Понякога символиката е от значение. Парламентарните избори на 11 юли се проведоха година, след като Христо Иванов дебаркира на плажа край резиденция „Росенец”. В програмната си реч пред 46-ото НС лидерът на ДБ апелира да се разгради „Сарайският модел”, който е установен при управлението на Бойко Борисов и е структуриран на базата на корупционни зависимости и на „продължаващото влияние на комунистическите служби”. Отговорът на ДПС беше издържан в традиционния конфронтационен стил и не представлява интерес дори и като стилистика. По-важни са други два факта: Мустафа Карадайъ обеща, че движението ще работи за създаване на правителство. Ива Митева беше избрана за председател на НС с гласовете на хората на Доган. Подкрепата е знакова, доколкото тя структурира първото парламентарно мнозинство и дава ключови ориентири за сглобяването на управленския пъзел. Прибързаните заключения не са желателни. Не се сбъднаха прогнозите, че се задава скандал на старта на законодателния орган. На тяхно място се породиха опасения, че една лодка, акостирала на забранена територия, е способна не само да разклати цялата държава, но и самата тя да се преобърне под напора на подводните течения. ДПС има търговски нюх към властта, ала партньорството с тази партия, станала символ на задкулисието, винаги крие рискове. Достатъчно е да си спомним пътя от целувката на Орлов мост до оставката на Орешарски. Когато ГЕРБ заплашва с безвремие, асоциацията с експертните кабинети от най-новата ни история е очевидна. Никой не е забравил, че те управляваха с гласовете на БСП и на ДПС. ГЕРБ следва стратегията на радикална опозиция; разграничителните линии са еднозначно артикулирани. Групата на Бойко Борисов е нежелан коалиционен партньор и не протяга ръка за взаимодействие с други политически сили. Разломът с ИТН е от съществено значение за пълноценното съществуване и на двете формации. Конфронтацията със служебното правителство е натоварена със стратегически смисъл в навечерието на президентските избори. БСП говори за диалог, ще поставя условия за подкрепа на евентуален състав на МС. Разграничението от Митева послужи като сигнална лампа, която светна още при първите симптоми на задаващата се авария. Ако ГЕРБ и БСП играят ролята на категорична опозиция, а ДПС направи възможен избора на правителство на ИТН, тогава биха настъпили някои размествания на политическите пластове. Ще се промени интерпретацията на термина „партии на статуквото” и ще бъде интересно ситуирането на ДПС в тази конструкция. Не е задължително да се оформи твърдо мнозинство, което да застане зад кабинета, ако той изобщо бъде избран; хипотезата, че част от порциите във властта ще бъдат раздавани от кухнята на Сарая, засега не е доказана. Допълнително объркване внася и поканата за разговори за съставяне на правителство, която ИТН отправи към БСП.
Разбирането на дихотомиите „системност – антисистемност” и „статукво – промяна” би спомогнало да се дешифрират неизвестните в политическото уравнение. Корнелия Нинова допусна съществена грешка, определяйки ИТН като „системна партия” с аргумента, че тя има собствени депутати и избран председател на парламента. Механизмите на представителната демокрация позволяват на всяка политическа сила да се институционализира във властовите структури. Така тя става част от политическата система. Съществуват партии, които искат радикално разграждане на тази система. Част от тях се подчиняват на формалните правила на представителството, а други стигат до прояви на екстремизъм. ИТН има проект за реформа на политическия модел и засега не предприема крайни действия. От друга страна, изглежда прибързано да се определя като „системна партия”. Показателен пример от историята е, че Хитлер става канцлер на Германия, след като е спечелил свободни парламентарни избори. Последвалият развой на събитията еднозначно сочи, че неговата формация не е системна. От теоретична гледна точка концепцията за системност би следвало да бъде малко по-различна. Необходимо е преди всичко да бъдат съблюдавани нормите на политическата система:
– Трябва да се уважават стандартните комуникационни канали. Дилемата дали посланията на партийния вожд да се лансират от джипката, или от кабеларката дискредитира функционирането на демокрацията и подкопава свободата на словото. Пренебрежението към традиционните медии предпоставя спускане на информационна завеса и осъществяване на политиката на сцената на задкулисието.
– Трябва да се спазват конституционните процедури. В публичното пространство вече беше констатирано, че ИТН наруши най-малкото духа на чл. 99 от основния закон, защото лидерът на партията, който не бе избран за депутат, тиражира предварително състав на правителство. Събитието се случи преди да е конституирана парламентарната група, която има право да номинира кандидат за министър-председател при връчване на проучвателния мандат. На 20 април Бойко Борисов съобщи своя проектокабинет от болницата, но все пак изчака формалната среща на Даниел Митов с Румен Радев.
– Трябва представителите на всички парламентарни сили да се придържат към принципите на политическия диалог и на плурализма. Тест за системност на ИТН в очертания по-горе смисъл би била следваща промяна на позицията на партията по отношение на евентуални преговори. Досега еволюцията премина през три етапа: първо Слави Трифонов обяви състав на кабинет с ултимативна заявка, че той няма да бъде дебатиран. След това го оттегли с намерението да предложи друг – отново без преговори. В последния момент се разбра, че се водят разговори по секторните политики, но не и по имената на министрите. Надеждата е да настъпи нова промяна в позицията, която да се впише в координатите на политическата система. Алтернативният вариант на поведение ще породи съмнения за зависимости и връзки със задкулисието от типа на изложения в началото аргумент за проблематичния характер на подкрепата на ДПС за кандидатурата на Ива Митева.
– Трябва да има яснота за ролята и мястото на партийните лидери в политическия дебат. През целия мандат на ГЕРБ премиерът бягаше от парламента и от медиите. Сега Борисов и Трифонов не са народни представители и няма индикации дали скоро ще заемат институционална позиция. Трифонов по подобие на своя основен опонент отказва да дава интервюта. Виждаме две партии, при които едноличната воля на председателя се утвърждава като основния двигател на вътрешните процеси. Авторитарно-патерналистичният стил има дълга политическа история. Той се е превърнал в естествена характеристика на функционирането на българската партийна система; не бива да се интерпретира като проява на антисистемност, тъй като е дълбоко инкорпориран в живота на множество формации. Когато се положи в полето на държавността, се появяват признаците на ерозия. В качеството си на министър-председател Бойко Борисов многократно е спускал еднолични решения на ПГ на ГЕРБ в нарушение на принципа на разделение на властите. Доказал е, че не се нуждае от депутатското си място, за да саботира работата на парламента. Като народен представител е развивал силно деструктивна стратегия. (Още е жив споменът за падането на Орешарски.) ИТН вече успя веднъж да предизвика предсрочни избори, дирижирани от Слави Трифонов, който не пожела да поеме тежестта на мандата за формиране на правителство. И в двата случая лидерът придобива статута на властови център, който стои над ръководената от него партия и над институциите. Той си позволява да профанизира дискурса на публичната комуникация, демонстрирайки враждебност към опонентите, към журналистите и дори към определени държавни органи.
Дотук бяха посочени достатъчно примери, за да се докаже, че Слави Трифонов не е системен играч, че интерпретацията на Корнелия Нинова е погрешна, тъй като стъпва върху стеснена визия за системност. Следва да насочим вниманието си към втората дихотомия, спомената по-горе. Партиите на статуквото не могат да бъдат неглижирани не само защото имат аритметично мнозинство в парламента. Да погледнем Парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!”. Неин председател е Мая Манолова, която остана известна с репликата си, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Тя е била и заместник-председател на НС от БСП. Друга ярка фигура на социалистите в същата група е на Татяна Дончева. Защо Манолова и Дончева не са част от статуквото, а останалите са? Липсва строг диференциращ критерий, който да обоснове смисъла на разграничението. БСП иска да се присъедини към партиите на промяната, за да набере електорална мощ. Тя може да натрупа политически капитал, ако остави ИТН да търпи пасивите от евентуална зависимост от ДПС. Ако Сараят даде още едно рамо на ИТН, цената на подкрепата със сигурност ще бъде заплатена. Аритметическият победител на изборите са партиите на статуквото. Надеждата за промяна изглежда имагинерна. Добре би било, ако реалният ход на събитията опровергае песимистичните сценарии.
