Гръцката дума „елефсис„ ( гр:.έλευσις) означава „пришествие, идване“, тя дава името и на градчето на трийсетина километра от Атина, известно с духа на мистериите от древността и съхраненото археологическо пространство, където те са се случвали. Елевсина догодина ще бъде Европейска столица на културата.

„Подгряващи“ спектакли и други събития започнаха още от този сезон. В рамките на проекта „Есхил“ на 23 и 24 юли на открито, в обновената Стара маслобойна в града бе представена световната премиера на спектакъла „Клитемнестра“. Създаден от известната белгийска трупа tg STAN (българската публика познава нейния спектакъл „Вишнева градина“, представен онлайн от Световен театър в София през 2020 г.). В сърцевината на настоящата постановка е едноименната трагедия на Есхил. Авангардният спектакъл се завръща в родното място на древногръцкия трагик, за да подхвърли на съмнение съвременните идентичности, основаващи се върху пола, и да даде глас на смълчаните в митологията и историята на Троянската война Клитемнестра, Касандра и др. Спектакълът откроява с акцент един значителен парадокс – жените, които в древния свят не са имали думата, са си спечелили място в произведенията на великите класици, свободата да обличат в думи – в античната драма – емоциите, мислите и мотивацията си.

Как е възможно съвременното общество, хиляди години след написването на Есхиловите текстове, да остава апатично пред варварщината? Как може женомразството да продължава да е приемливо в съвременната епоха? Кога интуицията надмогва рационализма? И какъв вид реакции предизвиква в тялото ни днес тази вековна история на честта и мъстта? Отговори на тези въпроси се опитва да даде музикално-танцовият спектакъл, създаден по идея и под режисурата на Йоленте Де Кеерсмакер. С трима гръцки актьори в състава – Мария Скула, Андонис Андонопулос и Елени Молески, и трима белгийски – Сара Хек, Стейн Ван Опстал и малката Адриана Бакер, двама танцьори – Син Еноксен от Норвегия и Джошуа Серафин от Филипините, и с участието на самата Йоленте Де Кеерсмакер, „Клитемнестра“ на tg STAN създава неочакван полифоничен ансамбъл. Съчетава слово и танц, равнявайки се по гръцката фолклорна традиция.

tg STAN, една от най-значимите театрални трупи в Европа, с модерна естетика и добро познаване на съвременната драматургия, но и на класическия репертоар, „пришестват“ в Елевсина с емблематичен спектакъл, хвърляйки светлина върху един решаващ персонаж от трагедията на Есхил – Клитемнестра. Сюжетът е стъпил върху идея на Йоленте Де Кеерсмакер, едно от „непослушните момичета“ на европейските сценични изкуства и съоснователка на трупата. Сценичното действие се разгръща по неочакван начин, съчетавайки трите различни версии на първата част на трагедията „Орестия“: свързва оригинала на Есхиловата творба, проникната от изумителна поетична сила, с нейния умел превод на английски, направен от Тед Хюз, като го „ашладисва“ с „Кървава баня“ на Густав Ернст. Става дума за произведение със сурова и фрагментирана поетичност, проследяваща гледната точка на Клитемнестра, а не на героя мъж Агамемнон.

Първата част от трилогията „Орестия“ на Есхил е съсредоточена върху историята на царя на Спарта Агамемнон и съпругата му Клитемнестра. Владетелят решава да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да осигури попътен вятър за корабите на ахейците, които стоят закотвени в Авлида и трябва да отплават за Троя. Богинята Артемида трябва да отсъди дали в пристанището ще продължи да цари безветрие. Тя иска в жертва да ѝ бъде принесена дъщерята на Агаменон Ифигения. В последния момент на жертвения олтар тя подменя младото момиче със сърна, а царската дъщеря отнася в далечна Таврида, където я прави жрица в храма си.

Агамемнон се завръща победител от Троянската война и сблъсъкът му с Клитемнестра ще се окаже пагубен. В една история като „Илиада“ и похода за завладяването на царството на Приам, където изнасилванията и убийствата са навсякъде, макар и привидно лишена от значение, Клитемнестра не просто отмъщава за дъщеря си. Тя е майка и същевременно изкупителна жертва, въплъщаваща женския усет, но и разум. Служейки на призванието да бъде жена и съпруга, но и като аутсайдер – нейният произход дори не е от Микена – тя отказва да приеме наложените стереотипи, като умишлено избира да се опълчи срещу насилието с насилие. Не от самодоволство, какъвто е случаят с Агамемнон, а понеже вярва, че това е единственият начин да бъде оспорена неправдата срещу жените и невинните граждани.

Трупата tg STAN, чиито инициали означават Stop Thinking About Names (Престанете да мислите за имена), работи на демократичен принцип, всички участват във взимането на решенията, подбора на текстовете, декорите и осветлението, дори на костюмите и афишите. tg STAN поставя пърформъра в центъра на нещата и вярва непоколебимо в принципа на суверенния актьор. Тоест, че актьорът едновременно е интерпретатор и творец. Нищо не се репетира в конвенционалния смисъл. По-голямата част от процеса преминава около маса. След като бъде избрано произведението, текстът се превръща в предмет на обработка и се превежда наново, така че да се получи един нов сценарий. Актьорите се качват на сцената за пръв път само няколко дни преди премиерата и продукцията оживява истинска едва когато и зрителите седнат в залата.

Трупата tg STAN култивира неотклонна вяра в „живата“ сила на театъра: спектакълът не е обикновено възпроизвеждане или нещо, което „се научава“, а сценично действо, което се сътворява наново всяка вечер заедно с публиката. По такъв начин един техен спектакъл не е краен продукт, а по-скоро по(д)кана към диалог. Трупата има разширен и многообразен репертоар. Високо място в него заемат класически драматурзи като Чехов, Горки, Шницлер, Ибсен, Бернхард и Пинтър. Текстове от историята на театралното изкуство получават нов прочит и биват поставяни „тук и сега“. Освен с класиците колективът се занимава и със съвременни творби.

***
Стихотворението на Янис Рицос, което следва, препраща към участта на Агамемнон, който след завръщането си от Троянската война е убит в банята от съпругата си Клитемнестра с помощта на любовника ѝ Орест. Клитемнестра мята върху Агамемнон мрежоподобен надиплен плат и го пробожда с меч. Стихотворението е включено в изданието „Писания на зрящия“, изд. „Стигмати“, 2009, прев. Здравка Михайлова, отличено с Държавна награда на Гърция за превод (2010).

Янис Рицос
Из стихосбирката „Писания на слепец“

СТЪКЛОПИС В БАНЯ

Как се бе сгъстил въздухът от мириса на миртите
и от подпухналите пари. А той, вече впримчен
в мрежата, гледайки прозореца високо. В помътнялото
стъкло
изрисувана бялата камбанария. Въжето на камбаната,
вероятно държана от великата невидима ръка,
заби отведнъж и отекна в прослава непрестанният
звук
сред блясъка на мечовете и в пречупените мачти
от корабите на завръщане. Знаеш го – прошепна – онова,
което надживява твойта смърт е онуй, от което лишен си бил
приживе.

Атина, 28 септември 1972 г.