0
1782

Призраци на самотата

„Паула“, фотография © Bettina Frenzel

Петнайсетото издание на Международния фестивал за танцово и театрално изкуство „Черната кутия“ в Пловдив беше закрито с впечатляващия спектакъл „Паула“ на австрийската танцова компания „Едита Браун“.

Тази година във фестивала участваха трупи от Италия, Чехия, Австрия, Румъния, Словения  и България. Въпреки всички трудности и ограничения, наложени от пандемията, „Черната кутия“ запазва своето ниво и присъствие в културния живот на града, поднасяйки му разнообразна палитра от съвременно танцово изкуство. Забележителни са усилията на организаторите на фестивала и особено на неговата директорка, Слава Младенова, които с неотслабващо упорство и ентусиазъм подбират и канят артисти и танцови компании от цял свят. Така те осигуряват постоянна връзка на своя град с най-красивата и вдъхновяваща част от света на съвременното изкуство, която превръща Пловдив в търсена и желана от съвременните артисти дестинация. От 2007 г. до днес фестивалът е представил 142 спектакли и събития от 31 страни и 4 континента, което дава самочувствие на града и стимулира артистичния му живот. Организаторите държат да бъде представена и пловдивската съвременна танцова сцена, като тази година се бяха спрели на спектакъла „ Бомбето“ на Пловдивския куклен театър с режисьор Kатя Петрова.

Не знаех нищо за спектакъла „Паула“, защото по принцип се осланям на непосредственото си и непредубедено от предварителна информация впечатление. Но още в първите минути го усетих като спектакъл, построен върху солидна литературна основа, от която са изведени силни визуални мотиви и смислови внушения. Макар да липсва ясен сюжет, в спектакъла се усеща присъствието на литературата и няма как да бъде иначе, защото той е базиран на два романа – „Стената“ на Марлен Хаусхофер и „Бог на наглостта“ на Стен Надолни. Австрийската писателка Марлен Хаусхофер е едно от най-значимите имена в съвременната австрийска литература, определяна днес като феминистка. Книгите ѝ са интерпретирани през годините по много и различни начини. Сюжетът е базиран на личния опит на писателката, която в даден момент е принудена да живее в една стая с цялото си семейство, над кланица за животни. Героинята от книгата е затворена в ограничено пространство, което не може да напусне. Историята е, меко казано, потискаща, но въображението на авторите на спектакъла я превръща в красиво и впечатляващо с чувствителността си зрелище.

На сцената цари загадъчен полумрак – едно тяло призрак се движи деликатно по нея, появява се и изчезва, извършва странни движения, общува с материи и предмети, произвежда звуци и шумове, говори, пее… Действието е накъсано, фрагментите следват с изненадващ ефект, образите на самотата и резигнацията са контрастни и силно експресивни. Затаила дъх, публиката проследява изпълнението на Ирис Хайцингер, което е едновременно вълнуващо и силно провокативно.

„Паула“, фотография © Bettina Frenzel

Създателите на това феерично пътешествие в литературния свят са подходили с освободена от обстоятелствеността прецизност и са създали завладяващи въображението образи. Схемата на спектакъла е стройно изградена и макар да липсва „либрето“ в конвенционалния смисъл, той е ясно структуриран и идейно изведен. Както обясни самата Ирис Хайцингер, сценарият обозначава само основните драматургични моменти, които остават отворени за интерпретация от изпълнителя, така че всеки път спектакълът може да звучи различно. Това го прави много жив и искрен, с неподправеността на изповед. Подходът е съвсем уместен, защото всички действия, който наблюдаваме на сцената, се случват във вътрешния свят на героинята и придават сюрреалистичен вид на цялото представление.

Независимо че спектакълът е създаден през 2014 г., той звучи изключително актуално поради темата за ограниченията и затвореното пространство. Сцената е оформена като сюрреалистично поле, оградено с желязна тел, което героинята не може да напусне. Зрителят може да разсъждава дали това поле е действително, или е в съзнанието на Паула, но във всички случаи то е нагнетено със сложни и противоречиви емоции.

„Паула може да е всеки“ – казва за своята героиня Ирис Хайцингер. И това е така, защото действието, на което сме свидетели, протича колкото реално, толкова и в съзнанието на героинята, която може да е една от нас. Всъщност ние наблюдаваме поредица от пластично-танцово-театрално развити сюрреални картини, които ни въздействат както със силната визия, така и с неподправената емоционалност на интерпретаторката. Ирис Хайцингер е тяло, обладано от постоянно сменящи се състояния – безпокойство, напрежение, смут, бунт, задоволство и агресия, поднесени с високо техническо майсторство, лекота и експресивност, стигаща до пръстите на краката. Танцьорката буквално се трансформира и видоизменя във всеки момент, приемайки израз и излъчване според изискванията на епизода. Присъствието ѝ е дотолкова потопено в душевността на героинята, че изглежда дистанцирано, въпреки преките обръщения към публиката. Изпълнението остава категорично затворено в сюрреалистичната си рамка и с това демонстрира цялост и завършеност на произведението.

„Паула“

Забележително е единството между идея, хореография, музика (предизвикващи съзнанието мотиви с подчертано металическа звучност) и сценография, която включва и деликатен, но безукорен светлинен дизайн. Всички компоненти на спектакъла ни обгръщат с уюта на високата култура в изкуството, зад която стоят богата ерудиция, вкус и професионализъм.

Едита Браун е хореограф с експресивен театрален стил. Тя е пионер на съвременния танц в Австрия, а напоследък работи и като продуцент и режисьор. Създава своята компания през 1989 г. в Залцбург. Трупата представя продукции целогодишно и е канена на известни фестивали в Европа, Африка и Азия, продуцира съвместни творби с Жан Бабиле и Жан-Ив Жину в Париж и Махмуд Абадама в Александрия. От 1996 г. Едита Браун работи в тясно  сътрудничество с музиканта Тиери Забойцев, чиито композиции са в основата на нейните творби.

Ирис Хайцингер е хореограф и педагог. Родена е през 1980 г. в Австрия. Учила е съвременен танц и педагогика в частния университет „Антон Брукнер“ в Линц. През сезон 2002/2003 г. получава стипендия от Министерството на културата на Австрия, която ѝ позволява да продължи обучението си в Англия, Холандия, Белгия и Финландия. Сътрудничи като изпълнител и хореограф с различни компании в Европа и САЩ. Има интерес към интердисциплинарни и междукултурни колаборации, които изследват изразителността на тялото от различни аспекти. Работи заедно с музиканти, художници и хореографи.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияВглеждане отблизо
Следваща статияДневник 2020/2021