Целият XX век с големите му исторически трусове – арменския геноцид, възшествието на нацизма, избиването на евреите, комунистическите режими, всички те са в живота и в разказа на готвачката Роз, преминала през изпитания и беди, през години на спокоен и щастлив живот. Доживяла забележителните 105, тя се връща назад, припомня си събития и хора, не скрива омразите си, както и отмъщенията, с които наказва виновниците за трагедиите в живота си.
„Готвачката на Химлер“ не е заглавие, което има за цел единствено да предизвика интереса на читателя. То е буквално и просто, както и разказът на Роз. Научава се да готви като малка, рецептите, усвоени в детството, ще са неин специалитет във всички ресторанти, които отваря през годините. Тя наистина готви на Химлер, готви и на Хитлер, готви от най-ранна възраст и това се превръща не просто в основно препитание за нея и семейството й (докато го има), но й дава „власт“, осигурява й възможност да оцелява, да преминава през живота непреклонима, да наказва.
Освен с Химлер, Хитлер и други нацистки водачи, животът среща готвачката Роз с интелектуалци като Сартр и Симон дьо Бовоар, с много различни хора от различни националности.
Повествованието на Франц-Оливие Жизбер е едновременно просто, директно, понякога леко наивно, а също интелектуално закачливо, комбиниращо мемоарния стил с историческия разказ. В него откриваме амалгама от чувственост, понякога бруталност, черен хумор и цитати на известни философи и мислители. Този разказ от първо лице е понякога шокиращ – когато става дума за секса или смъртта, понякога весел, но става сериозен, когато в него се намесват готвенето, книгите и любовта.
Образът на главната героиня Роз е противоречив, той може би няма да се хареса на някои читатели, но пък други ще бъдат привлечени от него. Роз е наистина безпощадна, когато става дума за отмъщение, но е и странно уязвима, когато се отнася до любимите й хора и неща.
Историята й е история за жизнелюбието и неговата сила. „Готвачката на Химлер“ е роман за оцеляването, роман за способността да ставаш по-силен, преминавайки през трудностите. Това е и роман, почитащ естествените неща като добрата храна и секса. Те са неизменна част от удоволствията на живота, те са онова, което е в основата на жизнеността на една жена, преживяла толкова много и доживяла 105 години.
Това е и книга, която ще ви накара да се насладите на готвенето, описано с такава чувственост: плакията на баба й, наситена с „арменска миризма“, до патладжаните с пармезан и прочутия крем-карамел. Сред страниците дъха на суфле от раци със сос от омари, на паста с пушена сьомга или на праскови фламбе с кирш. Всъщност на читателя е дадено правото да „провери“ най-любимите рецепти на Роз – има ги в края на книгата.
