„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Най-голямото спортно събитие за тази година според мен не е единствено спортно, има и други измерения, по-интересни. Има също и показателни знамения, че и някакви поличби, ако щете.

Който защитава възгледи, смятани за естествени преди 30 години, сега бива възприеман като болен или крайнодесен. Всички теми на политическата коректност или уокизма имат общ знаменател: патологизирането на нормалното.

След самоубийството на свой съученик група гимназисти заминава на екскурзия с автобус. Разговор с режисьора на филма „Три седмици по-късно“ Мирослав Терзич.

В творчеството на Мила Искренова се разпознава преклонение към високите идеали и ирония към принизяващите човека слабости. Голямата литература, дълбокият усет към музиката и страстта към възвишеното нерядко се разчитат като източник на вдъхновение. Във „Влюбените“ литература, театър, движение и музика взаимно се отразяват и допълват сякаш в хор за опияняващата и опустошителна сила на любовта.

Продукции на Юрген Гош, Димитър Гочев и Андреас Кригенбург ще можем да видим в дигиталните издания на Световен театър в София и „Варненско лято“. Разговор с Клаус Цезар, драматург на Дойчес театер.

Излезе вторият брой на „Списание за танц“, единственото българско издание, посветено на изкуството на танца и танцовата култура. Водещата му тема e взаимодействието на танца и другите изкуства. Публикуваме един текст от него ‒ на Иза Вортелкамп, която изследва историята на танцовата фотография.