„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Магнус Вигилиус е датски тенор с блестяща международна кариера. На 1 юли той ще бъде Зигфрид в едноименната опера на Рихард Вагнер, която ще бъде представена в рамките на Вагнеровия фестивал на Софийската опера.

Разговор с художника Боян Монтеро за изложбата му Das Gift в Гьоте-институт България (19 юни–29 юли 2025).

Тесни стъпала, подядени от времето, водят надолу и надолу, откъдето тръгват коридори, преградени с решетки, тежките метални врати само на някои от килиите са отворени. Така се озоваваме в подземието на Хоеншьонхаузен – легендарния централен затвор на ЩАЗИ в Берлин.

Лиу Дзякун използва архитектурата, за да създава общност, да събужда състрадание и да повдига човешкия дух. Към знанията и технологиите, които са инструментите на архитекта, той добавя здрав разум и мъдрост. Със социална отговорност и ангажимент към традициите китайският архитект проектира образователни, културни и търговски сгради и ги интегрира в заобикалящата среда. Защото, както сам казва, „архитектурата трябва да разкрива нещо…“.

Освен че ни дава сили да приемем абсурда в реалността, „Хага“ на Галин Стоев сякаш освобождава мислите ни от техния самоналожен затвор.

С постановката на Крис Шарков започна съществуването си платформата Театър+ в Народния театър.