Парламентът го добута до лятната ваканция, като в последния момент успя да приеме и актуализацията на бюджета. Целта беше ясна още от самото начало – на всяка цена да не се изпуска властта до момента, в който депутатите ще излязат в отпуск. И целта беше постигната. Прокарването на бюджетната ревизия също трябваше задължително да бъде извършено преди паузата. Вчера управляващите направиха нужното, за да разгласят възможно най-мощно информацията за размера на сумите, предвидени за социални плащания. Прочее, те не са спрели да го правят в последно време.
Тактиката беше и остава кристално ясна – в разгара на лятото дори и онези протестиращи, които са решили да пожертват времето си за почивка, за да продължат с шествията по софийските улици, се оказват изправени пред немите, залостени врати на Народното събрание. Вярно, група от тях заявиха готовност да правят обиколки около сградата на парламента и в мъртвия ваканционен период, но едва ли някой храни илюзии, че този символен жест ще има силата и ефекта на 50-дневните демонстрации и на виковете за оставка, хвърляни в лицата на народните представители. Съмнение няма – задочно изразяваното недоволство от дебелокожието на хората в българския парламент няма по никакъв начин да има същата енергия и през август.
Разбира се, президентът разполага с механизъм за проваляне на депутатския рахат в жарките августовски дни. Ако Росен Плевнелиев наложи вето върху актуализацията на бюджета, летовниците ще бъдат принудени да насядат преждевременно по парламентарните банки. А е твърде вероятно господин Плевнелиев да предприеме тази стъпка. Той вече каза в прав текст, че е склонен да го направи.
Само че въпросът, на който искам да се спра тук, е преди всичко, ще бъде ли този ход от полза за самия президент от гледна точка на неговия авторитет и реномето му в очите на българските граждани. От една страна такъв акт на държавния глава ще бъде приветстван от искащите незабавната оставка на кабинета „Орешарски“ и предсрочни избори. Вчера вечерта протестът в София направо призова президента да постъпи тъкмо така. Но в същото време налагането на вето в рамките на предвидения от закона срок точно след разпускането на Народното събрание за лятото може да се види на немалко хора не като резултат на разумна преценка относно слабостите на преразгледания и редактиран бюджет (и значи като проява на отговорно държавническо мислене), а като продиктувано от друга целесъобразност действие. Казано съвсем простичко, за БСП и ДПС няма да е чак толкова трудно да лансират успешно интерпретацията (поне в средите на така и така неодобряващите протестите), съгласно която президентът се държи партизански, защото, връщайки народните представители в София, работи за протестиращите, с което пък изпълнява политическа поръчка. В този смисъл приемането на актуализацията в предпоследния ден на този парламентарен сезон е донякъде и капан за държавния глава, тъй като го поставя в деликатна ситуация. Да не забравяме и това, че промените в социалната част на бюджета са удобен потенциален инструмент за представянето на президентското вето като доказателство за отсъствието у господин Плевнелиев на чувствителност към положението на най-нуждаещите се в българското общество. Впечатление, от съществуването на което президентът може да изгуби немалко, и което несъмнено опонентите на държавния глава несъмнено ще форсират с пакет от внушения.
Не се наемам да правя предположения относно това как ще постъпи президентът с актуализирания бюджет през следващия половин месец, но съм сигурен, че няма да му е никак лесно. Едно може да се каже със сигурност – най-важното в случая е знакът, който Росен Плевнелиев ще даде със своя избор, сигналът, който ще излъчи. Естествено, от съществено значение ще бъде и силата на аргументацията, която президентът ще предложи за взетото от него решение. В случай, че господин Плевнелиев върне за преразглеждане Закона за държавния бюджет, ще е от изключителна важност кои точно пунктове в него ще бъдат посочени като основание за неодобрението на държавния глава. И пак казвам, коментарът върху социалния сегмент на разходната част е едно от големите предизвикателства пред политическия усет на настоящия президент.
Иначе, проведената вчера среща между Росен Плевнелиев и омбудсмана Константин Пенчев беше добре премерен и умно съгласуван ход от страна и на двамата, но като че ли преди всичко на държавния глава. Единомислието между президента и господин Пенчев за опасността от още по-бурни и масови протести през ранната есен беше добро за авторитета на президента, тъй като както институцията на омбудсмана, така и личността на Константин Пенчев са сравнително широко одобрявани от българското общество.
Времето е такова, че пред господин Плевнелиев се отварят и бляскави перспективи, и коварни плитчини. От балансираното и внимателно навигиране на президента в сложните води на днешния ни политически живот зависи с каква популярност ще продължи той мандата си. Заниманието е много рисковано, но ми се струва, че ако Росен Плевнелиев продължи да се държи принципно, това няма да остане недооценено. А от успеха на настоящия държавен глава зависят до голяма степен и шансовете на България за нещо по-добро.
