„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

В началото на процеса в Нюрнберг всички подсъдими пледират „невинен“. Тогава съдиите решават да им прожектират документални кадри от нацистките концлагери. Част от тях виждаме и във филма. Ефектът е смазващ.

„Мисля, че големият артист се ражда тогава, когато съумее да изчезне в музиката, в изкуството, да изчезне в това, което прави.“ Разговор със сопраното Асмик Григорян.

В последните години българските градове се превърнаха в сцена на необясними архитектурно-исторически явления: паметници, които никой не е поискал, поставени без конкурс, без обществен дебат, без художествена мярка.

„Както в литературата, така и в живота винаги са ме интересували хората, тяхната уникалност и различност, стратегиите им за оцеляване и преуспяване в живота и докъде са готови да стигнат те. Затова в тази книга разкриването, а понякога и „саморазобличаването“ на характерите е водещо. В това отношение „високият“ жанр на епитафията се оказа подходящ.“ Разговор с Кирил Мерджански

Новият проект на Мирослава Кацарова включва обичани от публиката песни, многократно претворявани през годините. Първото му представяне е на 29 март в Sofia Live Club.

Разговор на Катя Атанасова с поетесата и преводачка Кристин Димитрова по повод излизането на „Частица от бурята“. И думи за антологията, публикувана от изд. „Факел експрес“.