Начало Галерия Призоваване на океана
Галерия

Призоваване на океана

Даниела Чулова-Маркова
31.01.2024
1953
Регина Далкалъчева „Призоваване на океана / Лотреамон“, 2024 г.

Изложба „Призоваване на океана / Лотреамон“ на Регина Далкалъчева в галерия „Аросита“ в София, 19 януари–2 февруари 2024 г.

Регина Далкалъчева е художничка, която работи в обширните ареали на книгата, графиката, технологията, обекта. При това с гъвкавост на подхода, модерни решения и задълбочено осмислени концепции. В галерия „Аросита“ тя представя нетипична за българската сцена изложба, съвместяваща авторски илюстрации и серия от арткниги. Експозицията е обединена тематично – „Призоваване на океана / Лотреамон“. Концепцията на художничката се гради върху „Песните на Малдорор“[1], поезия в проза от граф дьо Лотреамон, псевдоним на загадъчния френски поет Изидор Люсиен Дюкас. Конкретният текст „Призоваване на океана“, използван за илюстрациите и арткнигите, провокира интереса на Регина Далкалъчева с необичайната си словесна форма и въздействие. Хаосът и словесната аритмия са в природата на автоматизираното писане и неговата наративна динамика и привличат художничката. Тя превръща сегментираната загадъчност на повествованието в повод за визуално „транскрибиране“ на образа на океана. Литературният откъс е само отправна точка за изявята на илюстрацията като самостойна интерпретация на прочетеното, като независимо, паралелно съществуващо произведение, което „опредметява“ присъствието на литературния източник чрез асоциации, пластично въздействие, дори пространствено внушение.

Регина Далкалъчева „Призоваване на океана / Лотреамон“, 2024 г.

Илюстрациите, обединени чрез заглавието „Призоваване на океана“, „извикват“ в представата на зрителя усещането за океан. И това става на всички нива – от сетивно-предметното, асоциативно-метафоричното до експресивно-завладяващото. В поредица от 18 моливни (графични) рисунки, които са частично дообработени чрез възможностите на графичния дигитален софтуер, художничката генерира образа на океана през отвореното взаимодействие на множество отделни визуални фрагменти, които функционират като разчленени наративни единици по отношение на общата картинна цялост. Всяка илюстрация е уловен стопиран кадър, архивиращ различен момент от непрестанно променящия се образ на океана. Своеобразната разкадровка и визуалната асоциация с комикс придават многоаспектно звучене на произведенията. Това не са просто илюстрации, вдъхновени от прочита на една литературна творба – това са визуални превъплъщения на смислови фрагменти и лични преживявания, поднесени чрез силата на контраста, чрез осезаемата материалност и съзнателно търсената комуникативна динамика. Тези илюстрации представят океана като необятна стихия, в която се сливат могъщество, красота, сила, емоция. Усещането е силно и подчертано чрез натрупването на набор от средства, които авторката използва, за да изгради комплексна и жива представа. Океанът има много лица – той може да плаши, да ужасява, да приласкава, привлича и завладява, а целта на Регина Далкалъчева е да конструира многоликия му образ пред публиката така, че да кодира възможност за свобода на прочита.

Регина Далкалъчева „Призоваване на океана / Лотреамон“, 2024 г.

Художничката умело се възползва от присъщата на постмодернизма игра с накъсаните наративи и представя пред българската публика едно интересно явление от визуалната култура на илюстрацията – т.нар. арткнига. Така Регина представя живото, гъвкаво и драматично битие на океана в рамките на триизмерната пространственост. При създаването на серията от 20 броя арткниги тя използва като визуална основа изображенията от едноименната колекция авторски илюстрации. Художничката интерпретира визуалното съдържание, преобразувайки го в концептуално нова художествена реалност, която произтича от специфичните възможности на арткнигата.

Арткнигата е самостоятелна медия, тя е по-скоро обект с пространствено присъствие. Конструктивният принцип на всяка арткнига в изложбата се основава на разгъването на едно или няколко паралелни лепорела[2], които по различни начини са съпоставени едно спрямо друго и са прикрепени към корицата. Тази структура превръща изданията в триизмерна книжна пластика и осигурява разгръщането на тяхната наративна структура не само линейно, но многопосочно – чрез разслояване или дори в обратна на четенето посока. Арткнигите са с различен формат, който произлиза от начина на сгъване и разрязване на основния печатен лист. Пространственото нагъване и многослойното напластяване на сгъвки в обема на книжните тела създава асоциации с необятността и изменчивостта на прииждащи и наслагващи се океански вълни. Подборът на прозрачен материал (арткнигите са реализирани едностранно върху изцяло прозрачен материал – мелинекс) позволява самостойна четливост на отделните изображения, осигурява „наслагване“ на графичните рисунки, разположени в няколко последователни слоя. В концептуален смисъл прозрачността е използвана като алюзия за вода, както и като възможност за генериране на постоянно трансформираща се визуална реалност. Кориците на арткнигите са от прозрачна PVC плака, която е достатъчно пластична, за да позволи биговане и сгъване, и достатъчно твърда, за да онагледи заложената идея за прозрачни контейнери, в които да бъде уловено движението на водата.

Доц. д-р Регина Далкалъчева е родена през 1964 г. в София. Завършила е Национална художествена академия, където днес преподава  илюстрация и изкуство на книгата в НХА. Работи в областта на художествената илюстрация, арткнигата, дигиталната графика. Като член на сдружението на мюнхенски художници GEDOKmuc участва в множество проекти в Германия, включително и като съорганизатор и куратор. Има самостоятелни изложби в Германия (Мюнхен, Ерланген, Вайлер, Тутцинг); Република Корея (Сеул); Швейцария (Санкт Гален, Люцерн, Базел). Нейни арткниги са притежание на частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Република Корея.

[1] Книгата „Песните на Малдорор“ е отпечатана през 1869 г., но издателят не се решава да я пусне в продажба, тъй като е смутен от скандалната и богохулна словесност на съдържащия общо шест песни сборник. Той е публикуван отново през 1890 г., като намира широк отзвук в началото на ХХ век, когато Андре Бретон го обявява за пряк предшественик на сюрреализма.
[2] Лепорело – Leporello, нем., техника за сгъване на хартия, при която листовете се сгъват така, че да образуват подобие на хармоника. Този метод се използва за създаване на книги, в които страниците са свързани заедно във формата на завиваща се лента. Лепорелото често се използва за творчески проекти и в изкуството на книгата, където визуалният елемент и разнообразието в представянето на информацията са важни.

Даниела Чулова-Маркова
31.01.2024

Още от автора