Миниатюрното като мащаб представление „Много шум за нищо“ по пиеси на Шекспир е в програмата на фестивала „Варненско лято“ и неговата платформа Световен театър в София. Със създателя му Давид Еспиноса разговаря с Анелия Янева.

Представлението на испанския артист Давид Еспиноса „Много шум за нищо“ прилича на високобюджетна мегапродукция, но… в страната на лилипутите. С него, както и с предишната си работа – „Моята велика творба“ (Migranobra) – той хвърля ръкавица на големите театрални компании с неограничени бюджети и необуздани амбиции. Еспиноса е убеден, че театър може да се прави дори върху обикновена маса, с купчина малки фигурки по нея, един лаптоп и двайсетина зрители наоколо. В „Много шум за нищо“ са събрани повечето от големите творби на Шекспир („Хамлет“, Макбет“, „Отело“, „Крал Лир“, „Ромео и Жулиета“, „Бурята“, „Както ви харесва“, „Сън в лятна нощ“), но спектакълът не следва буквално техния сюжет, а извежда темите за властта, любовта, войната, похотта, порива за приключения, трагедията. В тази (само)иронична игра на светлина и сенки съществуват множество препратки към киното, комиксите, визуалните изкуства и цялата история на театъра. „Тръгвайки от пиесите на Шекспир, ние в края на краищата създадохме наш собствен прочит, визия, сценография, текстове и хореография, които са представени от един актьор от плът и кръв и множество малки фигурки.“

Давид Еспиноса (1976 г., Елче) е роден в семейство на работници, което няма никакви допирни точки с театъра. Това, по думите му, е от особено значение за неговата работа, защото му позволява да действа свободно и независимо от високомерната представа на средната класа за това що е театър и изкуство въобще. Като единствено дете често е принуден да си играе сам, създавайки свои собствени въображаеми светове. Това продължава и до днес – игровото начало е ключ към неговата работа на зрял артист. А дали като малък е играл с оловни войничета? Не, отвръща, така и не ми купиха, колкото и да молех. Сигурно затова сега с такова удоволствие включва миниатюрните фигурки в своите представления.

Завършва актьорско майсторство във Валенсия, като паралелно изучава съвременен танц и импровизация в Брюксел и Барселона. През 2006 г. заедно с Африка Наваро (тя е негова съпруга и професионален спътник) основават компанията „Ел Локал Еспасио де Креасионс”.

Преди това Еспиноса работи за редица танцови и драматични компании, но именно създаденото за „Ел Локал“ го извежда на международната сцена: Венецианското биенале, фестивали в Бразилия, Мексико, Билбао и Мадрид. „Моята велика творба“ е включена и в програмата на руския фестивал НЕТ. „Моята велика творба“ – казва Еспиноса, – е онова, което бих направил, ако разполагах с неограничен бюджет, най-големия театър в света, 300 души изпълнители на сцената, военен оркестър, рок банда, животни, автомобили и хеликоптер. „Моята велика творба“ е утопия. Обаче реалността, пред която сме изправени като артисти, е белязана с вечна беднотия и несигурност и точно това е главната ни задача: да разработим механизми, с които да преодолеем липсата на средства; да превърнем мизерията в предимство; да натъртим върху недоимъка, за да предизвикаме интерес; да почерпим от провалите нова енергия“.

Г-н Еспиноса, ние българите имаме такава поговорка: „Сиромах човек – жив дявол“, ще рече бедният трябва да впрегне цялата си изобретателност и въображение, за да пребори немотията. По същата причина ли изобретихте вашия „миниатюрен“ театър?

Ха-ха, ние в Испания също казваме: El hambre agudiza el ingenio („Гладът изостря ума“). Да, има някаква ирония в това, че опитът ми да изразя възгледите си може да се приема като изкуство или театър… (и нека се разберем, нищо не съм изобретил!!!)

Вашите представления са симбиоза от различни изразни средства – визуални изкуства, лоутек методи, театър на сенките, танц. Бихте ли дефинирали що е това театър според вас, докъде се простират неговите граници?

Не мога да отговоря категорично на този въпрос… Сигурно защото всичко е много субективно… Единствено гледната точка на даден човек придава „театралност“ на нещото – значи всеки сам определя докъде стигат границите… И те непрекъснато се менят.

Казвате, че някои от роднините и познатите ви за първи път са отишли на театър само заради вас – какво биха разбрали те за Шекспир и неговото творчество, ако гледат „Много шум за нищо“?

Нищичко, ха-ха-ха.

Какво прави един динозавър сред персонажите на Шекспир в представлението ви?

Динозавър ли? А, онова нещо с двете глави? Това е конят на семейство Капулети от „Ромео и Жулиета“.

Кога решихте да се занимавате с театър? И защо?

Това е дълга история… Когато навърших 18 години, трябваше да реша с какво да се занимавам като пълнолетен. И аз избрах да продължа да си играя като дете…

Използвате даже играчките на своите деца за „миниатюрния“ си театър. На малките интересно ли им е да го гледат?

Това тях трябва да питате. Иначе зависи… Обикновено усещам, че идеята им допада, но след известно време някои малко се отегчават заради продължителността и смисъла (може би е прекалено „възрастно“ представление, мрачно и мудно…).

Изобретеният от вас театрален език не ви ли ограничава по някакъв начин? Всичко ли може да бъде казано на него?

Нека пак да го кажа – нищо не съм изобретил!!! Колкото до въпроса – напротив, чувствам точно обратното. В този мащаб човек няма никакви финансови ограничения… Обаче съм съгласен с вас за едно – има опасност да започна да се повтарям. Ето защо винаги търся нови посоки в работата си.

Има ли реплика на зрител, която сте запомнили или ви е удивила? А мнение на критик?

Винаги се удивлявам, когато хората ръкопляскат на финала… ха-ха-ха.

Жорди Галсеран казва, че в Каталуния „хората правят театър с приятелите си, както другаде играят на джаги или карти“. Това ли е обяснението за неговия и вашия международен успех, въпреки че сте родом от Валенсия?

Не познавам лично Галсеран и никога не съм гледал нещо негово… А мащабът на моя „успех“ е доста малък – по двайсетина зрители на представление…

Какво ново предизвикателство бихте поставили пред театъра?

В момента доста ме занимава идеята да използвам „играчки“ за възрастни, опитвам се да трансформирам скулптурата в перформативно изкуство.

„Много шум за нищо“ може да се види в София на 4 и 5 юни от 19 и 21 ч. в Център за култура и дебат „Червената къща“ и във Варна на 7 и 8 юни от 17 и 18.30 ч. в галерия „Графит“.