Начало Идеи Гледна точка Природно
Гледна точка

Природно

5278

В зимните дни, които се случиха в последно време, природата си играе шеги с хората в големите български градове.

Първо, стана студено. Второ – хората се зомбираха от новината за мъглата. В големите български градове бедните започнаха да замъгляват живота на временно пребиваващите и на пребиваващите по-трайно, но такива обаче, които по необходимост така пребивават.

Но и друго, което направи нещата още по-гадни. Мъглата започна да напуска гадните, най-долни места на града и стигна дори до новоселците от южните предградия на българския най-голям и столичен град.

И тук се повдига въпросът за това, че никой брокер не беше описал мизерното с мъглата и нейното движение. Тогава, когато в характеризирането на местата, които новоселците бяха си закупували през годините, е ставало дума и за това.

Но с мъглата дойде и смръднята.

На човеци. В тоя град започна да смърди на човеци.

Гледам, доколкото мога да видя през гъстата мъгла, че в краката ми се бутат човеци, които миришат на нежелание, но и такива също, у които се намирисва желанието да продължат живота си в тоя град, и които са новоселци, и които не могат да си позволят нищо по празниците, което ще ги усмихне, но продължават да са си тук.

Като казвам позволяване на неща, нямам предвид други, освен необходимите.

Казва, една, жена, като спечели наскоро от една лотария 500 000 лева, че вече животът ѝ ще стане „по-спокоен“. И че няма да се притеснява оттук нататък за най-насъщните си нужди.

Животът вече, казва, няма да я притиска, както досега. С двете къщи в старото село и онова, което е в новоселския двор.

Природно ли е?

Ако си го помислим, трябва да сме полудели.

Но може и да излезем реалисти. От това ме е страх.

Имам честта да познавам жена на име Живка Шамлиева. В наши дни обясненията за това коя е тази жена, биха били обидни както за читателите, така и за човека най-вече.

Излиза от дома си в София тази жена, отива с приятелка в парка, който прави почти съвършен радиус около храма „Свети Георги“ в София и срещат други две жени.

Живка Шамлиева вървяла усмихната, държаща под ръка приятелката си.

В радиуса на парка ги срещнала жена, при възраст около 70, която пресрещнала поглед с Шамлиева и казала: „ Какво се смееш, бе“?

Шамлиева отвърнала: „Хубав ден се случи, а и Вие сте хубава жена.“

Жената казала с поглед, който не изглеждал добър:

„Смей си се! Нали така си смеят тия като тебе – откачените!“

Като се прибирала Шамлиева в жилището си, се наложило да се размине по стълбите с една жена, която изглеждала доста по-млада. Шамлиева я поздравила с нещо като „Добър ден, госпожо!“

Жената насреща отговорила, след много кратък миг на замисляне:

„Знаем ли се отнякъде?“ После продължила пътя си надолу с укротено възмущение.

Природно ли е?

Ако си го помислим, луди сме.      

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Свързани статии

Още от автора