4
808

Преображение

TDimova

Дъбравата Мамре, говори се, все още съществува. Мамврийският дъб е на палестинска територия и е една от забележителностите, които поклонниците на Светите земи посещават. Ако военното положение го позволява – рейсовете с туристи прекосяват границата и навлизат на около 50 километра навътре в Палестина. Днес това е един огромен изсъхнал дънер с диаметър около десет метра, ограден с метална ограда. В долната му част се показва едно малко жилаво клонче, млада издънка, от която израстват листа.

Та под този дъб се е състояла срещата между Авраам и Господ. Авраам стоял пред шатрата си в дневната жега, когато вдигнал поглед и видял пред себе си трима мъже. Веднага разпознал, че това е Господ. Обърнал се и към тримата едновременно с „Господарю”. „Господарю, казал им Авраам, ако съм намерил благоговение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб”. И започнал да се приготвя да ги нагости, заръчал на Сарра да опече питки от най-хубавото брашно, отишъл при стадото, избрал младо теле и го дал на слугата да го сготви, взел масло и мляко и ги сложил пред тримата мъже.

„Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата. И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе догодина по това време, и жена ти Сарра ще има син… Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.” (Битие, 18: 9-12)

Центърът на диалога между тримата мъже и Авраам е това засмиване на Сарра. Това засмиване означава невярване на думите им. Сарра не само че не е разпознала, че тези тримата са Господ, тя не само се е усъмнила в предсказанието им, но тя дори се е присмяла на него. Колко драматичен и старозаветен е този Саррин вътрешен скепсис, особено ако го сравним с реакцията на девицата Мариам, когато Гавраил й съобщава, че ще зачене и ще роди Син. Мариам по детински спонтанно, с цялата преданост на сърцето си възкликва: „Нека ми бъде по думата ти!”

Ако премахнем времето между остарялата Сарра и девицата Мариам, ако ги поставим една до друга пред взора си – ще видим Преображението.

От изпълненото с горчивина неверие до радостното отдаване на Божията воля.

У Бога няма да остане безсилна ни една дума. Има ли нещо мъчно за Господа?

От това изпълнено с горчивина и неверие, и скептичност засмиване на Сарра до сърцераздирателно обърканото състояние на апостол Петър на планината Тавор, когато вижда своя Учител преобразен и спонтанно възкликва: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника”. Колко нелепо, колко абсурдно биха могли да прозвучат думите му за трите сенника в най-мистичния миг на планината Тавор. Да направим тук три сенника, за да ни засенчват от какво? – от собствената Ти светлина? от преобразените ви тела? от светлината на Твоето царство?

Но абсурдния въпрос на светия апостол ли е по-важен или неистовото възклицание, което се крие зад този въпрос и което всички по някакъв начин усещаме: да бъда с вас, Господи, да ви слугувам, да съм ви в услуга, да направя нещо за вас, да ви облекча, да ви направя сянка, да ви бъде по-добре, да съм ви от полза, макар и най-малка.

В нелепото Петрово предложение се крие и все още дълбокото неразбиране на обещанието на Иисус, думите Му, казани преди преображението – „тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си”. Виждането все още не дава обяснение, виждането все още не води до разбиране, разбирането не идва автоматично с виждането, не настъпва моментално с виждането.

Необходимо е в него самия, в нас самите да се случи преображението. В това вътрешно преображение е и дълбоката разлика между Сарра и Мариам. Във вътрешното преображение е разликата между двата завета. Без това преображение на нашите лица е изобразена скептичната усмивка на Сарра.

Но историята не свършва с нелепото предложение за сенниците. След това предложение, докато още Петър говори, светъл облак засенява трите преобразени тела и из облака се чува Божият глас, който свидетелства за Своя възлюбен Син. От Божия глас учениците паднали ничком и твърде много се уплашили. В тази уплаха също е Старият завет, Адамовият страх след непослушанието, криенето на „Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета”.

Изцелението на човека от този страх настъпва в следващия момент, когато „Иисус като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!” В това нежно докосване на Иисус става нашето преображение. Това нежно и лично докосване на Иисус е духът на Неговия Нов завет с всеки един от нас. С това лично докосване на Божия Син от нашите лица се изличава скептичната усмивка на Сарра и разбираме Божия глас от облака и разпознаваме тримата пътници, гостували на Авраам, нашите сърца също като Авраамовото сърце са разтварят гостоприемно за Тях. Така настъпва преображението вътре в самите нас.

Без преображение вътре в самите нас, празникът Преображение си остава на онова битово ниво, когато времето се преобразявало, лятото вече си отивало. А то лятото тази година така и не дойде.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЕвропейският и „Евразийският” съюз (4)
Следваща статияЗа Русия да броим до три