Съществува възможност за замразяване на конфликта, но тя може да бъде пропусната заради фантазиите на Путин за пълна победа.
Войната в Украйна е в ход вече пета година, което я прави по-продължителна от повечето големи конфликти през изминалия век. Дали тя някога ще свърши? И кой би могъл да я спре?
Възможно е войната да продължава не само заради нелепата фантазия на руския президент Владимир Путин за пълна победа. Търсенето от страна на европейците и американците на договорен по дипломатически път траен мир също може да се окаже смъртоносна илюзия. А реалността е такава, че дори и когато има минимален шанс за траен мир, не трябва да се изключва възможността за съдържателно примирие.
Както Надер Мусавизаде посочи на тези страници, „живеем в епоха на асиметрия, в преходен период, когато силата се основава по-малко на размера или богатството и повече на способността дисбалансът да бъде превърнат в стратегическо предимство“. В тази опасна епоха войните са наричани „специални операции“ и никоя велика сила не може да остане велика, ако не може да постигне целите си за по-малко от две седмици.
Точно това Доналд Тръмп успя да направи във Венецуела, но се провали да постигне в Иран. В наши дни мирът не е нищо повече от замразена несигурност. Не осъзнаваме, че когато се променя характерът на войната, се променя също и характерът на мира.
Тъкмо в този контекст специално внимание заслужава отвореното писмо на украинския президент Володимир Зеленски от 4 юни до Путин. Дроновете промениха начина, по който Украйна води тази война, а писмото на Зеленски бележи драматична промяна в начина, по който Киев мисли за нейния край. В него той предлага преки преговори между Киев и Москва и настоява, че има основателни причини да се мисли, че военните действия могат да спрат в много близко бъдеще.
Не знаем какво Путин смята, че се случва на бойното поле, но знаем, че Русия не печели. Лятната офанзива на Русия беше спряна от технологичното превъзходство на Украйна, а загубите на Москва надвишават нейните способности да мобилизира нови попълнения. Последният удар на Украйна срещу Москва ясно показва, че не се намираме в патова ситуация. Руската икономика се срива, а обществената подкрепа за войната видимо ерозира. Ако Москва иска да продължи да преследва амбициите си за установяване на контрол над целия Донбас през следващата една или две години, Путин ще трябва да прибегне до масова мобилизация или до употребата на ядрени оръжия. И двете възможности крият в себе си непредсказуеми, да не кажем катастрофални, последици.
Ако вместо това Путин реши да прекрати боевете, той не би могъл да представи това за пълна победа, но със сигурност би могъл да се опита да го представи за успех, точно както Тръмп прави по отношение на Иран. Политиката на САЩ към Европа е гаранция, че поне в краткосрочна перспектива Украйна няма да се присъедини към НАТО. Това ще даде възможност на Путин да настоява, че е постигнал една от целите си. Киев вероятно няма да настоява за разполагането на европейски миротворци ‒ просто Украйна няма нужда от тях, а и както показва последното проучване на Европейския съвет за външна политика, мнозинството от европейците също не са особено въодушевени за тяхното изпращане. Това ще позволи на Москва да твърди, че и друго нейно искане е било изпълнено. А и Кремъл може да се надява, че прекратяването на огъня ще предизвика напрежение в украинското общество и ще се превърне във възможност за политическа дестабилизация.
Въпреки военните си успехи от последните месеци, украинците също имат основание да искат да бъде сложен край на военните действия. Киев спечели войната в един много важен смисъл. Конфликтът показа на света, че противно на твърденията на руските националисти, украинците не са омагьосани руснаци. Украйна загуби територия, но нейният суверенитет беше укрепен. Тя притежава една от най-силните армии в Европа, а отбранителният ѝ сектор предизвиква завистта на целия свят. И макар в Украйна все още да се говори и руски език, ако днес бъде проведен референдум, малцина извън окупираните територии биха се идентифицирали като руснаци. След четири години война, в Украйна вече не е останал никой, когото Москва да може основателно да претендира, че защитава.
Болезненият въпрос, пред който сега е изправен Зеленски, е не как да се противопостави на руската агресия, а колко още хора Украйна може да си позволи да загуби, преди да загуби бъдещето си? Дългата война означава не само повече убити и ранени граждани, но и по-малко новородени и по-малко украинци, които се завръщат от чужбина. Затова и удължаването на конфликта – дори и това да включва освобождаване на някои от окупираните територии – не е най-добрата дългосрочна стратегия, особено като се има предвид предстоящата тежка зима и възможните бъдещи неблагоприятни промени в европейската политика.
В момента съществува реална възможност за замразяване на войната. Има опасност този прозорец да не бъде използван, заради заблудите на Путин, че пълната победа все още е възможна, но и ако европейските съюзници на Украйна не осъзнаят, че заедно с промяната в естеството на воденето на война, е настъпила промяна и в естеството на постигането на мир. В този опасен нов свят първото се състои просто в отсъствието на второто. Преките преговори между руснаци и украинци вероятно са най-реалистичният начин за постигане на това, което днес се приема за мир.
Англоезичният оригинал на статията е публикуван във „Файненшъл таймс“
