На изборите в столицата на анонимна държава над 70 процента от бюлетините се оказват празни, а политиците обмислят репресии. Романът на нобеловия лауреат за литература, издаден от „Колибри”, е болезнено актуален. Започва като остра сатира на правителствената политика, за да завърши зловещо. Ето откъс от книгата.

Романът „Проглеждане” е своеобразно продължение на „Слепота” – една поразителна парабола на времето, в което живеем. В деня на изборите в столицата на анонимна държава вали като из ведро, никой не отива да гласува. Когато дъждът спира, всички се втурват към избирателните секции, но впоследствие властите установяват, че над седемдесет процента от бюлетините са празни! Повторното гласуване, организирано седмица по-късно, не само затвърждава, но и засилва протеста. Вместо да потърси причините за един толкова мащабен наказателен акт срещу системата, обезпокоеното за оцеляването си правителство прибягва до репресивни действия, като се започне от клеветата и се стигне до убийството, а политиците са изнервени и обмислят репресивни действия. Според „Гардиан” тази книга казва за съвременната действителност повече от всяка друга.

Сарамаго ни внушава, че прогледналият за политическата реалност човек може да преобърне посоката и да пренареди съдбата на цялото общество. Някогашните поданици, поразени от слепота и изпълнени единствено с желание за физическо оцеляване, тук са се преобразили във възвърнали зрението си граждани, които поставят под въпрос мнимата демократичност и твърдо отстояват свободния си избор.

„Да лаем”, каза кучето” е метафоричното мото, с което започва романът. Гражданското общество е надигнало глас и открито отхвърля системата на произвол и безчовечност. Всичко сякаш върви към добро. До неочаквания край. Зареден с напрежението на истински политически трилър, „Проглеждане” е може би най-актуалният роман на големия писател.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 г. в семейството на бедните и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, затова чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата работа на Жозе е като автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947 г., тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата”, но издателят я преименува на „Земя на греха”. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения. През 80-те години на ХХ век излизат романите, които го прославят: „Възпоминание за манастира”, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш”, „История на обсадата на Лисабон”… През 1991 г. португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа” на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в биографията му на страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998 г. като единствен португалски автор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност”. Писателят умира на 87-годишна възраст през 2010 г.

„Проглеждане”, Жозе Сарамаго, ИК „Колибри”, 2013 г., превод Илияна Чалъкова, 16 лв.

Объркването, удивлението, но също така и присмехът, и сарказмът пометоха страната от край до край. Провин­циалните общини, където изборът беше преминал плав­но и без произшествия, с изключение на едно-две дребни закъснения вследствие на лошото време, и които бяха постигнали резултати не по-различни от обичайните, няколко точни гласоподаватели, няколко твърдо негласу­вали, невалидни или бели гласове без съществено значе­ние, тези общини, които централисткият триумф беше унизил, когато пред цялата страна се бе окичил с венеца на най-автентичния изборен граждански дух, сега може­ха да си го върнат за шамара от преди и да се надсмеят над налудничавото високомерие на някои господа, които си мислят, че са хванали бога за шлифера само защото някаква случайност ги е отвела да живеят в столицата. Думите Тези господа, произнесени с движение на уст­ните, през които се процеждаше презрение при всяка сричка, за да не кажем направо, при всяка буква, не се отнасяха за хората, останали вкъщи до четири часа и стекли се после да гласуват, сякаш бяха получили заповед, на която не бяха съумели да устоят, а бяха насочени по-скоро към правителството, победоносно вдигнало глава без време, към партиите, вече започнали да разпределят белите гласове, сякаш са лозе за бране, а те са берачите, към вестниците и останалите средства за масово осведо­мяване заради лекотата, с която прескачаха от овациите в капитолия на засилванията от тарпейската скала, сякаш те самите не бяха дейно звено в подготовката на бедите.

Имаха известно право провинциалните подигравчии, но не в такава степен, в каквато си мислеха. Зад поли­тическото оживление, пресякло цялата столица подобно на барутна диря, устремена към своята бомба, се долавя безпокойство, което не се проявява гласно, освен сред свои, човек пред най-близките си, партията пред апарата си, правителството пред самото себе си, Какво ще ста­не, когато изборът бъде повторен, това е въпросът, който всички си задават тихичко, сдържано, тайно, така че да не събудят спящия змей. Някои хора смятат, че най-добрият вариант би бил да не се боде с пръчка в ребрата на животното, да се оставят нещата такива, каквито са, п. вд. начело на правителството, п. вд. начело на община­та, да се престори човек, че нищо не се е случило, да си представи например, че е било обявено извънредно поло­жение в столицата и че вследствие на това временно са прекратени конституционните гаранции, а след известно време, когато страстите се уталожат, когато злощастни­ят успех влезе в списъка на забравените събития, тогава вече да се подготвят новите избори, като се започне с ня­коя добре обмислена изборна кампания, богата на клет­ви и обещания, като в това време някой се погрижи да предотврати с всички средства и без да бърчи нос пред каквато и да е дребна или средна незаконна постъпка, възможността да се повтори явление, което вече си е заслужило от страна на изтъкнат специалист в тази област грубата квалификация политическо-социална тератоло­гия. Има и други хора, които изразяват различно мнение, бунтуват се в подкрепа на свещения закон, на писаното, което следва да се изпълнява, колкото и да е болезнено, и в подкрепа на правилото, че ако се впуснем в дебрите на хитроумните извъртания и услужливите уговорки под масата, ще стигнем право до хаоса и до размиването на съзнателността, или с други думи, щом в закона е каза­но, че в случай на природно бедствие изборите трябва да бъдат повторени осем дни по-късно, в такъв случай нека бъдат повторени осем дни по-късно, тоест още идната неделя, и да бъде божията воля, която идва на помощ точно в такива случаи. Забелязва се обаче, че в изразя­ването на гледните си точки партиите предпочитат да не рискуват прекалено, гледат и агнето да е цяло, и вълкът да е сит, хем казват да, хем също така не. Ръководители­те на партията вдясно, която е начело на правителството и ръководи общината, изхождат от убеждението, че този коз, безспорен според тях, ще им поднесе победата на тепсия, и по този начин възприеха кротка тактика от тиха­та дипломация, основаваща се на доверие в правилната преценка на правителството, което е длъжно да съблю­дава спазването на закона, Както е логично и естествено в стабилна демокрация като нашата, завършиха. Ръково­дителите на партията в център също настояват законът да бъде спазен, но изискват от правителството нещо, за което предварително знаят, че е напълно невъзможно да бъде изпълнено, а именно, определянето и прилагането на строги мерки, които да подсигурят напълно нормал­ното протичане на изборния процес, но преди всичко, представете си, нормалното постигане на съответните резултати от него, Така че в града, обясниха, да не може да се повтори срамното представление, което току-що беше изнесено пред родината и пред света. Колкото до партията вляво, след като висшите й ръководни органи бяха свикани и след продължителни разисквания, беше изготвено и оповестено изявление, в което партията из­разяваше най-категоричната си надежда, че наближава­щият изборен ден ще направи така, че да се породят по естествен път политическите условия, без които е не­мислимо настъпването на нов етап от развитието и ши­рок социален напредък. Не се кълнат, че се надяват да спечелят изборите и да управляват общината, но се под­разбира. Вечерта министър-председателят застана пред телевизията, за да съобщи на народа, че съгласно дейст­ващите закони местните избори ще бъдат повторени идната неделя и следователно от двайсет и четири часа днес започва нова предизборна кампания с четириднев­на продължителност до двайсет и четири часа в петък. Правителството, добави, като придаде на лицето си сери­озен вид и като натърти умишлено на ударените срички, вярва, че приканените към повторно гласуване столича­ни ще съумеят да упражнят гражданския си дълг с дос­тойнство и уважение, както са го правили винаги досега в миналото, като по този начин се счита за нищожна и невалидна злощастната случка, в която по все още не­изяснени напълно причини, но които вече се намират в напреднал ход на разследване, обичайната ясна прецен­ка на избирателите в града неочаквано е била замъглена и обезсилена. Посланието на държавния глава остава за закриването на кампанията в петък вечер, но финалната реплика вече беше избрана, Неделя, скъпи съграждани, ще бъде светъл ден.

И наистина беше светъл ден. Още рано сутринта, до­като небето, което ни покрива и пази, цялото сияеше с пламнало в злато слънце на дъното на синя кристална купа, според вдъхновените думи на един телевизионен репортер, избирателите започнаха да излизат от домове­те си към съответните избирателни секции, но не като сляпо множество, както казаха, че се беше случило преди седмица, а с извънредно старание и прилежание, въпреки че всеки бе тръгнал самостоятелно, така че пред все още неотворените врати се виеха предълги опашки от чакащи реда си граждани. Но не всичко, за жалост, по спокойните струпвания беше чисто и светло. Нямаше опашка, нито една измежду над четирийсетте, пръснати из целия град, към която да не бяха прикрепени един или повече шпи­они със задачата да слушат и записват коментарите на обкръжаващите ги, тъй като полицейските власти бяха убедени, че едно продължително чакане, точно както се случва пред лекарските кабинети, рано или късно, ще накара езиците да се развържат и ще направи така, че да лъснат, дори и от половин дума, тайните намерения, които вълнуват духа на избирателите. По-голямата част от шпионите са професионалисти, принадлежат към тай­ните служби, но има и други, дошли от средите на доброволците, патриоти, аматьори в шпионажа, явили се по призвание за служба без заплащане, всички тези думи се съдържат в клетвената декларация, която са подписали, или пък, не бяха малко и тези случаи, бяха ръководени от болното удоволствие от доносничеството. Генетичният код на това, което, без да се замисляме, се задоволяваме да наричаме човешка природа, не се изчерпва с органическата спирала на дезоксирибонуклеиновата киселина, или днк, може още много да се каже и още много да ни се покаже, но това, нека се изразим преносно, е допълни­телната спирала, която все още не сме успели да извадим от детската градина въпреки множеството психолози и анализатори от най-различни школи и калибри, които чупят нокти в опити да разтворят мандалото й. Научни­те мнения, колкото и ценни да са вече и колкото и обе­щаващи да са за бъдещето, не трябва обаче да ни карат да забравяме обезпокоителната днешна действителност, като тази, която току-що осъзнахме и която е, че не само шпионите са там, преструват се на разсеяни, но слушат и тайно записват какво се говори, но има и автомобили, които се плъзгат полека покрай опашката, сякаш търсят място за паркиране, а вътре возят невидими за погледите видеокамери с висока резолюция и последно поколение микрофони, способни да представят в графична схема емоциите, очевидно прикрити зад по-особеното шушу­кане на група хора, които вярват, всички те, че си мислят за друго. Записана дума, но и схематизирана емо­ция. Вече никой не може да бъде спокоен. До момента, в който бяха отворени вратите на избирателните секции и опашките започнаха да се раздвижват, записващите ус­тройства не бяха успели да уловят друго освен незначи­телни реплики, повече от банални коментари за краси­вото утро и приятните температури или за изгълтаната набързо закуска, кратки диалози върху сериозния въпрос къде на сигурно място да бъдат оставени децата, дока­то майките им гласуват, Баща им остана да ги наглеж­да, единственото решение беше да се редуваме, сега съм аз, после ще дойде той, разбира се, че бихме предпоче­ли да гласуваме заедно, но беше невъзможно, а знам, че за всяка болка си има лек, Най-малкият ни син остана с най-голямата си сестра, която все още не е на възраст да гласува, да, това е съпругът ми, Приятно ми е да се запознаем, Подобно, Какво прекрасно утро, Сякаш по поръчка са го правили, Все някога трябваше да се случи. Въпреки острия слух на микрофоните, които минаваха и пак минаваха в бяла кола, синя кола, зелена кола, червена кола, черна кола с поклащащи се на утринния ветрец антени, нищо кой знае колко съмнително не прозираше изпод кожата на лицата на тези така невинни и тривиални поне на външен вид изражения. В същото време не беше нужно човек да има докторска степен по подозрителност или диплома за висше образование по недоверчивост, за да улови присъствието на нещо особено в последните две реплики, репликата за утрото, което сякаш по поръчка са го правили, и най-вече втората реплика, че все няко­га трябвало да се случи, двусмислици може би неволни, може би несъзнателни, но именно затова още по-опасни, думи, които би трябвало да се съпоставят чрез задълбо­чен анализ с тона на произнасянето им, но преди всич­ко с палитрата от отзвуци, предизвикани от тях, имаме предвид съставните тонове, без чието отчитане, ако вяр­ваме на най-новите теории, степента на възприемане на всяка една устно произнесена реч ще бъде винаги недостатъчна, непълна, ограничена. На инцидентния шпионин, както и на всички негови колеги професионалисти, бяха дадени много точни предпазни указания за това, как да действа при подобни случаи. Не трябваше да се отдале­чава от заподозрения, трябваше да застане на разстоя­ние от трима-четирима души след него на опашката от гласоподаватели, трябваше двойно да се подсигури, като освен чувствителността на скрито носеното записващо устройство запамети наум името и избирателния номер, когато председателят на комисията ги издекламира на глас, трябваше да се престори, че е забравил нещо, и дис­кретно да се оттегли от опашката, да излезе на улицата, да съобщи по телефона за случилото се в информацион­ната централа и най-накрая да се върне на ловния терен, като заеме отново място на опашката. В най-тесния сми­съл на думите подобно действие не може да се сравни с упражнение в стрелба по мишена, в конкретния случай се очаква малшансът, съдбата, късметът или както там, по дяволите, се казва да сложи мишената пред изстрела.

С напредването на деня сигналите валяха в централа­та, но в нито един от случаите не разкриваха по ясен и следователно неоспорим за в бъдеще начин намерението за гласуване на изловения избирател, в списъка се сре­щаха най-много изрази от сорта на гореспоменатите, а дори и онзи, който изглеждаше най-съмнителен, Все ня­кога трябваше да се случи, щеше да изгуби доста от при­видната си заплашителност, ако го върнеха в контекста му на обикновен разговор между двама мъже за неотдав­нашния развод на единия от тях, воден изцяло с помощта на откъслечни думи, така че да не буди любопитството на близкостоящите, и приключил по въпросния начин, хем ядливо, хем примирено, но разтрепераната въздиш­ка, излязла от гърдите на развелия се мъж, нали чувствителността е най-силната страна на професионалния шпионин, вероятно безспорно го причисляваше именно към полето на примирението. Фактът, че шпионинът не я беше сметнал за достойна да бъде записана, фактът, че записващото устройство не я беше отразило, е въпрос на човешки пропуск и техническо разминаване, чиято проста вероятност добрият съдия, който познава хората и има понятие за това, какво са машините, щеше да бъде длъжен да вземе под внимание, дори ако, и това наисти­на щеше да бъде върхът на справедливостта, макар и на пръв поглед да изглежда скандално, сред материалите по делото да няма и най-малка доза съмнение за липсата на вина у обвиняемия. Изтръпваме само като си помислим какво може да се случи утре с невинния, ако го заведат на разпит, Признавате ли, че сте казали на лицето с вас Все някога трябваше да се случи, Да, признавам, Помислете добре, преди да отговорите, какво имахте предвид с това, Говорихме за моята раздяла, Раздяла или развод, Развод, А какви бяха, какви са чувствата ви по отношение на този там развод, Мисля, че изпитвам по малко яд и по малко примирение, Повече яд или повече примирение, Повече примирение, предполагам, Не ви ли се струва в такъв случай, че най-естествено би било да въздъхнете, особено при положение че сте в компанията на приятел, Не мога да се закълна, че не съм въздъхнал, не си спом­ням, А пък ние сме сигурни, че не сте въздъхнали, Как може да знаете, след като не сте били там, А кой ви каза на вас, че не сме били там, Може би приятелят ми ще си спомни, че ме е чул да въздъхвам, просто го попи­тайте, Изглежда, не сте му много голям приятел, Какво искате да кажете, Да викате приятеля си тук, означава да му създадете неприятности, О, в такъв случай не, Много добре, Мога ли да си вървя, Откъде ви хрумна, човече, не бързайте толкова, първо ще трябва да отговорите на въпроса, който ви зададохме, Какъв въпрос, За какво на­истина си мислехте, когато казахте на своя приятел тези думи, Вече отговорих, Дайте ни друг отговор, този не върши работа, Единствено този бих могъл да ви дам, за­щото това е истината, Така си мислите вие, Освен ако не ме накарате да си измислям, Направете го, ние нямаме нищо против да измислите отговорите, които сметнете за добри, още малко време и търпение плюс прилагането на някои подходящи за случая техники и най-накрая ще стигнете до отговора, който очакваме да чуем, Кажете ми тогава какъв е той и да приключваме с това, О, не, така не би било никак интересно, за какви ни вземате, драги мой, имаме научно достойнство, което да тачим, профе­сионално съзнание, което да браним, за нас е извънред­но важно да бъдем в състояние да покажем на нашите висшестоящи, че заслужаваме парите, които ни плащат, и насъщния, с който се храним, С мен е свършено, Не бързайте.

На впечатляващото спокойствие на гласуващите по улиците и в избирателните секции не съответстваше по­добно разположение на духа в министерските кабинети, нито пък в партийните централи. Въпросът, който най-силно безпокои и едните, и другите, е на колко ще възле­зе този път процентът на негласувалите, сякаш в него се съдържа спасителният изход от трудното социално и по­литическо положение, в което страната е изпаднала от една седмица. Един сравнително висок процент на не­гласували или дори над максималния, отчетен при пре­дишните избори, стига да не е прекален, би означавал, че сме се върнали към нормалното състояние, към познатия подход на избирателите, които никога не са вярвали в ползата от вота и се славят с упорито отсъствие, на другите избиратели, които са предпочели да се възползват от хубавото време и да прекарат деня на плажа или на село със семейството си, или пък на онези, които без никаква друга причина освен непобедимия мързел са си останали вкъщи. Сега, когато притокът към урните, мащабен как­то при предишния избор, вече беше показал без ни най-малко съмнение, че процентът на негласувалите ще бъде извънредно нисък или дори практически нулев, онова, което най-силно объркваше държавните инстанции, оно­ва, което беше на косъм да ги накара да си изгубят ума, беше фактът, че избирателите, с някои редки изключе­ния, отвръщаха с непробиваемо мълчание на въпросите на ангажираните с проучването на вота, Само за целите на статистиката, не е нужно да се легитимирате, не е нужно да давате името си, настояваха те, но дори и така не можаха да убедят недоверчивите гласоподаватели. Осем дни по-рано журналистите все пак бяха успели да изтръгнат, разбира се, ту с нетърпелив, ту с подигравате­лен, ту с презрителен тон, отговори, които в действител­ност бяха просто заместител на мълчанието, но поне бяха разменили няколко думи, от едната страна питаха, а от другата се преструваха, че отговарят, нещо, което не може да се сравни с тази дебела стена безмълвие, сякаш имаше някаква всеобща тайна, която всички се бяха заклели да пазят. На много хора може да им се стори изу­мително, да не кажем, направо невъзможно да се случи, съвпадението в поведението на толкова много хиляди души, които не се познават, които не мислят по един и същ начин, които принадлежат към различни социални класи и слоеве от обществото, които в крайна сметка, би­дейки политически разположени вдясно, в център, вляво или никъде, са решили, всеки един за себе си, да си дър­жат устата затворена до преброяването на гласовете, като оставят за по-късно развенчаването на тайната. Точно това, с голяма надежда да излезе прав, поиска да предскаже министърът на вътрешните работи пред минис­тър-председателя, точно това министър-председателят побърза да предаде на държавния глава, който като по-възрастен, с повече опит и хладнокръвие, повече свят ви­дял и повече кипял, отговори вяло и лаконично, След като те не са склонни да говорят сега, дайте ми разумно основание да искат да говорят после. Чашата студена вода, поднесена от върховния магистрат на нацията, едва не накара министър-председателя и министъра на вътрешните работи да помръкнат, едва не ги хвърли в лапи­те на отчаянието, защото всъщност нямаше за какво дру­го да се хванат, дори и за толкова кратко време. Министърът на вътрешните работи нямаше да поиска да съобщи, че поради опасения от възможни нередности в изборния процес, очакване, което самите факти впрочем се бяха захванали да опровергават, е поръчал да се внедрят във всички избирателни секции в града по двама ци­вилни агенти от различни полицейски подразделения, и двамата упълномощени да следят действията по пребро­яването, но също така натоварени, всеки един от тях, да държат под око колегата си, да не би някъде да стане така, че да се прикрие някое съучастничество, отявлено активистко или просто изтъргувано на пазара на низките предателства. По този начин, сред шпиони и надзирате­ли, сред записващи устройства и видеокамери, всичко изглеждаше сигурно и пресигурно, защитено от всякаква злокачествена намеса, която би могла да опорочи невин­ността на изборния акт, и сега, в края на играта, не оста­ваше нищо друго, освен да скръстят ръце и да изчакат окончателната присъда от страна на урните. Когато в из­бирателна секция номер четиринайсет, върху чиято рабо­та в продължение на цяла една глава с огромно задовол­ство хвърлихме светлина в израз на почит към тези отдадени граждани, без да пропуснем дори известни проблеми от личния живот на някои от тях, когато във всички останали избирателни секции, от номер едно до номер тринайсет, от номер петнайсет до номер четирий­сет и четири, съответните председатели изсипаха гласо­вете върху дългите банки, които бяха послужили за маси, поривист лавинообразен възглас прекоси града. Беше предзнаменование за задаващото се политическо сътре­сение. В домовете, в кафенетата, в механите и в барове­те, на всички обществени места, където имаше телеви­зор или радио, жителите на столицата, някои по-спокойни от други, очакваха крайните резултати от преброяването. Никой не признаваше пред своите най-близкостоящи как е гласувал, най-близките приятели бяха безмълвни, най-словоохотливите хора сякаш бяха забравили думите. В десет часа вечерта по телевизията най-сетне се появи министър-председателят. Лицето му беше преобразено, с дълбоки сенки под очите в резултат на цяла седмица нездрав сън, беше блед въпреки грима в стил крепко здра­ве. В ръка държеше лист, но почти не чете от него, само му хвърляше по някой и друг поглед от време на време, за да не изгуби нишката на речта си, Уважаеми съгражда­ни, каза, резултатите от изборите, проведени днес в сто­лицата на страната, са следните, партията вдясно, осем процента, партията в център, осем процента, партията вляво, един процент, процент на негласувалите, нула, невалидни бюлетини, нула, бели бюлетини, осемдесет и три процента.