Има една руска идея, която е в широко обращение днес: да бъдеш жертва. Русия обвини Украйна, Съединените щати, Европейския съюз в русофобия, тя ползва това понятие, за да наложи твърдението, че украинският народ не е с всичкия си, вместо да се каже, че той се бори срещу зверства.

Няколко години след рухването на Съветския съюз президентът Борис Елцин инициира търсене на нова руска идея на национално ниво. Миналото обаче бе твърде сурово и противоречиво, за да бъде постигнат някакъв консенсус по него или разбирателство относно въпроса кое е онова, което изгражда руската идентичност.

Превъртаме набързо 30 години напред и Русия отново активно търси обединяваща идея – този път това се случва във време на война, икономически санкции и международна изолация. В момента текат няколко пòчина – по отношение на идеологията, държавността, териториалната експанзия, както и за Русия като отделна цивилизация — всеки от които поставя Русия на път, който я води към по-нататъшен сблъсък със Запада.

В търсене на официална идеология

Като начало, Русия има ли нужда от официална идеология? Александър Бастрикин, ръководител на Следствения комитет на Русия, наскоро коментира, че Русия винаги е имала идеология и че такава е необходима сега повече от всякога. Бастрикин добави, че тази идеология би могла да стъпи върху указите на Путин, призоваващи към запазване на руските духовни ценности.

Министърът на правосъдието се присъедини към призива на Бастрикин, но няколко изтъкнати фигури, включително председателят на Конституционния съд Валерий Зоркин и председателят на Президентския съвет по човешките права Валерий Фадеев, изразиха резерви спрямо нуждата от такава оценка в настоящия момент. Всъщност Зоркин възхвали сегашната конституция за това, че тя допуска едновременното съществуване на либерални и консервативни политики, както самите законодатели смятат за редно.

Съществува обаче една важна законова уловка спрямо всяко приемане на национална идеология. Чл. 13 от руската конституция забранява въвеждането на национална идеология (остатък от отхвърлянето на комунистическото минало). Нещо повече, всеки опит за отменяне на тази клауза изисква свикване на Учредително събрание. Путин се въздържа от занимания с тази клауза, когато подложи конституцията на съществени изменения през 2020 г.

Русия като самостоятелна цивилизация

Докато всяка бъдеща конституционна поправка, касаеща идеологията, се сблъсква с чисто процедурни пречки, търсенето на руска идея си остава активно. Видно е, че руски академични фигури и преподаватели — по настояване на Владимир Путин — са заети с подготовката на нов курс за всички студенти в университетите по основи на руската държавност. Курсът се стреми да запълни вакуума в политическото съзнание на руските младежи, въпреки че сякаш никой не се е консултирал с руските студенти относно техните интелектуални интереси. Вместо това курсът следва старите съветски методи на индоктриниране с марксистко-ленинисткото учение, които винаги са били посрещани с безразличие.

Както всеки би признал, руската държава – със своите структури, при които шепа хора на върха взимат решенията, и централизирано еднолично управление – не е образец за нова идея. Наистина, тя управлява нацията от векове, докато в исторически план функционира като най-почитаната институция в Русия. Но този курс ще издигне руската държава до още по-нови висини. Неговите създатели искат да изтъкнат Русия като самостоятелна цивилизация със свой собствен път, отличаващ се от западните преходи. Нещо повече, в този курс ще се наблегне на няколко национални ценности като родолюбие, обществен договор и традиционни семейни ценности.

Но специалният път на Русия само ще задълбочи разделението между нея и Запада. Той ще постави обществото над индивидуализма, отхвърляйки всяка конфронтация с държавата. Курсът също така възнамерява да продължи да изследва Русия като обединено уеднаквено цяло.

Държавност и единство

Тази значимост на държавното единство, въпреки че на него се набляга в преамбюла на руската конституция от 1993 г., в теоретично отношение има за противовес обявяването на Русия за федерална държава. Чл. 3 по-нататък завещава суверенитет в рамките на многонационалния народ на Руската федерация.

Това разделение на властите никога не е било напълно приемано. По време на обсъжданията на курса, който да поеме държавността, нейните спомоществователи отправиха критика към т.нар. „кабинетни учени“ и други специалисти, които предлагат идеята за независим Татарстан. И сякаш за да предложи опровержение тъкмо навреме, бившият „президент“ на Татарстан (тази титла е отменена през 2021 г.), Минтимер Шаймиев, се качи на подиума, за да получи държавна награда. В своята реч при получаването на наградата Шаймиев говори за единството на Руската федерация, но го направи на езика на една привидно отминала ера, наблягайки на важността на Русия като мултинационална мултиконфесионална нация.

Путин даде всичко от себе си, за да подкопае този идеал. В действителност измененията от 2020 г. включваха странното позоваване на руския език като езика на „народа, който формира държавата“. Тази реторика не получи официално законово определение, но нейният автор заяви, че поправката е била направена с цел подчертаване на специалния статут на руската нация сред мултинационалния народ на Руската федерация.

Путин винаги е обвинявал Ленин за това, че е създал Съветския съюз на принципа на националните републики, вместо на основата на по-общи географски райони. И за да бъде разбрана тази концепция, когато Валерий Зоркин получи държавна награда в същия ден като Шаймиев, той предостави на Путин френска карта от XVII в., в която, както той отбеляза, Украйна не се споменава.

Имперската мисия

Третият елемент на руската идея също напомни за себе си от началото на войната с Украйна, а именно – Русия като имперска сила. По един или друг начин тази идея никога не си е отивала, но тя придоби по-силен отзвук, откакто Русия анексира Крим през 2014 г. Нещо повече, сега Русия присъедини към себе си още 4 украински територии — Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие — от 24 февруари 2022 г. насам, и според конституционните поправки от 2020 г. тези земи сега са неотменна част от Руската федерация.

Руският империализъм също намери своите съвременни защитници. Павел Крашенинников, адвокат и председател на Комитета за държавно строителство в Думата, публикува книга през 2022 г. със заглавие „От племе до империя: възникването на руската държава и право“. Както предполага заглавието, руският империализъм е пряко свързан с възникването на руската държава.

Книгата предлага подробна периодизация на руската история от времето на Киевска Рус насам и разказва как отделните владетели са допринесли за усъвършенстването и разбирането на руското право. Като най-важен пример бихме могли да посочим, че Крашенинников противопоставя обединението на двете основополагащи държави, Литва и Русия, през XIV до XVII в. на възникването на една империя. Според Крашенинников само възникването на една-единствена империя е направило възможно господството на закона из цялата руска територия.

Крашенинников впоследствие издаде още една книга за големите правни реформи на Русия през царистката епоха, носеща подзаглавието „Златният век на руската държава и право“. И наистина, ако съществува една устойчива идеология в цялата руската история, това е теорията за държавата и правото, която управлява Русия при 3 различни режима – царистки, съветски и постсъветски. Крашенинников също така пренася идеята за имперското минало до съвременността, твърдейки, че движещата сила на империята е „разрастването“ – твърдение, което би могло да бъде валидно за XVIII в. и Екатерина Велика със същата лекота като за настоящите цели на Путин в Украйна.

Русофобия

Има една последна руска идея, която е в широко обращение днес: да бъдеш жертва. През март 2023 г. Русия поиска свикване на Съвета за сигурност на ООН, за да бъде разгледан въпросът за русофобията – термин, обикновено свързван с антируски чувства и дълбока враждебност към руския народ и култура.

Русия обвини Украйна, Съединените щати, Европейския съюз и др. в русофобия, но както свидетелства проф. Тимъти Снайдър пред Съвета по сигурност, Русия ползва това понятие, за да наложи твърдението, че украинският народ не е с всичкия си, вместо да се каже, че той се бори срещу зверства. Снайдър твърди още, че терминът „русофобия“ е „част от имперска стратегия, измислена с цел подмяна на темата за една агресивна война с тази за чувствата на агресорите”.

Русия не отстъпи при това обвинение. Напротив, Думата обмисля законодателни постъпки в посока приемане на наказания за русофобия. Проектозаконът не е публикуван и не е сигурно точно какви елементи ще включва това престъпление. Въпреки всичко, ако този закон бъде приет, той ще се присъедини към други печално известни законодателни документи, например законите за чуждите агенти и нежеланите организации, като средство да не бъдат насърчавани хората да подражават на Запада.

Дори и без конституционна поправка на идеологията, походът за руската идея продължава с бързо темпо. Този стремеж почива върху няколко дългогодишни исторически мотива, включително преклонение пред държавността и единството, отново съживено чувство за имперска мисия и отчуждение спрямо Запада. Руската идея през XXI в. бива съпровождана и от дълбоко чувство на негодувание. Тя не скъсва с миналото. Истинският въпрос в светлината на водената в Украйна война е дали руската идея изобщо има бъдеще. 

Превод от английски Марина Карчинова

Д-р Уилям И. Померанц е директор на Института Кенан към Международния център за учени Удроу Уилсън, който е основан през 1974 г., за да извършва изследвания на Съветския съюз, а впоследствие и на постсъветска Русия и други постсъветски държави. Померанц е правен експерт по отношенията на САЩ с държавите от бившия Съветски съюз. Преди да се присъедини към Института Кенан, той практикува право в Русия и Съединените щати и работи като програмен служител в Националния фонд за демокрация от 1992–1999 г. Померанц е автор на изследването „Законът и руската държава: правната еволюция на Русия от Петър Велики до Владимир Путин“ (Bloomsbury, 2018). Текстът му Преосмисляне на руската идея е публикуван в сайта на Wilson Center.