„Отпечатъци“ (галерия „Средец“, 4 –15 декември 2023) и „Преминаване“ (галерия „Райко Алексиев“, 7 декември 2023–25 януари 2024), изложби на Иван Б. Иванов. Куратори Анелия Николаева, Мариела Маламатенова, Пламен Проданов
Две изложби на Иван Б. Иванов (1933–2023), консолидирани около ключово подбрани думи – „Отпечатъци“ и „Преминаване“, бяха открити през декември в София.
Иван Б. Иванов е сложен автор. Изключително ерудиран, взискателен към себе си, постоянно търсещ и съмняващ се, той е сред онези автори, чиято художествена продукция предлага широко поле за размисъл и интерпретация. Реших да осмисля видяното в двете юбилейни експозиции през призмата на „преминаването“.
Първият пласт от значението се свързва с преодоляването на границата от земния към отвъдния свят. Физическата смърт не означава нищо, тъй като чрез сътвореното авторът оставя следа в паметта на поколенията. Така изначалното значение на „преминаването“ се свързва с „отпечатък“ за присъствие.
Играта на думи при подбора на заглавията е заложена в конципирането на изложбите. Навярно някои зрители се питат защо експозициите са две, дали разделянето не води до изкуствено сепариране, до своеобразно разкъсване на творческите търсения на автора. Моят отговор се основава на логиката, че разделянето на произведенията по видове е направено с цел да се подчертаят по-ясно паралелните посоки, да се изяви синхронизацията в процесите или да се подчертае още един слой от преминаването – от графика към живопис и обратно.
Иван Б. Иванов работи малко в областта на графиката, едва 12 години, след което трайно се обръща към кавалетната и монументалната живопис. Графичните творби са парчета преживени мигове, те са „отпечатъци“ памет, както за самия творец, така и за нас, зрителите, днес. Графиките (в галерия „Средец“) са отправна точка за творчеството на художника – те сякаш задават онази посока, която се разчита и в живописта на нивото на темите, пластическите отгласи, стиловите търсения. Те маркират и следващото значение на „преминаването“. То е свързано с осмислено преодоляване на похвати, извеждане на концепции и визуални закономерности в хода на артистичното развитие на Иван Б. Иванов. Той се вдъхновява от различни стилове, преминава през тях, трансформира ги така, че да „отговорят“ на изискванията му.
Друго значение на „преминаването“ се свързва с преноса на образни структури от графиката към живописта. Показаните графики са своеобразни отпечатъци на епохата, те са „късове“ преживяна реалност, която представя не само артистичния светоглед на автора, но и духа на времето. Темите, свързани с цирка, образите на марионетки и кукловоди носят и чисто метафорично значение. Леко и елегантно художникът намира начин да изрази това, което мисли, в контекста на идеологическата система и нейните ограничения. Каквото и да рисува, произведенията му носят отглас от експресионизма, пластиката на синтетизма и светоусещането на постмодернизма. Професионално изградени и асоциативно уплътнени, графиките се отличават с категоричност, изразителен лаконизъм.
От дистанцията на времето се вижда, че мисията на тези творби и тяхната стойност не е пропагандна и обслужваща доктрини и политики, а изконно пластическа. Иван Иванов е изкушен чисто по художнически да преведе зрителя през света на своите съмнения, извършва необходимите трансформации, играе си с композиция, мащаб, динамика, пространство.
Измерения на „преминаването“ можем да открием и в хода на самата експозиция. От виртуозно уловената прилика в портрета се преминава към конструктивната предметност и хладния монохромен разказ и се стига до волността на абстракцията. Показаните живописни платна недвусмислено потвърждават, че Иван Б. Иванов познава принципите на модерното изкуство и още в годините на тоталитаризма ловко жонглира с пластически похвати, умело скрити зад тематично устойчива рамка. Увлечен по архитектониката на формата и нейното метаморфозиране в абстракция, той проявява афинитет към ракурса, мащаба и пространството. Експериментирайки с техники и стилове, се насочва към цвета, като разчита на неговото директно въздействие върху съзнанието и емоциите на зрителя. Абстракцията му дава възможност да разкрие силата на цвета, като преминава през виртуозно владеене на формата, през изследване на движението и пространствени съпоставки.
Следваща смислова модификация на „преминаването“ се долавя във взаимопроникването на монументално и кавалетно. Мащаб, ритъм, реално и изобразено пространство маркират образната кореспонденция с монументалното. В едрите, абстрактни произведения доминира логиката на строгата композиция. Мащабът е внушителен, а увлечението по монументалното е навсякъде – в архитектониката на цялата експозиция, в мащаба на паната, в синтетичния живописен градеж.
Галерия „Райко Алексиев“ предоставя просторен интериор. Аранжирането на изложбата използва пространствените паузи за осигуряване на дистанция за възприемане на произведенията. Мащабът им моделира пространството по свой начин. Поставянето на платна от двете страни на ъгъла акцентира върху неговата усвояемост и пречупва интериора така, че да подчини архитектурата на живописта, да премине отвъд границата на утвърденото.
И не на последно място, „преминаването“ се разчита и в отношенията външно-вътрешно, лично-публично. При входа на изложбената зала пространството е оформено по аналогия с ателието на художника. Зрителят е завладян от очакване за предстояща среща с твореца. Идеята за преминаването започва още оттам. Сякаш воден за ръка, посетителят прекосява личната артистична територия на автора и се озовава в пространство, където художникът легитимира публично своето присъствие. Така експозицията се зарежда с онова значение на преминаването, съвместило паметта и пътуването през десетилeтията чрез съпоставката на тогава и сега, на вчера и днес.
Често приемаме, че една ретроспективна изложба изчерпва представянето на един автор. В действителност обаче това съвсем не е така. Иван Б. Иванов има богато творчество, чието осмисляне предстои. Тези две експозиции са своеобразна отправна точка за анализи и интерпретации. А кога ще се случат – времето ще покаже.
