Преекспонирането на старостилния разкол в обществените медии е ясен признак, че то е организирано и управлявано. Първо, защото той не съществува от вчера. Второ, защото представянето му пред обществото не съответства на проблема. Не съответства на екзалтираната тревога, която изрази един политик, че регистрирането на БПСЦ поставяло въпроса ще има ли две български държави.
Разколническата природа на старостилната църква е ясна от самото ѝ отделяне от каноничната църква, което в някои аспекти стига до отрицание. Съдебната ѝ регистрация също не е нещо необичайно, защото тя просто утвърждава факта на нейното съществуване. Като проблем се изтъква наличието на думата „православна“ в наименованието ѝ, но то е същината на нейните претенции, че е истински православна. „Старостилна“ е другата характеристика, който я определя, но и която я отличава от традиционната Българска православна църква.
Затова изниква въпросът – коя е причината проблемите около регистрацията да бъдат така преекспонирани? Аз не съм нито богослов, нито юрист, но това, което чета, гледам и слушам, ми говори за манипулация. Изумява ме колко много хора се подвеждат по нея. Самата манипулация не ме учудва – тя е стандартна и позната.
Позната е, защото нашето общество е обект на подобни кампанийни манипулации непрестанно. Вдига се пушилка, проблемът става централен за всички медии, след което също така бързо бива изместен от следващата пушилка. Много рядко се случва проблемът да е реален. В повечето случаи пушилката се използва, за де се прикрие някой реален проблем.
В настоящия случай чрез преекспонирането на проблема се цели на обществото да бъде вдъхната свръхдоза тревога, която да бъде използвана по целесъобразност. Да бъде разтревожено от проблем, който е в периферията на неговото внимание. Веднага след спешната среща между патриарха и президента проблемът беше изведен като централен. Очевидно това беше единствената цел на тази среща. Иначе каква друга да е – президентът да се намеси в съдебната власт и да отмени нейното решение ли? След като в него ясно е казано, че „решението е окончателно и подлежи на вписване“.
Върховният касационен съд мотивира своето решение с аргумента, че „държавата не може да ограничава правото на вероизповедание и не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление“. Така е по закон и така трябва да бъде във всяка правова държава.
В мотивите на ВКС се изтъква още, че „няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове. За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“. Тоест в решението на ВКС е изрично подчертано това, което несъгласните с него повтарят, че не било взето предвид.
В мотивационната част на решението много ясно е посочено още: „Представено е и уведомително писмо от „Информационно обслужване“ за уникалност на наименованието „Българска православна старостилна църква“… Включената в наименованието дума „старостилна“ отличава в достатъчна степен новоучредената религиозна институция, като изразява и различията на религиозната общност по отношение на религиозните празници“.
Тази общност съществува от много години и в църковните среди е позната точно с това име – „старостилна църква“. В страната съществуват и други старостилни общности, но те никога не са предизвиквали особен интерес сред обществото. Най-старата от тях е в Татарица, близо до Силистра. Селото, което сега е част от Айдемир, е основано от донски казаци, наричани староверци, старообрядци или староправославни. След като не приемат реформите на патриарх Никон през XVII век, те се отделят от официалната църква, заради което са обявени за еретици и са предадени на анатема. Впоследствие се раздробяват на множество общности. За да избегнат гоненията, на които са били подложени в Русия, една част от тях се установяват в Османската империя. Понастоящем местната църква е към Българската епархия на Православната църква в Америка. От многото старостилни общности споменавам тази, защото нейната история е интересна и непозната.
Широкият интерес към Българска православна старостилна църква също се появи едва след нейната регистрация. Един вид – безплатна реклама. Тя съществува от десетилетия, има своите членове, клир, епископат, храмове, издателство, официален сайт. И преди да получи регистрация е водила своя религиозен живот. През 90-те години построиха катедрален храм в столицата. Липсата на съдебна регистрация не им е пречила за всичко това. След нея ситуацията не се променя съществено – подобни прецеденти съществуват в целия православен свят. Какво оправдава медийната бомба, която възпламени обществото?
Спомняме си печалния разкол от 90-те години, който беше съпътстван с множество скандали. Споровете за храмове и имоти ескалираха до битки. Стигна се дори до убийство на свещеник. Вселенският патриарх лично дойде у нас, за да потуши раздорите. В случая с БПСЦ, слава Богу, не виждаме такива резили.
Подобни църковни структури съществуват в целия свят. Дори в Русия, която все ни дават за пример. Там през 2001 г. е образувана Руската истинно-православна църква. Нейното название се отличава от официалната църква също само с една дума. В Русия, както и в Сърбия, официалната църква е старостилна, затова отцепниците там приемат други названия. В Гърция се наричат „синод на противостоящите“, образуван през 1984 г. Старостилните и истинно-православните църкви възникват още от началото на миналия век и никой не може да посочи точния им брой към днешна дата. След болшевишкия преврат руската емиграция създава Руската православна църква зад граница. Тя обвинява официалната църква в отстъпничество и също се отличава от нея само с една дума. Сходните случаи са многобройни. За всички тях може да се намери подробна информация. Тоест у нас не се е случило нищо различно и нищо ново. Различното е, че задкулисни манипулатори решиха, че случаят е удобен за създаване на паника сред обществото. Особено сред онази част от него, която проявява периферен интерес към църковните въпроси и от църковния живот познава единствено паленето на свещи. Това църковно патриотарство е изцяло политическа операция. Включването на църковни среди в нея може да бъде обяснено единствено със зависимости.
Виждаме как официалната Руска православна църква безрезервно оправдава, подкрепя и благославя руската агресия срещу Украйна. На нея е възложена пропагандна мисия много преди нападението над Украйна. Като имаме предвид, че от много години много неща у нас се направляват от Русия, не е трудно да се направи връзката. Подобна беше акцията през 2023 г. със затварянето на Руската църква в София, когато нашата страна изгони руските свещеници, обвинени в шпионска дейност.
Богослови твърдят, че църковната зависимост от Русия е намаляла през последните години. Дано да е така. През 2016 г. БПЦ – БП беше една от четирите православни църкви, които заедно с руската отказаха да участват във Всеправославния събор на остров Крит. Нещо повече, самият Събор беше системно заклеймяван с най-крайни квалификации. След като Руската църква едностранно прекъсна евхаристийното си общение с Вселенската патриаршия, същата канонада от ругатни се изсипва и до ден днешен върху Константинополския патриарх Вартоломей.
А сега се твърди, че чрез БПЦ – БП ние сме в общение с Вселенското православие. Твърдението има известно разминаване с фактите, а настоящата медийна кампания показва, че не сме си извадили необходимите изводи. Това е по-реална причина за тревога.