Моника Попова отбелязва своя юбилей с три изложби, подредени в различни пространства: „Рисунки преди лягане“, Арт алея, 1–23 февруари 2019 г.; „Горен пласт точки“, рисунки в мащабни формати, галерия Червената точка, 18 февруари–16 март; „Черните шити“, керамика, галерия Аросита, 4–20 март.
Изборът да структурира така творческата си равносметка сякаш идва от само себе си, продиктуван от спецификата на показваното.
Тематичната рамка
Трите изложби са обединени от посланието „Моят живот“. Моника Попова преплита трите роли в живота си – майка, съпруга, художничка, като във всяка експозиция акцентът е различен. А разделянето на произведенията в три групи се обуславя от технически и смислови причини. Всяка изложба очертава посока – „Рисунки преди лягане“ носи камерно, интимно звучене, в „Горен пласт точки“ доминира мащабно, плакатно послание, а в „Черните шити“ се концентрира представата за майчинството и женското начало в нетрадиционен, но емблематичен за Моника изказ – чрез керамика.
В своите ценностни представи авторката слага знак за равенство между живот и семейство. А дефиницията ѝ за семейство включва освен съпруг, деца, внуци и…. студентите от ателието по керамика в НБУ. Моника Попова сякаш е призвана да сътворява диалог от обич и изкуство. Това е сложно, отговорно и изтощително, защото изисква да умееш да общуваш, да привличаш и ангажираш.
Основните подтеми в изложбите са: майката и майчинството; трансформации на любовта – лично и творческо общуване; многопосочни диалози – общуването с деца, внуци, студенти.
Рисунката или керамиката – тази дилема е избегната при представянето на експозициите. Моника Попова е посветила голяма част от творческия си опит на керамиката, но най-важно за нея остава рисуването. Рисунката е приоритет, тя е както огледало на душевно състояние, така и конструирана, бленувана действителност.
За експозициите
В галерия „Арт алея“ Моника Попова представя 80 рисунки, обединени под заглавието „Рисунки преди лягане“. Рисунките са истинската, неприкосновена съкровищница на художника. Моника прибягва до малкия формат, тя жонглира с образа. Въоръжена с тънкописец, защото условията и изразността го изискват, Моника Попова трансформира отдиха в творчество. Отделяйки от времето за почивка, тя създава пиктограми на емоции и състояния.
Авторката се вдъхновява от египетското изкуство, вглежда се в себе си, бяга от конфронтациите и сложните противоречия. Рисунките в галерия „Арт алея“ са късчета преживяна памет – те са знаци за тревоги, страхове, сънища, блянове. Важен елемент от интерпретирането на паметта е и фактът, че тези рисунки са създадени върху хартия, достигнала до художничката от нейния дядо. Произведенията ѝ заживяват втори живот. Старата, пожълтяла от времето хартия е спасена и „предлага“ спасение – изкуството помага да продължиш нататък.
Художничката е откровена, образният арсенал ни предлага погледа ѝ към любовта и еротиката, помага ни да доловим синтеза на прегръдката, белега от обидата или прочита на спомена. Рисунките изглеждат така, сякаш са създадени на един дъх, изтъкани от множество линии. Родството със синтетичния изказ на пиктограмата се търси по посока на лаконични, ясни силуети и посоки на тълкуване. Като градеж изображенията се родеят с автоматичното писане – приличат на кардиограми на духа, изваяни от мигове вълнения.
Експозицията „Горен пласт точки“ в Червената точка събира мащабни по размер рисунки. Те насищат пространството с присъствието си. Размерът, трактовката, непосредствеността на посланието привличат вниманието, дори стряскат. Моника Попова без притеснение, цензура или свян „разголва“ душата си и показва измерения на любовта и болката. Прегръдката върви ръка за ръка с белега от преживяна травма, любовта е част от първичната човешка потребност за близост, еротиката съпътства всекидневието, редом с отчуждението и сблъсъка. Ако се вгледаме под повърхността на зримия образ, ще уловим скрит смисъл в препратката към Капитолийската вълчица, в родството с йероглифа, в присъствието на червената точка. Целият този „горен пласт точки“ покрива, но не изтрива преживяното. Точките имат мисия да „привлекат“ вниманието, да фиксират посланието и да обозначат статута на поднесеното като оголено откровен.
Изложбата „Черните шити“ в галерия „Аросита“ е посветена изцяло на темата за майчинството. Със средствата на керамиката изказът е предметен, триизмерен, пределно синтезиран. Произведенията са едри и монолитни. Те носят първичността на древното и универсалността на постмодернизма. Контрастът между черното и бялото води авторката. В тази изложба участва и дъщеря ѝ Христина, която е керамик. Моника Попова се оглежда в очите на детето си и така диалогът допълнително се уплътнява – от личен става и професионален.
Основно изразно средство за Моника Попова е рисунката, независимо от мащаба. Двуизмерното е по-абстрактно, то се доближава до писането и предлага повече свобода. Независимо дали твори в малък или голям формат, в живопис, рисунка или керамика обаче, произведенията ѝ имат устойчива специфика – едър мащаб, твърд, градивен контур, образна асоциативност, родство с пиктограмата.
Моника Попова е сред онези художнички, които разбиват конвенционалната представа за „женското“ присъствие в изкуството. Нейните произведения не могат да останат незабелязани. Подтикват те да мислиш за стойностите в живота, за преходността на чувствата, за мимолетните състояния на духа…
Моника Попова декларира отговорността на юбилея със запомнящо се присъствие – стряска, провокира, кара те да се задълбочиш, за да разчетеш изобразеното. Тя не работи с клишета и не се бои да „излезе от рамката“, за да отстоява своята позиция.
