0
3347

Премиера на „Чичовци“ от Лазар Николов

Първата сценична реализация на операта „Чичовци“ от Лазар Николов предстои на 2 март в Софийската опера. Диригенти са Борис Спасов и Жорж Димитров, режисьор на постановката – Пламен Карталов. В същия ден е премиерата на „Чичовци“ в Пловдивската опера, диригент е Павел Балев, диригент на хора – Драгомир Йосифов, режисьор Елена Стоянова.

Тази година се навършват сто години от рождението на един от най-значимите български композитори, което обяснява интереса към операта „Чичовци“. Засега в Софийската опера са предвидени четири спектакъла – на 2, 4, 6 и 22 март. През лятото, в деня на раждането на композитора (26 август), в родния му град Бургас ще има спектакъл. Предвидени са и представления в Културния дом в Сопот, родния град на Иван Вазов, по чиято повест е операта. Има интерес от Карлово и Копривщица. Вдъхването на съвременен живот на българските оперни заглавия е мисия за националния ни оперен театър. През годините освен „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров, бяха представени „Алцек“, „Борислав“ и „Косара“ на Маестро Георги Атанасов, „Янините девет братя“ на Любомир Пипков, „Кирил и Методий“ на Живка Клинкова.

„Паметни са моите срещи с Лазар Николов и в Съюза на композиторите, и в Софийската опера, и в дома на Константин Илиев, който ме закле след премиерата на „Янините девет братя“ в Русе да направя „Чичовци“, казва Пламен Карталов. Но все не идваше ред. Вие знаете, Лазар Николов беше много скромен човек. Той никога не хлопаше по портите на театрите, за да се играят „Прикованият Прометей“ и „Чичовци“. Когато Константин Илиев ме насочи към неговата музика, може би аз не бях дорасъл за нея. Може би съм се страхувал. Не зная. Нямах тази нагласа. Бях поставял само Пипков, затова ми се сърдеха някои композитори. Но Лазар Николов много деликатно ми каза: „Искам една среща с теб. Погледни тази партитура“. Не зная какво се издигаше пред мен, но не продължих разговора. Той никога повече, когато ме срещнеше, не отваряше дума. Само едни очи, които се надяваха тази опера в 80-те години да се роди на българска сцена. Маестро, извинявам ти се! Сега съм дорасъл до твоята музика.“

През годините е възниквала идеята операта да бъде поставена, но няколко диригенти са отказвали, смятайки, че тя е много трудна и е невъзможно да бъде изпълнена.

„Истина е, че музиката на Лазар Николов не е като тази на някои наши класици. Той е модернист в българската музика, който беше обвинен за формалист. Лазар Николов заедно с Константин Илиев и Васил Казанджиев, тези велики тонови майстори на съвременното българското музикално творчество, нямаха шанс да бъдат привилегировани към властта и към оперните театри… За 100-годишнината на композитора не можехме повече да отлагаме.“

С настоящата продукция се ангажират диригентите Борис Спасов и Жорж Димитров, които от четири месеца репетират и разучават със солистите, оркестъра и хора партитурата. Карикатурите на Борис Димовски са включени към оформлението на една от картините в „Чичовци“. В проекта приема да участва и писателят Георги Господинов, той написва кратък допълнителен текст, насочващ публиката към всяка картина, който ще бъде представян в началото от актьор. „Ако Илиадата тръгва от онзи гибелен гняв на Ахила, сина Пелеев, то тази българска крамолическа пропаганда тръгва от гнева на Тарильомата и Селямсъза по причина на една отколешна разпра за капчук, завещана от бащите им – пише Господинов. Такива са ни крамолите, такива са ни Илиадите. И все пак, милостив е Вазов. Това, което Ботев ще отсече рязко: „А вий, вий сте идиоти!“, Вазов ще ни предаде през смешното. Неговите малки, дори понякога симпатично объркани герои са разкрачени между восточний вопрос и вапцаните гащи на Варлаамовата булка…“

В оперното действие е включена и една соната за цигулка и пиано на Лазар Николов. „Така публиката ще открие още малко от творчеството му“.

„Специално искам да обърна внимание на работата на певците, които трябваше да преодоляват трудните интервали, трудната ритмика и още по-трудната метрика. Никой не каза: трудно е, няма да стане, не мога да го изпея, не мога да се справя. Всички бяха възторжени. Къртовска работа извършиха и пианистите Агнес Данкова и Стоян Мартинов. Заедно намерихме невероятна музикална образност” – казва диригентът Борис Спасов.

А ето и първите думи на някои от певците.

Костадин Андреев – в ролята на Иванчо Йотата: „Открихме това велико, бих казал, гениално произведение на Лазар Николов. Такова съчетание между сатирата на Иван Вазов и неговата музика, такава театрална музика досега не бях срещал! Тя е много модерна, много съвременна, остра, сатирична, стига до гротеска и ирония“.

Атанас Младенов – Хаджи Смион: „Произведението е много интересно от всички аспекти, с модерната музика на Лазар Николов и острия език на Вазов, който забива игли в определени теми. Произведението е красиво по свой съвременен начин. То е различно и е предизвикателство за нас да влезем в ново русло“.

Рада Тотева – Варлаамица: „Репетициите на сцена приличат на снимачна площадка. Това е съвременна опера и дори се доближава до филмова продукция“.

Мариана Цветкова – Селямсъзката: „Много интересна роля. Ние не следваме традициите, ние правим традициите. Познавах Лазар Николов. Бях негова студентка по четене на партитури. Не бях от най-работливите, но той най-благородно ми написа четворка. Това е моята благодарност към него“.

Александрина Стоянова – Втора жена: „Моята роля дава нов израз на нашата съвременност, на българската душа, прекарва този мост от миналото към съвремието. Героинята ми се явява във всяка картина и става коментатор на действието“.

Бисер Георгиев – поп Ставри: „Мога само да кажа: „Неведоми са пътищата Господни“. Да сме живи и здрави и на добър час“.

Петър Бучков – Николаки: „Работя с удоволствие. Това е предизвикателство, което всички преодоляваме успешно. Радвам се, че публиката ще може да се докосне до такъв тип музика и следващото поколение да види, че това е възможно, че носи послание и така да предадем щафетата, за да има опера в България винаги“.

Гергана Русекова – Селямсъзката: „Обичам предизвикателствата. Нямаше как да откажа тази помитаща с експресията си героиня“.

Колкото до съвпадението на продукциите на операта „Чичовци“ в София и Пловдив, акад. Карталов казва: „Ако можеха и другите оперни театри, както се е случвало в миналото, едновременно да поставят една и съща творба. На 3 март е националният ни празник, защо на 2 март да не бъде празникът на българското оперно творчество! Ако и други колеги посегнат към тази опера, ще бъде похвално. Поздравявам моите колеги от Пловдив, че и те я правят! Това е прекрасно за всички – и за артистите, и за публиката и за музикалния живот на България“.

Във фонотеката на БНР се пази запис на шеста картина на операта от 1978 г., в който участват БХК „Св. Обретенов“, СО на БНР, диригент Любомир Митрополитски и солистите Цветанка Драгомирова, Румяна Цачева, Александър Манолов, Божидар Митрушев, Димитър Янакиев, Константин Коцев, Коста Динков, Огнян Василев, Мара Чобанова.

Лазар Николов (26.08.1922–7.2.2005) e председател на Съюза на българските композитори от 1992 до 1999 г. Завършва пиано и композиция в Софийската музикална академия. Преподаватели са му Димитър Ненов и Панчо Владигеров. От 1961 г. преподава четене на партитура в Академията, а от 1980 г. е професор. Създава две опери – „Прикованият Прометей“ (1968) и „Чичовци“ (1971), Реквием по Жан Кокто, шест симфонии, три концерта, Симфония за 13 струнни инструмента и други произведения за симфоничен, камерен и струнен оркестър; 25 сонати за различни инструменти, три струнни квартети, 14 Метаморфози и други камерни творби; обработки за оркестър; хорови песни; музика към повече от 30 филма и театрални постановки, написана през периода 1954–­68 г., и др.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияДа ти стане тъжно от веселие
Следваща статия„Талев пръв прочете разказите ми“