Начало Идеи Гледна точка Предколедно
Гледна точка

Предколедно

1923
Марк-Орел Фортен, „Рождество“

Стаите бяха две. Но наемателите – трима. Третият наемател обитаваше коридора до тоалетната, коридорът беше широк. Там му беше леглото. Едно шкафче от шперплат завършваше домакинството му.

И тримата бяха строители. В събота вечерта двамата си попийваха, третият, от коридора, не пиеше. В неделя двамата спяха до ранния следобяд, после слушаха музика на телефоните си, единият сръбско, другият – гръцко. Третият, от коридора, четеше исторически романи, изтегнат на леглото. Той много обичаше историческите романи, особено за рицари.

Сега беше неделя и той беше потънал в описанието на един средновековен замък, където се развиваше действието. Сякаш виждаше пред себе си каменната зала с две камини и с грубо скована маса от талпи, побираща трийсетина гости, виждаше бронзовите халки по стените, където се пъхаха факлите, както и тесния коридор, който отвеждаше от залата до тоалетната. Самата тоалетна беше разположена в ниша в стената, седалката беше от дърво, а отворът надолу зееше над пропастта. Сред рицарите, за разлика от общоприетото схващане, че това са стегнати в брони атлетични мъже, имаше и доста коремести индивиди. И той тъкмо беше стигнал до мястото в книгата, когато двамина от кореместите се бяха заклещили в тесния коридор преди тоалетната, единият искаше да се върне в залата, а другият да стигне до тоалетната. Но нямаше как да се разминат, а нито един не отстъпваше.

Този, дето слушаше гръцко, беше дебел човек. По строежите можеше да работи единствено седнал, но му намираха такава работа, да реди плочки, да пълни фуги. Другият, онзи, дето слушаше сръбско, беше жилав, нервак. Когато се почерпеше в събота, започваше да припява на певците, знаеше песните наизуст. Беше цар на мазилките. Но се говореше, че е научил това изкуство в затвора. Третият, читателят, беше мълчаливец, с много сини очи.

Особеното на тази неделя беше, че дебелият, дето слушаше гръцко, беше получил разстройство, навярно от мидите, един селски му ги беше донесъл, вчера беше ял като изоглавен миди и сега час по час ходеше до тоалетната. Там пъшкаше, стенеше, а накрая, като пуснеше водата от казанчето, сякаш се обаждаше лъв, казанчето беше развалено и издаваше неописуеми звуци.

Това в немалка степен пречеше на четящия да се съсредоточи. Затова той оставяше книгата разтворена върху корема си, стисваше очи и започваше да чака тишината. Но след десет минути отново се повтаряше същото. И в него растеше едно чувство, за което нямаше друга дума освен „бяс”.

При едно от затишията, когато тоалетното казанче мълчеше, а не ревеше като лъв, той успя да продължи с четенето, за да научи, че ситуацията с двамата коремести рицари, заклещени в коридора пред тоалетната, се е развила драматично: единият извадил ножче и мушнал другия в корема. Този се свлякъл на земята, а онзи го прескочил и се настанил най-сетне в нишата.

Но точно тук любителят на мидите пак мина край него и влезе в тоалетната. Оттам се разнесоха стенания, а после казанчето за пореден път изхърка като лъв.

Това не можеше да продължава. И затова, когато дебелият излезе от тоалетната с измъчено лице, читателят на рицарски романи, така, както беше изтегнат на леглото, бръкна под възглавницата, извади един револвер и го опря в корема на дебелака.

– Кога ще спреш? – попита той.

Онзи само изпъшка и понечи да отмине. Но синеокият натисна спусъка. И дебелият, който беше буквално квадратно-дебел, се свлече на пода до леглото. Но понеже беше квадратно-дебел, той не падна по гръб или нещо подобно, а просто седна на плочките.

– Да се благодариш, че това е детски револвер. Взех го за подарък на малкия. Но нали майка му не ми дава да го виждам, затова си го държа под възглавницата. Този път ти извади късмет.

– Добре – каза дебелият. Направи опит да стане, но не можеше. Започна да се пързаля по задник, помагайки си с ръцете, стигна до стаята си, там вече се преобърна на четири крака и се изправи.

– Хайде да играем на карти! – извика третият, като хвърли прощален поглед на вярната си спътница, хубавицата с червена коледна шапчица и червени ръкавици от декемврийския лист на календара, закачен на стената, която беше стъпила гола с червените си ботушки в пряспа сняг. Послушаха го, защото им беше омръзнало да се търкалят цял ден. Насядаха около масата. Играеха „блато”, но за четвърти, за да изглеждат като каре, слагаха на четвъртия стол голямото плюшено мече, което дебелият беше купил за подарък на дъщеричката си, но кога щеше да ѝ го даде, това никой не знаеше. Защото дъщеричката му с майка ѝ беше в Испания.

Дебелият използваше мечето за възглавница и едното му око от натиска се беше присвило. Така то имаше вид на закоравял картоиграч и поне на вид не падаше по-долу от другите трима.  

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска“ (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Свързани статии

Още от автора