Начало Идеи Актуално Президентът на републиката
Актуално

Президентът на републиката

Георги Фотев
25.03.2023
6859
проф. Георги Фотев

Президентът на Републиката продължава с публични изяви, които предизвикват недоумения и  все по-силни притеснения в гражданското общество. Ако е незнание, съветници от президентската  канцеларията да му обяснят какво казва Конституцията. Родните конституционалисти пазят гробно мълчание, когато са длъжни да говорят в публичния форум на политическото общество. Няма дебати в националните медии по животрептящите конституционните въпроси. Втръснали са на медийната публика дежурните плиткоумни  коментатори. Досадни са медийните слуги на президента. Като едно време. Дефицит на критическа публичност. Скръб.

Преждевременно отстраняване на президента? По-важни са други въпроси! Зейват пробойни в Конституцията като фундаментален консенсус на цялото общество. Призрак броди над нашата клета Родина. Призракът на обърканите политически и цивилизационни ценности в съдбоносни времена на турбуленции. Призракът на продажното политическото „русофилство“. Ах, този ненаситен голям Брат. Тежка политическа болест. Била е латентна. Латентна от време на време. Стара болест на дълго робство. И т.н.

Според  Конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна, съдебна. Президентът е държавен глава. Той няма място в разделението на  държавната власт. Назначаването от президента на служебно правителство, което управлява при отсъствието на парламента, е противоречие на парламентарната република и на определените от конституцията статус и функции на президента. Поредно недоразумение на Великото народно събрание.

Президентът на парламентарната република е избран пряко от народа. Но колкото и да е голяма мнозинството, с което той е избран, сравняването с избора на парламент е ирелевантно. На всичко отгоре минаха толкова години и никой не обяснява на народа в какво се състои кардиналната  разлика между президентските и парламентарните избори.

„Държавен глава“ е метафора. Мъглява и подвеждаща метафора в модерната демократична и правова държава. Президентът на Републиката олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. ТОВА НЕ Е ВИД ДЪРЖАВНА ВЛАСТ. Нещо друго е. Значението и смисълът на „държавен глава“ е върховен в държавата морален (няма по удачен термин) авторитет. За съжаление Великото народно събрание се е движело по повърхността на проблема. При прекия избор президентът се избира от една част на народа. Скрит конституционен дефект. Само квалифицирано мнозинство на парламента, тоест истинско представителство на целия народ, трябва да избира президента, който олицетворява единството на нацията. Естествено по друг начин стоят нещата при конституционна монархия или президентската република: конституционно чисти решения за съответното държавно устройство. Философите знаят защо понятията са нещо извънредно важно. Защото всяко понятие е възможно действие.      

През годините е поставян многократно въпроса за увеличаване правата на президента! Глупави идеи. На върховния морален авторитет в държавата не е нужна нито законодателна, нито изпълнителна, нито съдебна власт. Неговата длъжност е друга. Много важна, уникална, несравнима. Той не знае това. Няма кой да му каже.

Необходимо е всенародно доверие на народа във върховния авторитет в националната държава. Всичко е фокусирано в неговото уникално призвание.

Напоследък започнаха открито да пропагандират президентска  република, смяна на формата на държавно управление. Щурм на действащото политическо  невежество. Учили-недоучили. Несъобразност с духа на народа.

Президентът на Републиката се намесва недопустимо в полето на вътрешната и особено във външната политика и то по стратегически въпроси. Необходимо е това да се каже без усукване. Той поставя под въпрос цивилизационния избор, нашето членство в ЕС и НАТО. Двусмислените (да не кажа двулични) изяви по тези въпроси стават все по-еднозначни. Неговата реторика е все по-близка до тази на фамозния Копейкин и множество други кремълски подлоги. Президентът нарече водещи парламентарни  политическите партии военнолюбци и шарлатани. Скандално. Недопустим език на държавен глава. Нашите съюзници от ЕС и НАТО, без Орбан, са военнолюбци, защото също стоят по недвусмислен начин на страната на Украйна срещу вероломната агресия на Путинова Русия! Така излиза според генерала-президент. Всеки ден Президентът на Републиката се саморазкрива на коя страна е в днешната гранична ситуация (Ясперс) на човечеството, когато изборът е или-или (Киркегор). Неговото миролюбие напомня на възрастните поколения реториката в съветската империя през епохата на Студената война.

Непрестанна „борба за мир“ срещу „империалистическите военнолюбци“. Лавров е голям миролюбец! Създава се впечатление, че българският президент не знае какво прави. Тръпки ни побиват.

Ясно трябва да се казва и доказва какъв е в действителност режимът в Русия. Днешният режим на Русия е хибрид на тоталитарно-комунистическия (съветския) манталитет, на хитлеристкия националсоциализъм и на фашизма. Путин ще завърши като Хитлер или в най-добрия случай като Сталин. Президентът не е в положението на цар Борис III. Има исторически шанс да се поправи. Времето изтича и ще бъде трагически късно. Да прочете внимателно конституцията. Да не подминава конституционната разпоредба: „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. Не на Евразия.

Просъществувалия през ХХ в. тоталитаризъм в двете си форми на комунистическа и националсоциалистическа/фашистка системи е безпрецедентен в историята на човечество  феномен. Краят на хитлеризма (националсоциализма) беше тотален разгром в резултат на война, която той запали. Човечеството осъди хитлеризма и фашизма по безкомпромисен начин и за вечни времена. Комунистическият тоталитаризъм се въздържаше в Студената война от подпалване на Трета световна война. Краят на комунистическия тоталитаризъм настъпи в резултат на имплозия, което е исторически безпрецедентно събитие. Имплозията е благо за свободното човечеството. Но на първо място европейското човечество не се раздели с тоталитарното минало така решително, както с хитлеризма и фашизма изобщо. Комунистическият манталитет се проявява открито или срамежливо. Голяма тема, нуждаеща се от просветляване. Това, което агресивната по природата си съветската империя не  направи по времето на Студената война, направи режимът, свързан с името на Путин, така както германския  нацизъм се свързва с Адолф Хитлер. Войната не е само срещу Украйна. Има развитие на Трета световна война. Тя ще свърши с разгром на вероломния агресор. Всички, които са днес на неговата страна, ще бъдат отговорни и  осъдени за вечни времена от човечеството. Нека на това се гледа като послание от нашите следовници до съвременниците!

Президентът е върховен главнокомандващ и не му отива да забравя, че България е член НАТО. Да не говори за отбраната и сигурността на страната ни, смятайки мнозинството от днешните български граждани са малоумни. Голямото мнозинство от народа е с недвусмислена западна ориентация. Подмолни сили искат да обърнат цивилизационния избор на България. Бдете! Политическите партии, които се ръководят от европейските ценности,  които са наши национални ценности още от времето на Българското национално възраждане, не могат да са в плен малодушие.

Цветът на българската интелигенция не може да мълчи. Следовниците ще съдят и тези, които мълчат. Има много видове мълчание, както е казано във „Феноменология на чувствата“. Има позорно мълчание. За него ми е думата. Голямата социология учи, че въздържането от действие е също социално (на човека) действие.

Георги Фотев е изтъкнат български социолог. Почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности. Бил е министър е на науката и висшето образование (1991). Действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Сред основните му трудове са: „Социална реалност и въображение“ (1986), „История на социологията“, том 1-2 (1993), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004), „Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Човешката несигурност“ (2016), „Феноменология на чувствата“ (2018), „Диалогичният разум“ (2022) и др. В негова чест е публикуван монументалният сборник „Светове в социологията“ (2006) с участието на световни имена като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян и др.

Георги Фотев
25.03.2023

Свързани статии

Още от автора