0
2167

Пренаписване на Джейн Остин

Проектът „Остин“, ИК „Еднорог“, 2015 г.

RAZUM1

Става дума за Джейн Остин, едно от най-влиятелните имена в английската литература. Независимо, че са създадени преди два века, нейни романи и досега неизменно попадат в класациите за любими книги. Вероятно това е причината Harper Collins да предприеме едно до известна степен рисково начинание – „Проекта Остин“. Става дума за нова, осъвременена версия на някои от най-известните и обичани произведения на писателката, създадени от различни по натюрел съвременни автори.

Вече са факт „Разум и чувства“, романът, в който доста смело Джоана Тролъп (създателка на бестселъри и исторически романи) се опитва да претвори историята на сестрите Елинор и Мариан Дашууд, и „Абатството Нортангър“, в който известната на българския читател авторка на заплетени психологически трилъри Вал Макдърмид ни представя един доста различен прочит на романа на Джейн Остин.

Бързам да кажа, че следващото нейно произведение, което намира своя днешен вариант (и предстои да излезе на български) е „Ема“, а неин автор е шотландецът Алегзандър Маккол Смит, чиято книга „Дамска детективска агенция №1“ даде старт и на много успешна поредица, която българските читатели също познават добре и по която беше заснет и сериалът на BBC и HBO.

Не е случайна тази актуалност на романи, които са писани толкова отдавна. Независимо, че днес светът е друг, любовта, бракът, парите, социалните йерархии все така играят роля в живота на хората, те все така се съобразяват или не с тях. Въпросът е докъде и колко може да бъдеш верен на оригинала, доколко ще ти стигнат творческите сили, за да отговориш на предизвикателството Остин.

RAZUM_ChuvstvaВ случая с „Разум и чувства“ Джоана Тролъп се е придържала съвсем стриктно към първоизточника и именно това (както и видимата невъзможност да постигне едно от най-големите качества на прозата на Остин – стила), тази „робска подчиненост“ й изиграва твърде лоша шега. Не е лесно да пренесеш нрави от XIX век в XXI, да представиш убедително тогавашните културни норми и взаимоотношения като възможни днес. Независимо, че намесваш социални мрежи и други днешни реалии и се надяваш те да са ти в помощ.

„Абатството Нортангър“ на Вал Макдърмид опитва друго – да се оттласне възможно най-много от първоизточника  изящния в детайлите и с чувството си за хумор роман за несъвпадението между романтичните очаквания, създадени от книгите, и реалността на живота. Не съм сигурна, че е убедителна в трансформирането на любовта към сензационните романи в пристрастеност към вампирски истории.

AbatstvotИ на двете книги им липсва способността на Джейн Остин да оставя героите си на самите тях, но и да ги „ръководи“, да ни доказва, че тя „знае“. Липсва брилянтно постиганите от нея „напрежение“ и несъответствие между външно и вътрешно, между поведенчески норми и сърдечни преживявания. Липсват тънкият, изящен хумор, езиковите игри… Но като че ли това е съвсем нормално. Просто има неща, които не могат да бъдат повторени. Може би в случая това е ходът – да се опитаме да „забравим“ за Джейн Остин. Е, който не я е чел (дали има такива?) просто започва начисто.