Европейската филмова академия през българските очи. Разговор със Стефан Китанов, директор и продуцент на София Филм Фест
Учреден през 1997 г. като тематичен фестивал с акцент върху музиката и впоследствие разширил своето съдържание и обхват, София Филм Фест е най-старият международен филмов фестивал в България. Припомни ни как точно го започна?
София Филм Фест се създаде като естествен резултат от дейността ми като директор на Дома на киното, пътуванията по различни филмови фестивали и дестинации през 90-те и постепенното сформиране на професионален фестивален екип. Спомените ми от фестивалите по времето на социализма в България са бегли – като студент съм посещавал еднократно Червенокръсткия фестивал, прегледа на анимационното кино, „Златна роза“, „Златен ритон“ и други по-малки събития. Голям тласък за фестивалния показ на значимо кино в България даде Световната кинопанорама, създадена през 1987 г. и прераснала в „Киномания“. За да се сдобия с билети, по цяла нощ се редях на опашка заедно с приятели като Касиел Ноа Ашер, чакащи на същата опашка. Веднъж тя ми припомни как в онзи момент съм ѝ споделил: „За да не се редя на опашки повече, сам ще си направя фестивал!“. Друго важно събитие беше учредяването във Варна на МФ „Любовта е лудост“ (1993).
Има ли моменти от личната ти биография, които предопределиха интересите ти?
През април 1992 г. спечелих конкурс за директор на Дома на киното. Току-що бях завършил кинознание в НАТФИЗ и имах двегодишен опит като уличен музикант. До края на 90-те натрупах опит в организирането на тематични събития и някои малки фестивали, сред които Рок Филм Фест, Монти Пайтън Фест, Седмици на кинематографиите на европейските държави. Като естествен резултат от този опит се появиха двата Мюзик Филм Феста, продължили тематичното обвързване на киното с музиката, последвани от София Мюзик и Филм Фест (1999, 2000). Това вече бяха отделни фестивали и филмовият фестивал нямаше връзка с музиката и музикалния фестивал. Интересът към европейското и световното независимо кино започна да придобива своите форми още тогава.
Кога за първи път се появи името „София Филм Фест“ и какво се случи след това?
Името се появи през 2001 г., Sofia International Film Festival. Петото издание на фестивала през 2002 г. за първи път представи селекция от най-нови български филми пред специално поканени фестивални селекционери и журналисти. След 1989 г. това беше първата стъпка към фокусиране вниманието на международните фестивали към българското кино. Това определено помогна присъствието му извън България да се увеличи значително. През 2003 г. СФФ стана международен с няколко конкурса: Главен, за първи и втори филми на режисьорите, Балкански конкурс, Конкурс за български късометражен филм (наградата Джеймисън). Това е единственият български фестивал, на който се връчва и Награда на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ, и един от няколкото в света, на който пък се връчва специалната и много престижна награда ФИПРЕССИ Платиниум (на заслужили автори на световното кино.)
През 2004 г. се проведе и първият копродукционен пазар „София Мийтингс“, а през 2007 г. сп. „Варайъти“ (https://variety.com/2007/film/markets-festivals/50-unmissable-film-festivals-1117971644) постави СФФ сред 50-те най-значими фестивали за филмовата индустрия в света. През 2010 г. СФФ получи акредитация от FIAPF за международен състезателен фестивал със специализиран конкурс и е единственият български кинофестивал с подобно признание.
Как се зароди интересът към европейското кино?
От самото начало сме искали да представяме най-значимите творби на съвременното европейско кино, реализирани както от утвърдени имена, така и от млади таланти. Целта ни винаги е била фестивалът да се случва на международно професионално ниво. Затова представяме филмите заедно с техните автори „на живо“ и в диалог с българската публика и професионалисти. Затова различните международни журита, гостуващи в София, гледат филмите в киносалон и са част от фестивалния живот, включително журитата на ФИПРЕССИ. Затова винаги има всекидневни пресконференции и тематични дискусии, отпечатан фестивален каталог, неотстъпващ на най-значимите фестивали по света, а също и фестивален всекидневник. Преводите на филмите винаги са със субтитри. Всъщност ние въведохме субтитрирания превод на фестивалните филми в България!
Каква част от фестивала представлява неговият социален живот? Как се прочу той в Европа?
Да, СФФ има свой оригинален социален живот, част от който са неговите знаменити партита с отзвук, далеч извън пределите на България. Най-значимото от тях е партито след Церемонията по връчване наградите на фестивала и закриващо „София Мийтингс“, известно с концерта на Фестивалния бенд на СФФ (рок група с участието на трима фестивални директори (София, Варшава и Прага), както и известни български музиканти и гости на фестивала). Години наред той бе атракция на много международни фестивали по света. Важни са също и многобройните ни посещения на други фестивали и установяването на международни контакти на място. Ежегодно, заедно и поотделно с Мира Сталева присъстваме физически на десетки кинофестивали, като преди пандемията сме покривали фестивалния глобус от Европейските филмови награди, през Ротердам и Берлин през зимата; от Истанбул, през Техеран, Кан и Клуж/Трансилвания през пролетта; от Карлови Вари през Локарно, Сараево, Венеция и Торонто през лятото; от Сан Себастиан през Бусан, Варшава, Солун и Талин през есента. Към това трябва да прибавя и още най-малко 20 фестивали, всеки със своето значение. Друг важен момент за интегрирането ни в световната филмова общност е участието в международни журита. През последните 25 години съм имал възможността да бъда член на журита на фестивали като Венеция (два пъти), Кан, Карлови Вари, Варшава, Клуж, Бусан, Кайро, Москва, Солун, Висбаден, Лече, Торун и други. Това спомогна за създаването на важни контакти и за допълнителното утвърждаване на СФФ на международната фестивална карта.
С какво СФФ допринесе европейското, а и световното кино да намерят точното си място в българския филмов пейзаж?
В основата на развитието на СФФ е нарастващата му популярност по света. Неслучайно той беше в основата на избирането на София за „Град на киното“ на ЮНЕСКО.
Показваме много европейско кино, но и най-значимите произведения на американското независимо кино, както и киното на останалия свят. В стремежа си да представя културното многообразие на световното кино на практика СФФ няма аналог у нас. Всяка година в програмата участват произведения от над 50 държави от целия свят.
По покана на СФФ някои от най-значимите имена на европейското кино като Вим Вендерс, Бела Тар, Кшищоф Зануси, Фолкер Шльондорф, Аньес Варда, Агнешка Холанд, Иржи Менцел, Коста-Гаврас, Отар Йоселиани, Горан Паскалевич в най-силните си години са посещавали България и са оставяли своите следи. Би ли споменал някои от най-впечатляващите за теб?
Списъкът от значими кинотворци, гостували на СФФ, е внушителен и по този показател той е в компанията на най-големите филмови форуми в Югоизточна Европа, като тези в Солун, Сараево и Клуж/Трансилвания. В това отношение фестивалът може да се раздели на два периода: преди и след 2005 г. Сред първите значими гости на СФФ са Аньес Варда, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица, Тони Палмър, Лех Ковалски. Възходящото му развитие, нарастването на международното му реноме, превръщането му в състезателен, фокусирането на интереса на европейската филмова индустрия към България чрез „София Мийтингс“ естествено доведоха до учредяването на Наградата на София за принос към световното кино. Първата такава награда бе връчена през 2005 г. на световноизвестния британски режисьор Питър Грийнауей. Първият български кинотворец, който я получи, беше Рангел Вълчанов. През следващите години, за да я получат, в София дойдоха сър Алън Паркър, Иржи Менцел, Вим Вендерс, Жан-Клод Кариер, Отар Йоселиани, Никита Михалков, Фолкер Шльондорф, Бела Тар, Джулиано Монталдо, Ян Троел, Паоло Тавиани, Сергей Соловьов, Нури Билге Джейлан, Агнешка Холанд, Биле Аугуст, Тони Палмър, Ейбъл Ферара, Роман Балаян, Клаудия Кардинале, Франко Неро, Джон Савидж, Данис Танович, Хю Хъдсън, Коста-Гаврас, Горан Паскалевич, Кшищоф Зануси, Джафар Панахи, Данис Танович, Джералдин Чаплин, Маргарете фон Трота. Наградата на София получиха и трима представители на гениалната комедийна група „Монти Пайтън“: Тери Джоунс, Майкъл Пейлин и Тери Гилиъм. Един от най-емоционалните моменти бе гостуването на световноизвестния режисьор от български произход Тед Кочев, който с насълзени очи и на български език прие отличието, а дни по-късно и българската си лична карта. Сред изключителните наши творци, получили Наградата на София са и режисьорите Георги Дюлгеров, Людмил Стайков, Николай Волев, Никола Корабов, Владислав Икономов, Иглика Трифонова, Радослав Спасов, Анри Кулев, Георги Стоянов, Адела Пеева, актьорите Руси Чанев, Васил Михайлов, Иван Иванов, Ицхак Финци, Цветана Манева, композиторите Милчо Левиев, Божидар Петков, Кирил Маричков, Теодосий Спасов. Сценаристът Анжел Вагенщайн получи приза в навечерието на 100-годишния си юбилей, а за да приеме своя, актрисата Стоянка Мутафова се качи на сцената на Зала 1 на НДК на 95 години. По своята значимост и имайки предвид международния престиж на носителите на Наградата на София, получили я лично по време на фестивала, тя се утвърди като едно от най-значимите отличия за изкуство на територията на България. Пълен списък на носителите на Наградата на София може да бъде намерен тук: https://siff.bg/bg/nagrada-na-sofiya.
Колко бяха европейските филмови заглавия на последното издание на СФФ? Какъв процент от общите заглавия представляват те?
Всяка година СФФ представя между 160 и 200 пълнометражни игрални и документални филми, а също и български късометражни филми. Фестивалът е единственото българско филмово събитие, което всяка година се подкрепя от програма „Творческа Европа МЕДИА“ на Европейския съюз, и то от 2002, т.е. още преди България да стане негов член. Ангажиментът на тази подкрепа включва представянето на минимум 70% и не по-малко от 120 европейски пълнометражни филми в цялата програма. Фокусирането на СФФ върху европейското кино значително надхвърля поетите ангажименти. През 2024 г. показахме общо 161 филма, 121 от които европейски (75%); през 2023 – общо 168, 123 от които европейски (73%); през 2018 – общо 166 филма, 143 от които европейски (86%), през 2019 – общо 175 филма, 137 от които европейски (78%).
Какво е мястото на българското кино в СФФ? Впрочем то също е част от европейското.
Да, другият изключително важен фокус в програмите на СФФ е представянето на български филми. В количествено отношение фестивалът предлага най-голямото присъствие на българско игрално, документално и късометражно кино на едно място в България. От години в международния конкурс за първи и втори филми се състезават по два български игрални филма. В Балканския конкурс задължително има поне едно българско заглавие, поне едно има и в Международния документален конкурс. В същото време Конкурсът за късометражни филми се състои само от български заглавия (12 на брой). Програмата „Ново българско игрално кино“ включва средно по 15 филма, програмата „Български документални премиери“ – между 7 и 10, а средният брой на българските миноритарни копродукции е около 5. На закрити прожекции на „София Мийтингс“ между 30 и 50 фестивални селекционери, световни и национални дистрибутори и журналисти могат да видят между 10 и 15 български филми в процес на постпродукция. Този дял на СФФ е изключително важен, тъй като оценката на тези хора стои в основата на селектирането на повечето български филми на международните кинофестивали. На тях почти всички успехи на български филми през последните 22 години стартират от СФФ и „София Мийтингс“. С режисьори като Камен Калев, Стефан Командарев, Иглика Трифонова, Костадин Бонев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Андрей Паунов, Адела Пеева, Мина Милева и Весела Казакова, Тонислав Христов, Ралица Петрова, Елица Петкова, Илиян Метев и други.
Институциите в Европа играят важна роля за подпомагането на производството и разпространението на европейско кино. Как работи СФФ с тях?
Партньорството с чуждестранните културни институции започна още през 1992 г., от първите ми години в Дома на киното. Първият минифестивал бе осъществен с подкрепата на Националния филмов център и културните институти и посолства през август на същата година. Нарекохме го „Световно кино в края на лятото“. Първият значим фестивал бе реализиран в партньорство с Британския съвет – Рок Филм Фест през 1993 г., гостува ни Мич Мичъл, барабанист на Джими Хендрикс Експириънс. През 1994 г. последва второ издание, тогава дойде легендата Тони Палмър, а през 1996 г. се случи изключителният Монти Пайтън Фест с личното участие на Тери Джоунс. В този смисъл партньорството с Британския съвет бе в основата на началните години на СФФ. Благодарение на тяхната подкрепа у нас гостуваха сър Алън Паркър, Тони Палмър, Питър Грийнауей, Тери Гилиъм, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Дейвид Макензи. Знакови партньорства от 90-те години, които продължават и до днес, имаме и с Френския културен институт, Гьоте-институт, Полския институт, Италианския културен институт, Чешкия център, Унгарския културен институт, както и с посолствата на САЩ, Австрия, Израел, Финландия и др. Благодарение на тези партньорства у нас се появиха не само изключителни кинематографисти, но и техните филми. Успяхме да представим ретроспективи и тематични програми, свързани с редица големи европейски имена като Вим Вендерс, Фолкер Шльондорф, Аньес Варда, Иржи Менцел, Алън Паркър, Монти Пайтън, Маргарете фон Трота, Кшищоф Зануси, Агнешка Холанд, Бела Тар, Нури Билге Джейлан, Аки Каурисмаки, Мика Каурисмаки, Милчо Манчевски, Ян Сверак, Лех Ковалски, но също и американския документалист Лес Бланк, както и няколко програми от чехословашката „Нова вълна“ и други.
Партньорството с културните институти и посолства е изключително важно, но важно е и желанието на фестивала да открива за българската публика интересни млади таланти. Няколко такива посетиха София в началото на своята кариера, а днес са едни от водещите автори на световното кино: Дейвид Макензи, Павел Павликовски, Ян Сверак, Ясмила Збанич, Кристиан Мунджиу, Кристи Пую, Корнел Мундруцо, Стефан Арсениевич, Джесика Удуърт и Петер Бросенс, Радивое Андрич, Душан Милич, Леван Когуашвили, Малгожата Шумовска, Агнешка Смочинска, Йешим Устаоглу, Саболч Хайду, Алексей Попогребски, Алексей Герман младши, Анна Меликян и други.
Напоследък СФФ си поставя за цел да представя в България и значими автори на световното кино от по-далечни дестинации. В този смисъл, особено важни са ретроспективите на Джим Джармуш, Такеши Китано, Уон Кар Вай, Мохсен Махмалбаф, Джафар Панахи, който пък ни гостува два пъти.
Какво от инициативите на ЕФА намира място в СФФ? Изобщо кои са главните партньорства между СФФ и ЕФА и в какво се изразяват те на практика ?
За първи път присъствах на наградите на ЕФА в края на 90-те години. Станах член на Европейската филмова академия през 2002 и оттогава до 2019 г. не съм пропускал церемония. През 2006 г. бях поканен от ръководството на ЕФА като един от експертите, консултиращи нейния борд за Европейските филмови награди, и то в компанията на най-влиятелния британски кинокритик Дерек Малкълм и Пиер Анри Дело, основателя на „Петнайседневката на режисьорите“ в Кан. По-късно последният стана и председател на международното журито на СФФ. Успоредно с това бях в журито за определяне на номинациите за композитор. Това продължи почти десет години и се оказа особено важно за присъствието на българското кино в ежегодния пакет от около 45 филма, от които по-късно се определят номинациите за Европейските награди. По този начин СФФ получи голямо признание в безспорно най-престижната европейска филмова структура, каквато е ЕФА. Контактите и традиционно близките ни отношения в продължение на повече от 20 години направиха възможно в София да гостуват ключови фигури от ръководството на Академията, сред които президентите Вим Вендерс и Агнешка Холанд, вицепрезидентите Ник Пауъл, Майк Дауни (понастоящем председател на борда), Антонио Саура, Дитер Кослик, членовете на борда Кшищоф Зануси, Чедомир Колар, Ада Соломон и много други. Преди десетина години ЕФА дори имаше среща на борда си в София! След 2021 г. щафетата за затвърждаване присъствието на СФФ и „София Мийтингс“ в структурата на ЕФА пое Мира Сталева. Избирането ѝ в борда на ЕФА е изключително признание за СФФ и за „София Мийтингс“, за нейните качества като експерт и за българското кино.
Благодарение на последвало разпространение по екраните на страната някои от филмите, показвани по време на СФФ, получават допълнителен живот. Какво прави СФФ, за да популяризира европейското кино у нас?
С годините СФФ успя да изгради стратегия за представяне и популяризиране в България на най-значимите произведения на световното и най-вече на европейското кино, а също и на неговите създатели. Тази стратегия включва комбинацията от няколко различни елемента: фестивала СФФ (от 1997 през всеки месец март на годината), международния пазар на филмови проекти и филми „София Мийтингс“ (от 2004 ежегодно), пътуващия филмов фестивал „София Филм Фест на път“ (от 2009 ежегодно), дистрибуторската дейност на „Арт Фест“ (от 2004), продуцентската дейност на РФФ Интернешънъл и Арт Фест (над 25 продуцирани и копродуцирани филми от 1995 насам).
Още от 90-те години сме наясно, че европейското кино трудно пътува в България и че чрез нашата дейност зрителите получават редкия шанс да гледат авторско кино на голям екран. Още от тогава „Рок Филм Фест“ имаше издания в Пловдив, Варна и Бургас. През този период в партньорство с Френския културен институт и Британския съвет на 35-милиметрови копия реализирахме пътуващ фестивал на френско кино в 17 града и пътуващ фестивал на британско кино в 12 града.
Първото гостуване на СФФ извън столицата беше през 2003 г. със стартирането на „София Филм Фест на брега“ в Бургас. През 2007 г. СФФ получи и първото си издание в Пловдив. От 2009 г. СФФ гостува в близо 10 града на страната, сред които Варна, Велико Търново, Габрово, Севлиево, Русе и други.
Така през последните 15 години СФФ е имал издания в над 50 града и населени места от цяла България. Пътуването на фестивала е свързано не само с ежегодното представяне на едни от най-важните филми от програмата, но и със срещи на публиката както с автори на български филми, така и с международни гости през март. Пътуващият фестивал е ценна форма за алтернативно разпространение на европейско и българско кино, най-вече чрез специално създадени филмови събития, фокусиращи вниманието на зрителите. От особено значение е фактът, че чрез него европейското и българското кино стигат до населени места, в които няма стационарни киносалони. Така успешно надградихме стремежа си след приключването на съответното издание на СФФ да представяме качествени европейски филми в киносалоните на цяла България (стартирахме през 2004 г.). Досега продуцентската и дистрибуторската ни компания „Арт Фест“ е разпространила над 160 филма на световноизвестни европейски майстори, сред които блестят имената на Вим Вендерс, Франсоа Озон, Михаел Ханеке, Ларс фон Трир, Аки Каурисмаки, Марко Белокио, Аличе Рорвахер, Радивое Андрич, Братя Дарден, Фолкер Шльондорф, Маргарете фон Трота, Корнел Мундруцо и много други.
През март 2025 г. предстои 29-ото издание на СФФ. Има ли важни европейски заглавия, които да очакваме?
Все още е рано да говорим за програмата на 29-ия СФФ, тъй като тече процесът на селекция. Все пак мога да съобщя, че един от акцентите ще бъде гостуването на големия хърватски и югославски режисьор Райко Гърлич, който ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“, копродукция с България, и ще получи Наградата на София. Гърлич е и един от 45-имата основатели на Европейската филмова академия. Отсега мога да кажа, че 2025 ще бъде една от рекордните години по участие на български филми в програмата.
