Начало Книги Пристрастеност
Книги

Пристрастеност

1303

rosen„Стерео тишина” на Росен Карамфилов е поезия. Поезия, чрез която той се изповядва, мълчи, крещи… Героят на тази поезия познава болката, но думите му не са за нея. Мълчанията му – също. Болката само изостря сетивата – за любов, за страстно поглъщане на света, на всичко, което може да докосне тези сетива, да ги предизвика, да ги накаже дори. Поезия със страст и за страст.

Да, ще призная отново това, което винаги признавам, когато става дума за поезия. Трудно е да се пише за стихове. Освен ако не искаме да се занимаваме с метрика, фигури и други. А аз не искам. Трудно е и защото всеки „чете” поезията с различна нагласа, емоционалност и пристрастеност. Защото поезията не се обяснява. Не може да се разкаже. Тя се чувства. И все пак ми се иска да кажа думи за стиховете на Росен Карамфилов. Защото те ми дадоха онова, което смятам, че трябва да даде хубавата поезия – леко вцепеняване, усещане за нещо силно, което не толкова не можеш да назовеш, а по-скоро не искаш, защото ще нараниш цялостта му, ще намалиш силата му. После дойде и „чуването” на стерео тишината, както и почти болезненото усещане, че оглушавам от силата на изговорените, изкрещени или пак със страст, с усилие потиснати емоции, които пълнят междуредията. Непресторената искрена изповедност в „Стерео тишина”, усилена и от началния документален разказ „Между зимите” (със сигурност ужасно важен за Росен, но и без него тази книга би била все тъй разтърсваща и истинска), се преплита с една особена помъдрялост, неприсъща на толкова млад човек, която обаче се усеща само понякога, в стих, прорязващ изтъканото от експанзивни емоции цяло: какво ли е да изучаваш вселената/през зениците на гълъб/когато човекът отгоре/хвърля парчета хляб…

„Стерео тишина” е озвучена от толкова музика, че понякога, докато четях, ми се струваше, че чувам или ето, точно ей сега ще чуя Том Йорк или Трент Резнър…Той ще пее на тези стихове, а те ще мълчат. После… знам ли, може би обратното.

Извън пристрастеността, харесвам културата на тази книга. Харесвам препратките към точно тези филми, поети, книги, които са част от преживяното. Когато успяваш да съчетаеш въображение и емоционалност с интелигентност и любопитство – това те прави  по-дълбок поет.

Когато четях „Стерео тишина”, през цялото време си представях, че ето сега, точно в този момент, още един човек чете тези стихове. Четем ги заедно. Стерео четене. В тишина.

TRIP TO HEAVEN

Бягам
тичам
спъвам се
падам
окървавен
но
изправен
Дъждът шепти
слива се с кръвта
и кръвта
се слива с дъжда
Намирам
скоч
насред
магистралата
изпит
наполовина
сух като камък
И нито глътка
не ме лишава
от тъгуването

NIGHTINGALE

На балкона ми живее славей
не онзи от тъжната приказка на Уайлд
а друг мой въображаем славей
пред който вечер се изповядвам.

Разказвам му за целувката ни
а той ми отговаря с тишина
усещам че ме чува.

На главната страница: Кольо Карамфилов, The bright side of the things or the moon of Mondrian, снимка Yuzina Gallery

 

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Свързани статии