Понякога дребните детайли имат по-голямо значение, отколкото общият поглед върху цялата картина. Те са път към цялостното разбиране на конструкцията. Дотук в публичните изявления на ИТН доминираха посланията за спазване на конституционните процедури и за уважение към институциите. На тази база се отлагаше заявката какво ще прави партията с втория мандат, доколкото той не е получен формално и не сме влезли в правната хипотеза, даваща основание да бъде коментиран. Постът на Станислав Трифонов във Фейсбук на 26 април е отстъпление от досегашната позиция да се следват стриктно стъпките, заложени в Конституцията. В известна степен в него по косвен път се проявява и неуважение към президента: на единия ден Румен Радев направи изявление, че ще забави процедурата по чл. 99, за да даде възможност на НС да поработи, а на партиите да проведат консултации за съставяне на правителство, на другия ден Трифонов съобщи, че вторият мандат ще бъде върнат веднага. Защо до петък от ИТН толкова стриктно се придържаха към конституционната норма, чак до степен на необоснован педантичен формализъм, застрашаващ обществения интерес за достъп до важна публична информация, а само два дни след това настъпи промяна на стратегията на 180 градуса? Само една публикация в социалните мрежи опроверга надеждата, че новият популизъм на Трифонов няма да е антиинституционален.
Отношението към четвъртата власт, което демонстрират представителите на ИТН, носи белезите на поведението на ранния Сакскобургготски и на късния Борисов. Отказът да се дава информация също е някаква форма на атака срещу политическата система, най-малкото защото медиите са елемент от нейната структура според класическата схема на Дейвид Истън. През 2001 г. представителите на НДСВ даваха интервюта за разлика от лидера си. Сега никой от ИТН не дава интервюта – от лидера, през председателя на парламентарната група, депутатите, членовете на ръководството на партията. Изкуствената изолация на втората политическа сила изкривява функционирането на политическия дебат и на медийната среда като естествено пространство за неговото провеждане. Това изкривяване има поне две проявления. В информационните сайтове масово доминира снимката на Станислав Трифонов, за да привлече внимание към определени публикации, които обаче най-често отразяват не негово собствено мнение или действие, а позиции на представители на други партии и на анализатори за мълчанието на лидера на ИТН. В този смисъл присъствието на снимката оказва ефект за привличане на вниманието на публиката към съответния материал, но то няма пряко отношение към съдържанието, доколкото Трифонов не е произвел подобно съдържание. Така самата снимка започва да говори основно чрез своето безмълвие, присъствието ѝ е знак за неоправдано отсъствие, създава се впечатление за екстраординерност, политическата фигура придобива статус на изключителност. При тези условия е оправдано да се запитаме не изпълнява ли прекомерното присъствие на снимката скрита функция на политическа реклама. Второто изкривяване по формата си в известна степен прилича на първото. ИТН след изборите се конфигурира като основен политически субект, от който зависи възможността да се състави правителство. Отсъствието на представители на партията в медиите принуждава политиците от другите партии да коментират какво би направила ИТН да речем с мандата за съставяне на правителство и респективно какво биха направили те при едно или друго действие на втората сила. До момента на прояснението, озарило в ранната утрин Фейсбука на Трифонов и цялата публична сфера, медиите бяха задръстени от коментари, предположения и прогнози, които в своята еднотипност и повтаряемост създадоха усещане за предозирана досада. Очакването за изненада, за новина, придаде значителна важност на фигурата на Трифонов и на нейната тежест в публичното пространство. На политическия ефект ще се спрем след малко, преди това трябва да завършим с медийния. Всъщност се получава същото, както и със снимката. В единия случай безмълвието е заместено от визуализацията, в другия – вербалният поток придоби формата на логорея, породена именно от въпросното безмълвие и изпълняваща ролята на негов радикален антипод. В българската демократична политическа система доминира традицията на говоренето. Мълчанието се смята за изключение, то е заклеймено като порочна практика, действаща на терена на непрозрачността и задкулисието. Не може да избегне от вниманието ни и съпоставката между Борисов и Трифонов, които в момента използват Фейсбук като основен канал за политическа комуникация, неглижирайки централната роля на медиите като посредник между политиците и гражданското общество. Социалните мрежи, наричани още „новите медии”, не са обществени медии в нормативен смисъл, защото не подлежат на обществена регулация и контрол, и не могат да бъдат техен автентичен заместител. Бягайки от тази контролираща функция, Борисов и Трифонов застрашават свободата на словото като фундамент и завоевание на демокрацията.
И тъй като опряхме до функционирането на демокрацията, е неизбежно да се спрем на политическите ефекти и дефекти от действията и бездействията на големите популистки играчи. Думите на Трифонов, с които се отказва от мандат: „Предлаганата подкрепа е от политически субекти, които са вредни, алчни и доказано компрометирани”, се вписват в класическия категориален апарат на популизма за изразяване на антиелитизъм и на антипартийност. Схемата е пределно проста и не се нуждае от излишно теоретизиране. Нямаше да има изненада, ако държавата не се намираше в ситуация, в която трябва спешно да внесе Плана за възстановяване и да актуализира държавния бюджет след тревожните данни, изнесени от финансовия министър Кирил Ананиев. Обективността изисква да се отбележи, че паралелно с тежките социално-икономически условия се очертава усложнената парламентарна конфигурация. ИТН има само 51 депутати, които не са достатъчни, за да се поеме управлението в такъв момент. Същевременно правителството в оставка и лично премиерът като двигател на процеса прави всичко възможно, за да торпилира своите наследници. Борисов няма да подготви актуализация на бюджета, мораториумът върху назначенията във всички държавни органи беше внесен в Конституционния съд, а само ден преди налагането му кабинетът взе ударни изпреварващи решения. Меко казано „шумното” поведение на ГЕРБ на заседанието на 16 април показа, че пред НС няма перспектива за спокойна работа. Сигналите на основната опозиционна сила, излъчени досега, чертаят мрачна перспектива пред новия парламент дори ако се абстрахираме от факта, че в понеделник неговият живот беше окончателно обречен. Това са параметрите на деструкцията, в които опозицията в лицето на ГЕРБ би принудила да работи евентуален следващ кабинет. Другият неформален лагер се оформи около ИТН и потенциалните му партньори. Единственото, което обединява петте формации, е желанието да отстранят Борисов. Наблюдава се масов декларативен отказ от коалиции: всички отказаха да разговарят с ГЕРБ за първия мандат, ИТН, ИСМВ, ДБ и ДПС твърдо не биха подкрепили кабинет на БСП, досега само БСП не е обявила категорично, че не би си партнирала с ДПС, ДБ не иска да получи третия мандат поради малобройната си парламентарна група. В медиите, включително и по БНР, открито се говори за избори през юли. (Белег за обща политическа незрялост на елита е това, че допуска новината да се тиражира по неформални информационни канали, без политиците ангажирано да потвърдят нейната достоверност. Подобна стратегия стеснява границата между публичността и задкулисието. Когато излязлата наяве публична тайна продължава формално да бъде укривана, се получава своеобразно изместване на роли – медиите съобщават това, което политиците премълчават, въпреки задължението им да го оповестят и да го коментират. Слави Трифонов се явява източник на медийния вирус, който инфектира публичната среда.) През юли вероятно отново ще се възпроизведе същата фрагментация, като не са изключени известни изменения. Не е необходимо да навлизаме в подробности, защото темата присъства достатъчно обсесивно в информационния поток. По-интересно е да се проследи какъв би бил отговорът на призивите на президента за диалог и консултации, когато печелившата позиция на едни партии е отрицанието на диалога и маркирането на линията на „токсичността”, а за други – прекият институционален саботаж. Противоречията между партиите, които са обединени срещу ГЕРБ, или поне декларират, че това е така, излязоха наяве още в самото начало на работата на парламента. Нямаше единство дали мораториумът да се наложи с отделно решение, или с решението за създаване на временната парламентарна комисия по ревизията. ГЕРБ и ДПС наложиха парламентарно изслушване на председателите на ВКС и ВАС, проектът на ДБ за конституционни промени не успя да събере необходимите подписи за стартиране на процедурата. Това са три значими примера от четири дни с пленарни заседания, които доказват, че на практика не съществува ново управляващо мнозинство. Борисов тържествува и прави пропаганда срещу опонентите си, които са затънали в противоречия помежду си. Става дума за пропаганда, която се лее ежедневно и се тиражира в близките до ГЕРБ сайтове, а и не само в тях. При целия деструктивизъм, чиито основни двигатели са двете относително големи партии ГЕРБ и ИТН, остава под въпрос възможността въобще да се сформира правителство и след предсрочните избори през юли. Политическата система, бидейки изправена пред необходимостта да демонтира модела Борисов, се оказва пред предизвикателството да избере нов реален политически модел, който поне в минимална степен да отговаря на условията на теорията. Той не може да бъде конфликтен преди да се въведе мажоритарна система с едномандатни избирателни райони, която да окрупни и да изкриви тотално политическото представителство, защото в момента полюсите са твърде много, за да се очертае класически двуизмерен конфликт. Не може да бъде и консенсусен, защото няма основополагащи политически линии, които да обединят толкова разнородните партии. При част от тях заявката за конфронтация с противника доминира над тежестта на политическите платформи и на идеологическите разбирания. Разнопосочните трептения в политическата констелация свидетелстват за липсата на ясна посока и цел. Феноменът ИТН привлече общественото полезрение, но далеч по-важни са не конкретните му проявления, а последиците, които той поражда. Затова близките месеци ще наложат коренна промяна на посоката на анализа.
