0
805

Променям скоростта на времето

sunken
Еxcolo III, 2013, Сан Педро

Мартин Щурм е съвременен артист от Австрия, чийто инсталации играят със средата – природна, културна и социална, и се опитват да я дешифрират на границата – там, където плавно или конфликтно си въздействат хората, напластяванията на историята и градската атмосфера. Мартин Щурм е специален гост на Нощта на музеите и галериите в Пловдив (20-21.09. 2013), представя се с две работи – ЕXCOLO VI и „Камбана”,а локацията е добре познатото Небет тепе.

Откога се интересувате от изкуство и кога започнахте да работите професионално в тази област?

Моят първи съзнателен контакт с изкуство (както и при много други, може би) бе като дете, когато тръгнах на църква. По време на литургията все гледах картините, фреските на тавана, изваяните светци. Но не бих казал, че е имало специален момент, в който съм решил да стана артист. Интересът ми нарастваше с времето и ставаше все по-ясно, че избирам този път. Моите първи изложби бяха по време на следването ми и може би това беше началото на професионалната ми работа.

Какво е образованието ви в сферата на изкуствата? Кои са силните и слабите черти на самоукия артист и на този, получил специално образование?

Посещавах училище по занаяти, където изучавах различни техники, тях и до днес използвам. След това реших да уча изящни изкуства с акцент върху живописта. Професорите ни даваха голяма свобода за творчество и възможност да развиваме работите си във всяка една посока, като изключително ни насърчаваха да се интересуваме от теми, различни от живописта и от изкуството като цяло. Тези мои преподаватели успяха да разчупят статуквото на институции като университета и академията за изящни изкуства  – създадоха свобода за студентите, възможност за оптимално развитие. Университетът, що се отнася до изкуството, може да бъде сигурна и много концентрирана среда за получаване на умения.

Какви проблеми ви тревожат и какви теми ви провокират?

Интересувам се от „мехурчетата”, откакто следвам. „Мехурчетата” са метафора. Израснал съм в малко село в провинцията на Австрия. Едно село например може да бъде разгледано като „мехурче” или къща, или тяло.  Например в проекта Аbout face използвам малък модел на въображаем райски остров, който е поставен с главата надолу, т.е. на тавана. Наблюдателят трябва да погледне нагоре, за да го види, сякаш се моли. Островът е затворена система. По наивен начин той се появява като податлив на въздействие, малък и мирен свят, в който е възможно да живееш сам в хармония с природата, далеч от обществото. Междуличностните, политическите и икономическите проблеми изглеждат не толкова сложни и по-лесно разрешими. Изкуството е нещо самотно, но то също свързва хората и има социален аспект, което е чудесно. По отношение на моите картини използвам подобни теми. Процесът при самата работа и различните състояния на „себеизгубване”, докато рисувам, са също важни за мен.

Това не е първото ви идване в България. Работил сте два пъти с галерия „0gms” в София.

Първият път бях поканен да участвам в изложбата при откриването на галерия „0gms” в София. Беше голямо удоволствие за мен. Втората възможност да покажа моя работа в София беше обменът между галерия „0gms” и LOVE – артистична платформа  във Виена. Тази платформа беше основана през 2010 г. от девет души, аз съм сред тях.

Участвате в Нощта на музеите и галериите в Пловдив с Еxcolo IV – артистичен проект в развитие. Каква е концепцията?

Excolo І, ІІ, ІІІ е артистичен проект в развитие, създаден от Карин Майр и от мен. Избраните за осъществяването му локации са гранични, преходни. Този проект може да бъде разгледан като израз на конфликта между културата и природата. В контекста на думата Excolo, която означава „меко развитие”, археологическите обекти на тепето в Пловдив са съвършена визуализация на тази борба. Показва се именно симбиозата между хората и природата, която отвръща на удара.

Любопитни сме относно Excolo I, II, III, IV… Къде са били представени и как са били приети?

Сред локациите, на които този проект е присъствал, е бившето военно летище във Виена, което бе унищожено, но скоро ще бъде трансформирано в нов квартал. Още Сан Педро, Калифорния, където проектът беше разположен на сринатата крайбрежна алея, наречена „Потъналият град”. Пясъчните скали са били отмити от Тихия океан през 30-те години и цялата територия се е сринала с 20 метра надолу. Днес мястото е доста харесвано и основно се ползва от младите хора като курорт, свободен от правила и закони, отдалечен от природата (от храсти и палми), с разрушени улици, фасади, покрити с графити и отпадъци, оставени навсякъде от посетителите.

Къде в Пловдив ще бъде представен проектът Excolo VI? Имате ли очаквания за реакцията на хората?

И двата проекта ще бъдат на археологическия обект от тракийско време, наречен Небет тепе в Стария град. Надявам се, че хората ще се качат до там.

А „Камбаната”? Какво привлече вниманието ви върху предмет като камбаната?

Църковните камбани имат различни функции. Те служат за сигнал за събиране за литургия или за възвестяване на празници. Но те са също и часовник, служат като структура за отмерване на времето…

Опитвам се да създам нещо като дразнител или паралелна реалност, която поставя под въпрос концепцията за „време”, използвайки камбанния звън, който записах в Стария град на Пловдив и който е основен за моята звукова инсталация. Промених дигитално тези звуци, особено дължината им, така че да изгубят основната си функция и структура. Те се превръщат в неспиращи сирени или монотонно бръмчене. Променям скоростта на времето.

Какво знаете за Пловдив?

За първи път посетих Пловдив преди две години. По пътя спряхме непредвидено за четири часа, защото спукахме гума на магистралата и пропуснахме изложбата, която трябваше да видим. Беше напрегнато, но хубавото е, че сега ще мога да взема участие в Нощта на музеите и галериите. С нетърпение очаквам този път да науча повече за Пловдив и да се надяваме, че ще е ветровито, за да има повече балончета…

Интервюто взе Василена Паначарова

 

ЕXCOLO VI – ПРОЕКТ НА МАРТИН ЩУРМ, Небет тепе

със съдействието на Австрийско посолство в България

19:00 – 01:00 Еxcolo VI инсталация

Еxcolo VI е артистичен проект в развитие (I, II, III, IV…), който се случва интерактивно сред природата или на обществено място. До момента е бил реализиран на някогашно военно летище в Асперн (Виена) през 2011 г. През 2013 Excolo III се появява в Сан Педро (Калифорния) в пространството на потънала 20-метрова плажна алея, наречена „Потопеният град”, която днес е просторно заградено място за отдих, завладяно от природата. Работата може да се възприеме като проявление на конфликта между културата и природата. Идеята е да се напомни колко трудно е да се създава, изгражда и развива, и от друга страна, колко крехка и малка е нашата планета.

19:00 – 01:00 „Камбана” – звукова инсталация

Биенето на камбаната има две основни значения. Традиционно тя свика църковната литургия. Камбаните звънят сутрин, обяд и вечер, за да напомнят за молитва. Позвъняването на всеки час или половин час обаче няма религиозно значение. То датира от периода на Средновековието, когато населението не е имало часовници и е било зависимо от часовниковата кула на църквата. Тази традиция е оцеляла и до днес и често е интерпретирана от църквите като литургичен знак за преходността и вечността. Подобен произход има звънът на камбаната в Новогодишната нощ, както и при аварийни ситуации и др.

В Нощта на музеите и галериите в Пловдив звуковата инсталация ще бъде разположена на тракийското селище на Небет тепе. Въз основа на звуков запис на типичен камбанен звън се цели скрита намеса в звуковата среда, която да създаде дразнение и да напомни на посетителите за историческата важност на мястото, като в същото време се стимулира размисъл за  ролята на религията в съвременното общество.