Гръцкият писател Макис Цитас е познат за българските читатели. Романът му „Бог ми е свидетел“ се появи на книжния пазар у нас (изд. „Изида“, превод Здравка Михайлова) през 2017 г. и бе представен в София и Пловдив в присъствието и на писателя. С марката на издателство „Изида“ на книжния пазар вече е и неговата книжка за деца „Бездомният Костас“ (превод Здравка Михайлова). Авторът се срещна с младите си читатели по време на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи в края на май.
Сюжетът на „Бездомният Костас“ почива върху находчива размяна на ролите. Майката, таткото и тяхната рожба – едно кучешко семейство – отглеждат като домашно животно човече – малкия Костас. Обичат го и се грижат за него като за собствено дете, когато обаче идва време за ваканция, те ще го изоставят много далеч от дома… И тогава Костас ще стане бездомник и ще започне да скита, изгубен и уплашен, из неприветливия, мрачен, а и опасен, град.
Как се родиха „Бездомният Костас“ и идеята за размяната на ролите?
Винаги ме е натъжавала и възмущавала гледката на бездомни животни, също и тормозът и мъченията, които те често търпят от страна на различни неуравновесени типове. И съм се чувствал длъжен да направя нещо. Така си намислих да напиша книга, която да бъде адресирана към ученици от началното училище. Книга, в която ще има преобръщане на ролите, така че посредством съпреживяването и съпричастността децата да разберат колко лошо и безчовечно е това, което се случва с животните.
Има ли неща, за които не можем да разговаряме с децата? Не са ли бездомните животни и техният кратък живот жестока тема за детската душевност.
На децата трябва да казваме всичко, от приятното до най-неприятното. Но трябва да го правим особено внимателно. Въпреки че засяга една особено неприятна тема, в „Бездомният Костас“ няма мелодраматичност и тон на упрек, които могат да натоварят отрицателно детските души. Историята е много проста, има действие и тревожно очакване какво ще се случи, докато историята не завърши с ведър и оптимистичен край.
Какви коментари за „Бездомният Костас“ получавате от малките ви читатели?
Чувал съм доста коментари, които особено много ме радват. Чувам ги от първа ръка, тъй като посещавам много училища за обсъждания на книгата с учениците, които са я прочели и са се занимавали с нея. „Бездомният Костас“ бе обикната веднага от малки и големи и продължава да бъде преиздавана. Същият прием тя получи и в Албания, където има издание. Тези дни излезе и нейният български превод.
Често се казва, че „всичко е въпрос на възпитание и образование“. Съвременната образователна система кара ли учениците за си задават въпроси, свързани с обичта и грижата към животните?
Много правилно е да споменем този въпрос. За жалост, образователната система, поне в моята страна Гърция, е тромава и неефективна. Често пъти има красиви идеи, оповестявани с въодушевление, но тяхното осъществяване става без нерв, несистемно и често пъти се осланя само на добрите намерения и чувството за професионална доблест на учителите.
Обичта към животните, както и привързаността и грижата за околната среда, уважението към всичко, с което съжителстваме, би трябвало да бъдат сред първите неща, на които се учат учениците. А освен уроците, при по-малките са важни игрите, както и изкуството и срещите със специалисти, които да говорят пред децата понятно.
Какво бихте посъветвали семейство, което иска да направи „подарък“ на детето си домашен любимец?
Бих им казал, че идеята да „осиновят“ бездомно животно е прекрасна. Но трябва да знаят и да научат и децата си на това, че приемането в дома на животинка не се отличава по нищо от това да осиновиш човешко същество. Което означава, че то води до задължения и отговорности и подобна стъпка предполага грижи и любов.
И бих ги уверил, че новият член на семейството ще им върне тази обич многократно умножена.
Вие самият имате ли домашен любимец?
Откакто се помня, у дома е имало котка или куче, с които съм се чувствал свързан и особено съм се грижил за тях. Не е случайно, че първата книга за деца, която написах, когато бях на деветнайсет години (при все че бе издадена много години по-късно) е за привързаността на едно петгодишно момиченце към неговия котарак на име Одисеас. По времето, когато я написах, живеех с Одисеас – котарак, който бях намерил на улицата през студентските ми години в Солун. Но и в други мои текстове – независимо дали са адресирани към деца, или към възрастни – се срещат домашни животни.
През последните години, за жалост, не гледам домашни животни и те ми липсват. Не мога обаче да постъпя другояче, тъй като животните изискват грижа, а във всекидневието си прекарвам много часове извън къщи, често отсъствам дни наред заради пътувания.
Макис Цитас е роден през 1971 г. в Яница, Северна Гърция. От 1994 г. живее постоянно в Атина. Ръководи информационния сайт за книги, литература и култура Diastixo. Негови литературни текстове са включени в антологии, публикувани са в литературната преса и са превеждани на множество езици. Някои негови произведения са поставяни в атински театри, както и в чужбина. Издал е двайсет и две книги за деца и три за възрастни. Романът му „Бог ми е свидетел“ е издаден на 11 езика и е отличен с литературна награда на Европейския съюз за 2014.
