1
3208

Проклятието на човекобожеството

Абсолютната власт опиянява тирана, взима му ума и дълбоко го уврежда духовно – това е известно. Той рядко обаче си дава сметка за едно специфично (и тайнствено) проклятие, което непрекъснато тегне над него – проклятието на самата абсолютна власт, на концентрацията на толкова неща, които по Божествен закон не могат, не бива да му принадлежат. Тази концентрация на онтологически непринадлежащото му, собствено, е и неговият основен хюбрис.

За въпросния хюбрис обаче тиранът (и всеки абсолютен властител) научава с ужас, едва когато го връхлетят неговите последици, а именно: щом си е „присвоил“ целия живот на своите подвластни, той – иска или не иска – става и отговорен за тях, става отговорен – за всичко. Дори за онова, за което – рационално погледнато – не би трябвало да бъде отговорен…

За това си помислих през тази седмица след трагедията в Кемерово, когато научих за (и видях на неизлъчените по казионните ни медии кадри) хилядните спонтанни митинги в поразения от ужас сибирски град (а сетне и в Петербург и Москва), на които хората (в Кемерово повечето от тях, по собствените им думи „няма какво повече да изгубят“) гневно поискаха оставката на… президента Путин. Услужливи „говорители“ веднага се опитаха да ни внушат, че тези хора съвсем не са близките на загиналите, а организирани от някаква политическа „опозиция“ люде – престъпно възползващи се от нещастието за свои користни цели. И да, на пръв поглед (чисто рационално) твърденията на тия „говорители“ биха могли да изглеждат логично, защото в какво наистина би могъл да бъде виновен Путин за случилото се в сибирския град? Ако въобще тук има виновни (защото нещастията могат да ни сполетят и без нечия специална вина), те могат да бъдат или управителите и служителите в Мол-а или най-много градоначалникът (или както там го наричат) на Кемерово. Не обаче и президентът на огромната страна. Нима той би могъл да контролира служителите на един единично взет търговски обект на хиляди километри от Кремълския му дворец? Нима би могъл да предвиди немарливостта на всеки от стотиците свои държавни администратори? Да, чисто рационално Путин не би могъл да носи вина за случилото се в сибирския град. И следователно викащите „Путин в отставку!“ на площада в Кемерово – дори както се вижда на кадрите да са хиляди – би трябвало да са „злонамерени политикани“.

Само че не е така. И има мистическа, страшна правда в това, което чувстват хората. Путин е виновен! Виновен е за изгорелите деца, за чийто живот в далечната провинция не е и подозирал! Виновен е, защото е станал „всичко“ (за Русия), защото е станал „господарят“ на Русия („господарят на Кремъл“ и даже „най-могъщият човек на планетата“, както не без еротически възторг го наричат клакьорите му по цял свят). Щом обаче си станал „всичко на всички“, ти си и виновен за всичко на всички! Така гласи мистичното проклятие над абсолютната власт, за което казах, че властителят научава именно в такива неочаквани за него моменти. Това не е рационално? Да. Не е обаче „рационално“, не е и онтологически позволено на човек да има абсолютна власт. Абсолютна власт може да има само Бог. И, впрочем, тъкмо защото има абсолютна власт Бог (доброволно!) приема отговорността за абсолютно всичко, над което властва. Иманентният, същностният вътрешен „закон“ на Неговото абсолютно битие е не (просто) да го „има“, а да „отговаря“ с него. Ето защо – по логиката на собственото Му битие – мястото на Бога в сполетения от нещастие Негов свят, мястото на Бога в провинилия се, в самопогубилия се, „самоопожарилия се“ Негов свят е… на Кръста. Има дълбока – Божествена правда – в отдадеността на Абсолютния на Кръста. Има дълбока правда в доброволния кенозис на Всесилния, в иманентната на абсолютността Му траектория: от природно-присъщото Му място „над всичко“ до мястото „под тежестта на всичко“.

И ето, когато човек в заслепението на любовластието си, на човекобожеството си дори само се доближи до абсолютната власт (която именно по природа не му е присъща, която е неговият природен хюбрис) той, вече не доброволно, а принудено, в качеството на мистично наказание за човекобожеския му грях, рано или късно се вижда прикован на мястото, което е неразделно от абсолютната власт. „Ти не си Бог – осведомява го едно тайнствено провидение тогава – Но ти дръзко си присвоил цяла една държава, цял един народ, погълнал си като метафизически кърлеж всичко на всички. Знаеш ли обаче, че в този свят, който дръзко си погълнал всекидневно се извършват злини, престъпления, стоварват се вини? Е, щом ти си всичкото това, щом ти си „Русия“, то и цялата вина на тази „Русия“, цялата вина на всички за всичко в нея ще легне върху теб! Щом си пожелал да си бог, щом си се одързостил да се уподобиш на бог, ще трябва да изтърпиш участта на Бога! Ти си управителят на Кемерово, ти си отговорникът за алармената инсталация на Мол-а, ти си идиотът заключил отвън децата в киносалона, ти си решението на майката да пусне и трите си деца на онази фатална прожекция!“

Не, следователно, гневът на хората в Кемерово, взривил се изведнъж срещу Путин (не срещу милиардера от Австралия, не срещу свинеподобния градоначалник) не е „ирационален“, не е „политически фалшификат“. Той е мистически оправдан! Мистически справедлив!

И ето тук се вижда цялата греховност на човекобожеството, на абсолютната (човешка) власт. Тя безумно е пожелала да бъде „всичко на всички“, да бъде човеко-божеска власт, но отказва да носи отговорността за всичко на всички. Тя желае престола на Бога, но отказва Кръста на Бога. И с това е не Божеска, а демонична власт. Защото човекобогът чува този глас на тайнственото провидение, усеща, че то тегне върху му и – макар по всички „рационални критерии“ да не би следвало да се чувства виновен за трагедията – изпраща „ОМОН“-овци в поразения град, опитва се да прикрие броя на жертвите, задейства репресивната машина, вместо да иде при хората. Отхвърля от себе си проклятието на абсолютната власт, приел – безумно и хюбристично – абсолютността на абсолютната власт.

Ще се запита ли в някакъв момент „господарят на Кремъл“ защо никак не се случва сполетените от ураган жители на Флорида, на другия ден след опустошението да се съберат на демонстрация, искаща оставката на… президента на Съединените Щати? Защо не ставаме свидетели дори на това родителите на избитите от луд притежател на оръжие ученици в американско училище, да поискат отговорност от някой по-високо от началника на полицията в града, или на кмета? Защо президентът на Съединените щати спокойно може да се смеси с потресената от сполетялото града им нещастие тълпа, да се ръкува с хората и даже да се прегръща с близките на жертвите, без страх, че някой ще обвини него персонално за тях? И защо Путин не може да отиде на площада в Кемерово (а само в кабинета на градоначалника на Кемерово с охраняван кортеж)? Защото колкото и да е могъщ (и колкото и да не е невинен – подчертавам това) президентът на Съединените щати все пак не „притежава“ Съединените щати, не притежава градовете им, училищата им, администрациите им, полициите им. Те са си на тях самите. И хората знаят това. Ето защо той може да сподели нещастието на съгражданите си, но не е принуден да носи пълната отговорност за него. Човекобогът обаче няма друг изход освен този.

Но има и нещо още по-тайнствено и зловещо. Когато си позволил човеко-божеска власт над себе си, когато ентусиазирано си я утвърдил (със 76,8%), когато я приветстваш, отдаваш ѝ се самозабравено – като на „божеска“ наистина, ти сам споделяш заслужаваното от твоя „бог“. Знаем го от древните митове. Тива е имала за свой цар Едип, а в онези времена, известно е, царят е бил „божеството“ на града си. И ето: Тива е била поразена от чума, измрели са много и много нейни жители, наглед без никаква вина, без никаква причина. Докато не се е открило, че причината и вината е… божеството, царят – Едип. Ако си се съгласил, следователно, да имаш владетеля си за бог, ако въобще си решил да имаш бог, ти си (се) решил да споделяш присъщото на природата на този „бог“. И ако той – като Едип – се е оказал престъпник – неговата съдба става и твоя. Неговото наказание пада и върху теб. В това също има мистическа правда. И тя е, че само с един единствен бог може да се живее като с Бог – с Всесветия Бог, с Бога. С всеки друг си под мистическия риск да се окажеш жител на Тива, сполетяна от чумата на Едип-кръвосмесителя и отцеубиеца.

Невъзможно ли е това, което казвам? Религиозно-мистически фантасмагории ли са това? Защо тогава – дълбоко и спонтанно – жителите на Кемерово „припознаха“ като причина за сполетялото ги нещастие Путин? А защо нещастието сполетя Русия само дни след ритуала по поредното интронизиране на „божеството“? Защо името му тревожно изплува през разнасящия се дим от следизборната хекатомба?

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияЗащо българският национализъм е все по-руски?
Следваща статияЧувството за ритъм, най-атавистичното в човека

1 коментар

  1. лесно им е на вярващите. Те имат на разположение богата палитра на ирационалното, мистиката, митологията, трансцедентното, дедукцията и други вербални инструменти с които могат да превърнат реалността в небивалица. Красива обаче. Защото вкарва разум, виля в една неутрална Вселена на случайността. Изглежда че Професорът е склонен да осъди богохулството чрез богоподобие на Пътин с … отговорност? Един хипертрофирал хюбрис и ненавистта на крепостните? В същност Пътин мимикрира Бог. И двамата са самодръжци. Самодържец в смисъл че държи всичко сам. не споделям мнението на онези изследователи на Кремлин, които твърдят че става въпрос за най якия пияч – колкото и да пие се държи сам, в смисъл че не го подпират. Та и двамата държат всичко в ръцете си. Е бог е сътворил всичкото само като си го е помислил и изрекъл. Пътин държи дори немислимото. И както си държат нещата и двамата не обичат да носят отговорност за лошото. Бог разбираме че не е създал Ада. А Пътин не е запалил покрива на мола. Лошите неща в божия свят са се самозародили или са направени от Бога когато е бил в безсъзнание. А лошите неща в руския свят стават от западни диверсии или магии. Бог е благ и не наказва тоз когото мрази. Пътин е строг и наказва с полоний и VX газове. Абе както и да го въртим подобни са. И са невинни. Бог богува, нека си богува Пътин царува, веке ли царува. А ние не можем да ги съдим поради защото ненавистта на зайците не нарушава апетита на лисиците….