Начало Книги Произход на светлината
Книги

Произход на светлината

2700
Пол Елюар със съпругата си Мария Бенц, 1934 г.

„Поезия“, Пол Елюар, превод и съставителство Силвия Вагенщайн, издателство „Колибри“, 2023 г.

„Прочетете стихотворенията на Елюар, вземете частица от лумналия в тях огън и ще узнаете откъде иде светлината“, пише Гастон Башлар в своята „Поетика на бленуването“(1960 г.). Призивът му стига до българското книгоиздаване едва през 1981 г., когато излиза книгата „Да кажеш всичко“. Тя събира стихотворенията на Пол Елюар поради усилията на колективен превод. След тази книга големият френски сюрреалист може да бъде четен на български предимно епизодично – в антологии на френската поезия. До появата на библиофилския поетичен том, с който преводачката и издател Силвия Вагенщайн ни връща Елюар такъв, какъвто трябва да бъде в читателската памет: пристрастно съхраняван и показван. (Впрочем освен с превода Силвия Вагенщайн присъства активно в книгата чрез предговор и бележки, които обговарят Елюар и на ниво паратекстуалност.)

В книгата намират място стихотворения от най-известните поетични сборници на Пол Елюар, сред които: „Първи стихотворения“, „Животните и техните хора, хората и техните животни“, „Столица на скръбта“, „Плодовити очи“, „Фениксът“ и други, общо 14. Преобладава хронологичната подредба на стихотворенията, спазена е оригиналната им последователност в рамките на отделния сборник, посочено е и мястото, което са заемали в томовете. Запазена е и типографията.

Притегателната сила в поезията на Пол Елюар е двупосочна, тя идва едновременно от думите, но и от фигурата на самия автор, който твърди, че „поетът е този, който вдъхновява“ (Le poète est celui qui inspire bien plus que celui qui est inspiré). Ведрите хоризонти на неговите думи изтръгват от отчаянието и утешават. Защото да четеш Елюар означава да обичаш. Неслучайно поетът приравнява поетичния език и този на любовта – през 1929 г. публикува стихосбирка, озаглавена L’amour, la poésie. За Пол Елюар светът е празно място за онези, които не обичат или вече не са обичани. Споделял е убеждението, че не е задължително поетът да има обект на сърцето, достатъчно е просто да обича, за да може да пише. Въпреки това неговата поезия не се ограничава единствено до предизвикване на любовно чувство.

Пътуват мълчаливо
ръцете ми към твоите очи
и към косите ти в които
девойчета ракитови
на слънцето са се облегнали
с разцъфнали от устните лица
и сянката четирилистна
превзема сънените им сърца.   

(с. 44, „Пътуват мълчаливо“)

Изследователите на Пол Елюар често наричат стихотворенията му кондензирани митове, чрез които поетът живее в съзнанието на хората чрез праобрази. Любимото сравнение, което Башлар има за Елюар, е птицата феникс.

По твоя път последният съм аз
Последна пролет сняг последен
Последна битка за да не погина
И ето ни по-ниско и по-високо отпреди.

*

На всичко кладата ни място отреди
Шишарки борови лозини
Цветя и от вода по-силни

И кал и утринна роса.

*

И под нозете ни пламти главите пламък увенчава
В нозете насекоми птици хора
Ще полетят
Летящите тук долу ще стоят.
Небето светло е земята притъмняла
Но към небето вие се димът
Без своите зари небето опустя
И пламъкът остана на земята.

*

И пламъкът е облакът-сърце
И всички клонки на кръвта
Припява и край нас се мята
Разсейва зимата в душата.

*

В среднощен ужас запламтя скръбта
Разцъфна пепелта сред красота и радост
И вечно гръб обръщаме на залеза
И всичко се обагря от зората.

(с.113, „Фениксът“)

И действително пламъците, възпламеняването, изгарянето и светлината по време на горенето, са сякаш действия, присъщи на всяко поетизиране на света. Особено това важи за необятния Пол Елюар, който неудържимо продължава да осветява от своите 3280 страници словесно наследство. Неповторимата му поетика го етикира като световен автор и хуманист.

Изданието на „Колибри“ идва седемдесет години след смъртта на Пол Елюар.      

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии