0
3492

Преоткриване на песните на Шостакович

Маргарита Грицкова и Мария Принц, фотография Михаел Пьон

Новият албум „Песни и романси“ от Дмитрий Шостакович на солистката на Виенската Щатсопер Маргарита Грицкова и българската пианистка Мария Принц, която от дълги години живее и работи във Виена, излезе в края на миналата година.

Преди няколко месеца представихме второто им съвместно издание с песни и романси на Сергей Прокофиев. През декември новият албум бе включен в месечния списък на бестселърите на „Наксос“, а през януари 2021 г. получи номинация за наградата на немската критика в раздела „Класическа песен и вокален рецитал“.

„Трябва да се види дали след това ще последва и награда, но за нас дори само фактът, че от стотиците дискове, които излизат всеки месец, са ни забелязали, е много голямо признание… Колкото до това, че сме сред бестселърите на „Наксос“, това е статистика и не е въпрос на вкус, а на числа. Това е радостно и учудващо, защото става дума за много специален репертоар. Песенните дискове са много специални, а издание с песни на Шостакович е изключително само за познавачи и е радостно, че толкова много хора се интересуват от този вид музика“ – казва Мария Принц. А Маргарита Грицкова допълва: „Това е голяма чест, не съм мечтала за подобно нещо. Това е огромна радост…“.

Политиката на „Наксос“ е да избира произведения от един автор и да прави подбор въз основа на някаква идея, обяснява Мария Принц. Затова от много години тя държи на интензивната връзка с този лейбъл. „Това отговаря и на моето виждане за смисъла на звукозаписната дейност.“

Записите са осъществени в началото на юли 2019 г., за три дни в студио на Баварското радио в Мюнхен. Тонрежисьор и за това издание е Торнстен Шрайер, син на прочутия тенор Петер Шрайер. „Той е невероятно ерудиран, дава много ценни съвети, спокоен е и има много голям принос за качеството на диска.“

Идеята е да се представи пъстра палитра от песенното творчество на Шостакович – още от първите му опуси в този жанр до един от последните по стихове на Микеланджело Буонароти.

„Така показваме, че Шостакович през целия си творчески живот се е занимавал с жанра песен и е бил много старателен в избора на текстове от поети, които са го вдъхновявали“, обяснява Мария Принц. Подобен много старателен подбор е направила и тя, включвайки избрани песни от дванадесет опуса. Сред тях са песни по басни на Крилов – оп.4, по стихове на Михаил Лермонтов – оп. 84, Александър Пушкин – оп. 46, Марина Цветаева – оп. 143, сатири на Саша Чорни – оп. 109, по Микеланджело – оп. 145, по сонет на Шекспир – оп. 62. Забележително музикално пътешествие предлагат и песните по японски поети – оп. 21а, по еврейска народна поезия – оп. 79, испански песни – оп. 100, гръцки песни.

„Шостакович е бил човек с много широк кръгозор и се е интересувал от музикалния език на различните народи… Ние сме се постарали да подберем от всеки цикъл по една, две песни“, казва Мария Принц. Маргарита Грицкова допълва: „Аз не знаех, че песните са толкова много. Основно са за мъжки глас – за бас, за много нисък глас. А моят е по-висок, въпреки че съм мецосопран. Освен това тези песни не се изпълняват често. Сякаш ги преоткриваме. Мария е необикновен творец, който винаги търси да разбере на първо място какво иска композиторът. Много внимателно и обстойно изследва какво той е имал предвид и добавя към това своите открития. Тя може безкрайно да търси. Работата с нея е рядко интересна“.  

По време на подготовката за записа двете работили усилено върху интерпретацията. „Мария непрекъснато ми повтаряше, че това е камерен жанр. Обясняваше ми, че трябва да бъде по-разговорно, по-речитативно. Търсехме актьорски ефект, не вокал, а разговор. Разговорното пеене е особено направление. Това по същество е актьорска работа. Разбира се, все пак водеща е музиката. Но как да го обясня, толкова е необичайно. Радвам се, че се получи.“

Маргарита подчертава, че на своя роден език най-добре може да предаде това, което чувства. Иска да продължи работа с Мария Принц, може би върху „Песни и танци на смъртта“ на Мусоргски. През локдауна Маргарита разучава партията на Марфа от „Хованщина“ на Мусоргски. „Репертоарът е нов за мен. По-драматичен, а в лекия за мецосопрана репертоар – Моцарт, Росини, през тези десет години вече се натрупаха доста роли. Прекрасно е да уча и се надявам на бъдеще, което ще се случи. През този сезон е възможно да се случи планираната за миналата година премиера на „Силата на съдбата“ на Верди – Прециозила е моят дебют в една по-драматична роля. В Рига съм поканена за „Пепеляшка“ на Росини, за да не губя форма за колоратурите. Дано всичко се случи. Нищо не е ясно, но имам планове, а останалото е в божиите ръце“ – завършваме разговора с Маргарита Грицкова.

Мария Принц също продължава с обичайните си задължения. Тя преподава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, като съчетава онлайн и присъствена работа със своите студенти.

„Дистанционното обучение има предимства и е по-интензивно – смята тя. – По-отблизо мога да проследя техниката, макар че има недостатъци със звука. Самите студенти си седят повече у дома, не си пилеят времето и постигаме много по-голям напредък. Това е момент на вглъбяване, на концентриране. Който е разумен, използва времето, за да натрупа репертоар.“

През август тази година предстои да излезе отново в каталога на „Наксос“ още един неин диск, този път посветен на музиката на Йоханес Брамс, в партньорство с флейтиста Карл-Хайнц Шюц. През лятото на миналата година двамата имат онлайн концерт за фестивала „Дни на австрийската музика“ в Мюнхенското радио. На него свирят творби от Брамс, Моцарт и Шуберт. Затварянето на концертния живот им дава възможност да осъществят записа за диска. Към записаната вече Втора соната на Брамс добавят и Първата, а флейтистът прави транскрипции на девет песни на Йоханес Брамс.

Отзиви за „Песни и романси“ от Дмитрий Шостакович

„Този запис е добре дошъл! На първо място поради своята рядкост… Младото руско мецосопрано Маргарита Грицкова, родена през 1987 г. в Санкт Петербург, и партньорката ѝ Мария Принц са направили прецизен избор от всички епохи и форми на вокалните композиции на Шостакович, започвайки от басните на Крилов от 1922 г. и свършвайки с Микеланджело… Преди всичко трябва да похвалим госпожица Грицкова. Златен тембър, с който не търси да имитира прочутите си предшественички Ирина Архипова и Елена Образцова. Тя притежава забележителната способност на изтъкне толкова многообразните характеристики на песните на Шостакович, дикция, която предава цялата сила на стиховете на Лермонтов, Пушкин или Цветаева… Слушайки този красив диск, се върнах в годините, когато учех този език, един от най-красивите, най-поетичните, но също и най-трудните в света.“

Жан Пиер Русо, „Форум опера“

„Маргарита Грицкова е мецосопран, който, изглежда, е предопределен за велики дела. Възхищавах се на нейното участие в две от по-малко известните опери на Росини, които „Наксос“ направи…. В този нов компактдиск открих съвършено различната и по-задълбочена страна на тази прекрасна руска певица. Това е третото издание от поредицата ѝ с пианистката Мария Принц, в която изследва руския песенен репертоар… Грицкова пропива всяка песен с необходимите светлини и сенки, с които разкрива вътрешните детайли на написаното от композитора… През цялото време пианистката Мария Принц изплита фин звуков килим, върху който певицата гради своите интерпретации. След три съвместни диска Грицкова и Принц очевидно са постигнали много добра творческа симбиоза.“

Майк Пар, MusicWeb International

„Маргарита Грицкова изпълнява всичките двадесет песни от тази програма много изразително, с прекрасна дикция и атмосфера. Става ясно какво удивително разнообразие от изрази и настроения е успял да постигне композиторът, често с най-прости музикални средства. Отлично фокусираният мецосопран на Грицкова, притежаващ широк диапазон, има безупречен ритмичен контрол, който не само придава на пеенето ѝ голямо богатство на нюанси и цветове, но ѝ позволява да се свърже плътно с превъзходно изпълнената от Мария Принц клавирна партия. Така че, ако искате да получите добра представа за песенното творчество на Шостакович и даже да ви се прииска да чуете още, този диск е отличен избор.“

Реми Франк в „Пицикато“

„Маргарита Грицкова е във вихъра си, интерпретира и твори. Мария Принц ѝ е идеална партньорка в този процес.“

Ролф Фaт в Opera Lounge

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияБомбата на улица „Иван Асен II“
Следваща статияПърва френска антология на българските символисти