0
3273

Провалилият се парламент

45-ото НС не е най-краткият парламент в българската история. Абсолютният рекорд държи Второто ВНС, свикано на 1 юли 1881 г. в Свищов, което приключва своята работа в рамките на един ден, суспендира Търновската конституция и гласува извънредни пълномощия на княз Александър I да управлява страната с декрети, които имат силата на закони за период от седем години. Историческата ретроспекция е необходима, за да видим какво се случва, когато не работят принципите на демокрацията и конституционализма. След Освобождението младият княз проявява симпатии към Консервативната партия, която няма достатъчно широка електорална основа и не успява да спечели властта по демократичен път, пред правомощията на монарха са заложени големи конституционни ограничения, изборите за II ВНС са проведени с фалшификации и насилие, както разказва известният фейлетон на Алеко Константинов. Периодът на Режима на пълномощията е известен с модернизацията на младото княжество, както и с конфликта на княза с руските генерали и в крайна сметка с неговия край, увенчан с възстановяването на демокрацията и респективно на Търновската конституция в нейния интегрален вид. Иронията на историята подсказва, че когато властта попадне в ръцете на генералите, резултатите обикновено не са благоприятни.

Паралелът между минало и настояще свидетелства, че правната норма и нейното съблюдаване стоят в основата на демократичния политически процес. Всеки аргумент, формулиран в името на народа и на общото благо, който влиза в колизия с правото, е обречен на провал по аналогия с онази максима, че пътят към ада винаги е постлан с добри намерения. Равносметката на работата на отишлия си парламент потвърждава валидността на констатацията. Емблематичен пример е темата с популисткото заиграване с преизчислението на пенсиите. Законопроектът на БСП не можеше да бъде приет и на второ четене в рамките на едно пленарно заседание по следните причини: първо, защото имаше забележки по същество от други депутати и оттук парламентарният правилник предполагаше неизбежно той да мине през ресорната комисия, а липсваше технологично време. Второ, той предполагаше актуализация на бюджета, извършена буквално за един уикенд. Провалът на този законопроект в конкретната обстановка до известна степен представлява провал на популизма в борбата му срещу институциите. Релативизацията тук е неизбежна, имайки предвид, че БСП предизвика прекратяване на пленарното заседание, а обстановката в залата беше далече от духа на парламентаризма. БСП се опита да погази правната норма, да предизвика скандал, но в крайна сметка председателят на НС твърдо застана на страната на институционалния ред. Друг пример, при който популизмът претърпя поражение и при това на косъм от противоположния резултат, беше, когато парламентът отхвърли намаляването на партийната субсидия на 1 лев за глас. Ако законът беше приет, това щеше да бъде тежка заплаха за българската демокрация. На фона на излязлото почти по същото време решение на КС да се постави таван за даренията на партиите, те можеха да се окажат в ситуация да не разполагат със средства за съществуване. Ако ИТН успее по-нататък да прокара тази идея, пътят към авторитаризма ще бъде открит. Със съмнителна конституционо-съобразност беше и мораториумът върху назначенията в държавните органи, наложен върху кабинета на Бойко Борисов. ГЕРБ атакува решението на НС в КС, който още не се е произнесъл. Мораториумът беше порочен акт, целящ да се прекрати още по-порочната практика на кабинета да взема дългосрочни кадрови решения на безпринципна основа дни преди да се оттегли. На деструкцията и бойкота на ГЕРБ трябваше да се отговори с контрадеструкция и контрабойкот. Мораториумът спря кадрови назначения и в съдебната система, блокира работата на редица държавни институции, беше чрезвичайна мярка, наложена при чрезвичайни обстоятелства, свидетелство, че когато демокрацията не работи, решенията трябва да се вземат със сила. Това важеше за разнородното парламентарно мнозинство.

В подобна посока при доста по-драстична ескалация на тенденцията стояха нещата при ГЕРБ. Основна характеристика на поведението на депутатите на партията беше грубият саботаж. Тома Биков с неговата политологична експертиза обикаляше медийните студиа, за да обяснява, че процедурата стои в основата на демокрацията, а останалите партии перманентно я нарушават. Тезата граничи с цинизма, защото по съществото си е вярна, но на практика ГЕРБ е основен катализатор на антипарламентарното поведение. Юристът Маноил Манев в качеството си на член на комисията по ревизията успя да провали нейно заседание с крясъци и безкраен монолог, без да му е дадена думата и в пълен разрез с процедурата. Мая Манолова се оказа в трайна неспособност да води заседанията в съответствие с правилата, защото те бяха системно погазвани от членовете на същата парламентарна група, която се оплакваше от нарушаването им. Тук няма да бъдат коментирани по същество твърденията на Светослав Илчовски, доколкото те са обект на проверки от компетентните органи. Не по-малко тревожен е казусът с процедурните хватки, който ни интересува в случая. ГЕРБ демонстрира способност да торпилира силата на правото, използвайки правото на силата на терена на законодателния орган, да разруши реда в една комисия, упреквайки нейния председател, че не е успял да го въдвори. Същата схема беше прилагана и в пленарната зала. Ива Митева редовно беше принуждавана да прекъсва работата или поради безредици, или поради процедурни спорове. Едно заседание беше провалено с гласовете на ГЕРБ и БСП, които отхвърлиха дневния ред. Манолова и Митева се изправиха пред идентични ситуации на липса на контрол и невъзможност да изпълняват функциите си поради екстремното поведение на депутатите на ГЕРБ. Ако партията на Бойко Борисов се озове в реална опозиция в следващия парламент и все пак се сформира правителство, работата ще бъде много трудна. Анализаторите забелязаха, че Борисов смени Даниела Дариткова с Десислава Атанасова като председател на ПГ, за да втвърди политическата линия, доколкото Дариткова отправяше послания за консенсус, диалог и толерантност, а Атанасова като юрист винаги търси пробойни в процедурата и намира похвати, за да я провали. Бойко Борисов е свикнал да управлява. В неговото разбиране единствената задача на опозицията е да свали правителството и да възпрепятства работата на НС и на всички държавни органи. Тук следва да допълним картината с решението на Борисов да оттегли кандидатурата на Красимир Ципов за председател на ЦИК навръх Гергьовден при насрочено за следващия ден изслушване и да принуди президента да хваща последния влак и да свиква консултации в 8 сутринта на 7 май. Умелото поведение на Радев осуети плановете на Борисов ЦИК да зацикли още преди да е сформирана, а измененият Изборен кодекс да стане причина за провал на изборите.

Трудно ще се сбъдне мечтата на Трифонов ГЕРБ да бъде изчегъртан, а и стоят множество неизвестни пред новата конфигурация. Още отсега може да се прогнозира, че общият брой на депутатите на ГЕРБ, БСП и ДПС в следващия парламент значително ще надвишава 121. ДПС ще разшири политическото си представителство благодарение на отпадналите ограничения за броя на секциите в страните извън ЕС. Евентуална консолидация на патриотите би им позволила да прескочат бариерата. Ако ИТН, ДБ и ИСМВ (в случай че влязат) изпълнят обещанието си да не се коалират с ГЕРБ, БСП и ДПС, то сформирането на правителство на практика би било невъзможно. Трябва да имаме предвид, че президентът не може да разпуска НС три месеца преди края на мандата си, който приключва на 22 януари. Следователно, ако до 22 октомври нямаме редовно правителство, НС ще продължи да действа заедно със служебния кабинет и държавата ще изпадне в конституционна криза с изход, който се очертава за следващата пролет, с неясни парламентарни мнозинства и техническо правителство без програма, което не носи политическа отговорност. Единственият вариант за изход от кризата е партиите да се откажат от заявките за невъзможните коалиции, да отстъпят от позициите си и да сформират управление, което ще изглежда напълно безпринципно за техните избиратели. Пропорционалната избирателна система и политическата фрагментация са предпоставки за сформиране на широки коалиционни кабинети, които са присъщи на т.нар. консенсусен модел на управление. Клише е, че в България коалиция е станала мръсна дума, но сега коалицията изглежда неизбежна. Рано е за прогнози, по всичко изглежда, че ако ГЕРБ и патриотичните формации не успеят да спечелят мнозинство, решението дали ще ходим на трети парламентарни избори отново ще бъде в ръцете на ИТН. Ако Слави Трифонов не разшири електоралната си подкрепа, той няма да успее да реализира основните искания на неговия политически проект за мажоритарна система в два тура, партийна субсидия от 1 лев и задължително гласуване. Влизайки в коалиция с партиите на статуквото, той би се отрекъл от всичко, което е защитавал досега. Остава надеждата служебният кабинет да задълбочи ревизията на наследството на Борисов, да извади нови факти и разкрития, представени без излишен шум и манипулации, които да бъдат обективно оценени от общественото мнение. Тъй като 45-ото НС на практика не успя да заработи, остава да пожелаем повече късмет на 46-ото. И все пак, основанията за оптимизъм не изглеждат големи.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияКнижарничка на края на света
Следваща статияКишот