е само в гласа, а когато гласът обръща много внимание на драматургията на текста. Това аз наричам vocalità teatrale. Това означава, че не става въпрос само за пеене. Мисля, че това е истинското предизвикателство днес. Преди нас, през 50-те години това правеше например Ди Стефано, за когото много важен беше текстът. И Мария Калас. Тя беше до Ди Стефано. Той по онова време беше тенорът, който изразяваше всичко театрално. А Калас беше неговата партньорка, те бяха двойка в представленията. А за сопраните това е още по-трудно. Ако ги попитате, те ще ви кажат, че втората октава е трудна за изговаряне на всички думи с техниката на сопраните. А Калас правеше точно това. Така че още преди нас са мислели за това. След този период малко сме се изгубили и трябва да се върнем и да го актуализираме.
Имате ли любими роли?
Обичам всички роли, които изпълнявам. Но има една роля, която предпочитам не заради вокалите, не заради гласа, а просто заради историята. Това е „Бохеми“. Това е моята история! В Париж живеехме четирима приятели в малък апартамент в „Белвил“, квартал в 20-и район. Нямахме много пари. Учех в консерваторията и пеех по баровете. Този период беше прекрасен. Един от най-красивите периоди в живота ми. Бяхме бохеми. Единият свиреше на контрабас, другият се занимаваше с театър, имахме още един приятел, цигулар. После се разделихме, но все още сме приятели. Цигуларят има международна кариера, срещаме се пoнякога. Обичам тази опера не заради ролята, а защото разказва за моя живот.
Вие сте роден в Тунис. За българите Тунис е страна за почивка, с плажове и екзотични места. Разкажете ни за музиката там.
В Тунис операта не е част от традицията, тя е по-скоро европейска традиция. Тунис се свързва с Античност, с Картаген, Пуническите войни, следват почти седем века османско владичество, след това – съвременен Тунис с арабските мюсюлмани, които се заселват, после става френски. Всичко това е Тунис.
Каква е традиционната музика?
Има традиционна музика, но когато живеех там, всички свиреха на пиано, китара или на друг инструмент. Аз си харесах класическата китара, учех в консерваторията класическа китара и след това продължих в Париж.
Има ли произведения на тунезийски композитори?
Има, но много малко и не в класическата музика. Има някои по-съвременни опити, но композитори като Барток например със сигурност не се срещат в Тунис.
Разкажете за бъдещите ви проекти.
Трябва да се върна в Болоня, в Торино, в Савонлина, както и в някои други театри. Имам и нови роли. Трябва да направя „Андре Шение“. Искам да подготвя роли, които още не съм започнал, например в „Манон Леско“. Мисля, че всичко друго от Пучини съм изпял. Бяха ми предложили, но не бях свободен, така че сега ще науча Де Грийо.
Ролята на мечтите?
Не бих казал, че имам такава. Обичам всички роли, които съм изпълнил. Трудно ми е да отговоря, защото във всяка роля има нещо, което ме интересува. Аз съм спинтов тенор, което ми позволява да имам много по-широк спектър от роли. Изпълнявам както по-лирични, така и по-драматични. Но ето, ако ми предложат да пея Росини, това е друга категория. Не мога да го направя. Росини е много различен. Моят стил е белкантото, Верди и след него. Изпях една от оперите му, които не се правят често – „Жана д’Арк“. Пял съм и „Атила“. Но не мога да изпълнявам барокова музика и Росини.
Амади Лага изучава класическа китара и пеене първо в Тунис, след това китара и джаз в Парижката консерватория и в Парижкия университет. Усъвършенства оперното си пеене в класа на Александра Пападжаку в Парижката консерватория. Има и магистърска степен по музика и музикология от Парижкия университет. Няколко са конкурсите и наградите, които го извеждат на големите сцени: 2012 г. – Награда на публиката на Международния конкурс на Канарските острови; 2013 г. – Втора награда на Международния конкурс в Алкамо, Сицилия; 2025 г. – Втора награда на Международния конкурс „Катя Ричарели“ във Верона, Първа награда на Международния конкурс за оперно пеене – O.M.E.G.A във Флоренция, Първа награда на конкурса „Бенвенуто Франки – Опера Пиенца“, Първа награда, Награда на критиката и Награда за мелодрама на конкурса „Амандола“. През 2023 г. Амади Лага получава Карузо Трибют в Ню Йорк – „за превъзходния си глас, за уникалния си изпълнителски стил и несравнимата си харизма“. Преди това, през 2017 г., е избран за най-добър изпълнител на сезона на фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго.
