0
3101

Провалената стража

Пред Народното събрание съм, майска нощ е, люляците ухаят, на стража съм, очите ми се затварят, залитам от умора, но не! Не трябва да заспивам, иначе Бабикян ще влезе в Народното събрание и ще прекрати членството ни в НАТО. Единственото оръжие срещу това е да не заспивам. То е както мое оръжие, така и на всички, които искаме да бъдем в НАТО. Зависи единствено от волята ми да остана будна. Сънят и умората обаче ме оборват все повече, стават непосилни, клепачите ми са като от олово, но нямам право да заспя, нито да се облегна на стената, нито да се подпра на нещо. Събуждам се от кошмара, като викам на себе си: хайде, успокой се, гледай да заспиш отново.

На другия ден разказах този трагикомичен сън пред един мой познат, а той пък ми разказа свой скорошен сън. Минавал пред университета, там на стълбите били строени филхармония, танцов ансамбъл, оперен хор и балет. В един момент пред тях застанал предводител и извикал по мегафон: всички самодейни ансамбли на Софийския университет! За поо-чест! Към революция! И ансамблите се устремили към Народното събрание с викове.

В други времена бихме се смели искрено, бихме сглобили цяла история, защото сънищата ни имат общ топос – Народното събрание. Едните нападат, другите отбраняват, поданиците на държавата активно сънуват.

Отбраняването може и да е насън, но щурмуването става наяве.

Не зная откъде ме сполетя такъв сън. Вярно, че през последните месеци живеем в революционен кипеж, но досега не ми се беше случвало. А и атаките отдавна преминаха своя апогей. Пък и със сигурност не Бабикян е най-голямата опасност за изваждането на България от НАТО. Преди няколко дни в Букурещ се проведе среща на президентите на страните от формàта Б9, обединяващ девет страни от източния фланг на НАТО, в който влиза и България. Нашият президент участва в срещата, на която беше приета декларация, която заклеймява саботажите на Русия в Чехия и България. Обединителят на нашата нация обаче не благоволи нито да уведоми нацията за своето участие, нито че е подкрепил декларацията.

Това президентът, а не Бабикян. Ами аз защо стоя на стража да пазя от Бабикян? Явно някой ме е подвел, поставил ме е на фалшива стража, изпълнявам фейк заповед, докато пазя от Бабикян, натовският генерал ще ни изкара от Алианса. Целите на Бабикян не са чак толкова стратегически.

Да бях пазила пред Министерството на културата, защото още когато Минеков стратегически се отцепи от отровното трио, започнахме да се досещаме кой ще е президентският (най-после!) министър на културата. Все пак Бабикян не е човек на изкуството, а на медиите, и то не най-хигиеничните. А и онази снимка на професора с широката, сияеща усмивка, когато се ръкува с президента сред протестиращото множество. Вярно, тогава още не беше на първия ред на множеството, но постепенно излезе.

Засрамих се от съня си и от себе си. Тази снимка обиколи света. Тя казваше толкова много. Бабикян го няма на тази снимка, а аз съм застанала на стража да пазя от Бабикян. Да бях застанала да пазя стража срещу генерал Атанас Атанасов, който ден и нощ, дори сред бомби и коктейли Молотов пазеше стража срещу генерал Бойко Борисов, като ежедневно и неуморно подаваше сигнали срещу него до генерал Румен Радев, които се увенчаха с пълен успех при назначаването на генерал Стефан Янев за генерален премиер, на когото е възложена генералната задача да начертае нова генерална линия, която всъщност е генералната линия, успоредна на правата такава, която генерал Решетников преди четири години е начертал на генерал Радев. Ето, това не опазих с моята стража. Провалих се.

Успокоих се, че не съм се провалила само аз. Целият народ се проваля всеки път, когато избира поредния си нов спасител. За първи път в света направихме царя си премиер. Той сериозно се нагърби да ни спасява, но ние сме неспасяеми и за 800 дни така го демонизирахме, че беше необходима цяла тройна царско-етническо-комунистическа коалиция да ни спасява, от която пък можеше да ни спаси само генерал и така се стигна до сега демонизирания Бойко Борисов. След него се случи нещо невиждано в историята на нашето спасение – за първи път избраният за спасител се отказа да спасява такъв народ. Впрочем той отначало хубаво беше казал, че няма такава държава, но му казаха, че не е прилично нещата да се назовават директно. Макар че като се замисли човек – Има такъв народ означава същото.

Всички тези природни бедствия са в резултат на моята провалена стража. Всички, които се втурнаха към Народното събрание, успяха да влязат в него. Влязоха също и в историята: успяха да го регистрират като номер 45. Така от „45 години стигат!“ за 30 години успяхме да стигнем до 45-о Народно събрание, с което кръгът се затвори и преходът свърши. Искам да кажа приключи.

Аз съм пазила една ненужна стража. По-добре да бях пазила стража срещу купестата облачност.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКонструктивистки неовитализъм
Следваща статияИзповядване в любов