0
3398

Преценям да (не) изчегъртам антиваксър

Така би изглеждало изречение, съставено от трите думи на годината: Преценям да (не) изчегъртам антиваксър. Възможно е да сме единственото общество, чиито три думи на годината компютърът подчертава като непознати. Не е за учудване – може и невинаги да сме точни, но винаги сме артистични.

Платформата „Как се пише“ застана зад първата организирана анкета за дума на годината в  България. В последния етап на гласуването бяха откроени десет думи. С 42 процента спечели „преценям“, следват я „антиваксър“ – 34 процента, и изчегъртване – 30 на сто (процентите са над 100, защото се гласуваше за три думи). Останалите думи от печелившата десетка са ваксина, зелен сертификат, промяна, бустерна доза, избори, Харвард, чекмедже.

Дума „преценям“ в книжовния език няма. Има „преценявам“. Но несъществуващата дума премина като торнадо през социалните мрежи, медиите, разговорите и така превзе първото място за дума, без да е в речника на българските думи. Една част от хората я употребяваха с чиста съвест, просто защото не знаеха, че е неправилна. Това е нормално за сринатото равнище на езикова грамотност в страната. Друга част веднага я подеха с ироничен тон, присмивайки се на неграмотността. Дали неграмотните разбраха, че това е подигравка? Май не. Дотук играта с „преценя“ отразява реално действителността у нас: разделени сме на две враждуващи групи, едната от които упорито държи на своето на инат, а другата високомерно ѝ се присмива. Коя е по-голямата група – вие преценете. Засега единственото сигурно е, че от тези две вечно враждуващи части трудно ще стане една, която да застане зад една обща истина в името на едното добро решение на проблем. В случая – проблема с ваксинирането, на неговата територия се роди израза „Всеки сам си преценя.“

И ето я и другата българска причина за популярността на „преценя“. „Всеки сам си преценя“ е точно като провереното многократно в българския живот „всяка коза за свой крак“. В случая още по-парадоксалното е, че всеки реши да „преценя“ ползите и вредите от ваксините, въпрос, по който са компетентни една шепа хора. Думичката „преценя“ събра в себе си толкова български кривици, че единствено тя можа да побере лудостта на ковидната 2021 година у нас. В много страни думата на годината е „ваксина“ – не и тук, ние, както вече казахме, не сме прозаични хора, нас не може да ни побере и отрази една семпла и делова дума, трябва ни нещо толкова уникално, че чак несъществуващо. И го намерихме – глагола „преценя“.

Не е случайно, че на трето място е „изчегъртвам“, в случая като метафора. Не трите проведени избори определяха политическата обстановка, а именно изчегъртването – от една страна, въодушевлението на едни хора да изчегъртват, от друга – възмущението на други хора от изчегъртването. Да, има ги в десетката думите промяна, избори, Харвард – които са позитивни думи, но негативната „изчегъртвам“ си проби път към печелившата тройка с нюанса на отмъстителност. Основание за присъствието на „изчегъртвам“ най-добре си проличава от друга дума от десетката – „чекмедже“. Не ни е достатъчно да има избори, които да доведат до промяна, важно ни е изчегъртването на едни за сметка на други. Наши срещу ваши – това е съдържанието на всяка политическа промяна тук. „Харвард“ поема по стъпките на „преценям“ – постепенно авторитетното ѝ споменаване започва да отстъпва на ироничната интонация.

Интересно е да направим сравнение със страна в другия край на континента – Испания, но иначе близка ни по темперамент. Ето кои 12 думи влизат в краткия списък, от който е избирана дума на годината в Испания. Кемпер – като символ на сравнително спокойно придвижване и почивка в година, в която транспортът беше опасно място за заразяване. Въглеродна неутралност – като грижа за климата, който продължаваме да сърдим с неразумното си консуматорско живеене. Криптовалута – като търсене на варианти за избягване на финансова криза. Дефицит – дума, зад която стоят всички неща, които не са достигали по време на пандемията, материални и духовни. Екотревожност – пак грижа за планетата, като че ли не им стигат на испанците грижите за самите себе си. Вулкан – заради екокатастрофата от избухването на вулкан в Ла Палма. Мегават – ето това е прозата на живота, която нас не ни интересува. Макар че мегаватите и тук полудяха, ние твърдо държим на подигравките, иронията, обидите, победата над другия, а не на скучни неща като сметките за ток. Следващата дума е „отрицател“ – не били написали испанците антиваксър, за да не звучало твърде негативно, и тия, уж южняци, започнаха да се държат като скандинавци. Талибан – тази дума била избрана заради превземането на Кабул от талибаните на 15 август 2021, някой тук да помни и все още да се вълнува от тази много по-близо до нас, отколкото до Испания трагедия? И последно ваксина – тази дума всъщност е и крайният избор на испанците за дума на 2021 година, отново са поставили ударение на позитивното, върху това, което ще ги обедини и спаси.

В Испания вече тече дебат дали да продължава да се ползва думата пандемия или вече да се премине към епидемия. Аргумент за това е едно число – 80,72 процента от близо 50-милионното население са ваксинирани срещу Ковид-19. Другата причина е психологическа – думите отразяват действителността, но и я пораждат също така. Смяната на пандемия с епидемия смъква степента на парализиращия страх и последствията върху човешката психика от него. Само че това може да се направи само на места, където човешката общност не е „преценяла“ сама, доверила се е на лекарите и науката, редила се е на опашки за ваксина и си е извоювала глътка повече свобода.

Докато нашата реч се обогати с несъществуваща дума, в Англия въвеждат в речниците нови думи, родени от вируса. Английският език, този най-голям натрапник в другите езици, в които прониква с чуждици, всъщност е и език, който с всяка година разширява своя речник. Безконтактно пазаруване е една от новите думи. Друга нова дума е doomscrolling – скролване в социалните мрежи с очакването новините да са лоши, дори съдбовно гибелни, ако се има предвид, че doom означава гибел, съдба. Карантийн е новата дума за тийнейджър по време на Ковид-19, за да се отчетат специфичните проблеми на тийновете. Имаме вече и truthiness, което може да се преведе като истинност и се налага заради морето от фалшиви новини, в които, за да се намерят островите на фактите, трябва да има двойна застраховка, истина и истинност. „Несъзнавани предразсъдъци“ е нова устойчива фраза за несъзнателните предубеждения към групи и хора, въвежда се и от своя страна поражда друго ново устойчиво словосъчетание – несъзнавана дискриминация. Пандемичната година роди и две нови абревиатури, които в Англия са широко ползвани. WFH – работа от вкъщи, PPE – лично защитно оборудване, включва маски, очила и пр. защити срещу вируса. Срещу думата жаден в речника вече има и второ определение освен желаещ да пие течност. И то е: търсещ внимание в социална медия.

Светът е променен. А с него и думите. Какво ли ни готви 2022 година?

Веселина Седларска е родена в Стралджа през 1954 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на английски език в Пловдив, следва журналистика в Софийския университет. Заминава за САЩ, където специализира журналистика. Има дългогодишен опит в медии като „Труд“, „Стандарт“, „Тема“, работила е за радио „Свободна Европа“, за сайтовете „Клуб Z” и „Редута”. Автор е на книгите „Кладенецът“ (2016), „България за начинаещи: Джаз от сюжети и портрети“ (2017), „Депресията ме обича“ (2018), „Гладни сърца“ (2021).
Предишна статияСтарият нов космос
Следваща статияБезпрецедентната църковна агресия на Москва