Начало Идеи Актуално Промяна в тупик
Актуално

Промяна в тупик

2592

Политическите събития в последните седмици се трупат толкова бързо, че е невъзможно напълно да бъдат обхванати, обмислени и анализирани. Голямото противоречие е, че безпрецедентният интензитет на информационния поток не води до производство на ефективен управленски продукт. Най-общо могат да се откроят следните тенденции: 1. Повече от два месеца след конституирането си НС не успява да заработи ефективно. Справка на официалния му сайт сочи, че то е приело само три закона и четири ратификации. Опозицията всячески спъва неговата работа, дневният му ред е изключително натоварен, но точките остават неприети. Има редица законопроекти, свързани с въвеждане на европейски регламенти, които са внесени още от служебния кабинет, разгледани са в комисиите, но не успяват да бъдат придвижени в пленарната зала. За торпилиране на процеса способстват трите опозиционни партии – ГЕРБ, ДПС и „Възраждане”. Пред България надвисва опасността от налагане на наказателни санкции и глоби от страна на ЕК за забавяне на хармонизацията на законодателството. Докато за ДПС и „Възраждане” е някак разбираемо да вървят срещу всичко разумно, за ГЕРБ – партията, чиято абревиатура означава „Граждани за европейско развитие на България”, изглежда напълно необяснимо защо така яростно се противопоставя на евроинтеграционния процес.

2. Управляващото мнозинство не успява да организира по адекватен начин работата си. Първите точки от дневния ред на НС са с най-спорен характер, вкарват се най-бързо и в нарушение на сроковете и процедурите. Те предизвикват ожесточени дебати, отнемат много парламентарно време, което би могло да се използва за техническата имплементация на европейските директиви, по която в общи линии има консенсус. Новата власт показва, че нищо старо не е забравено. Показателен пример са скандалите в сектор енергетика, които изискват специфична експертиза, за да бъдат разбрани и коментирани. На институционалната плоскост обаче фактите са видими с просто око. Промените в Закона за енергетиката бяха приети в нарушение на парламентарните правила. Не беше изминал срокът от 24 часа между разглеждане на второ четене на законопроекта в ресорната комисия и влизането му в пленарна зала. Скандалът щеше да бъде избегнат, ако точката беше внесена в дневния ред за следващия ден. Така поне в споменатия случай нямаше да остане и впечатлението, че сегашните управляващи са тръгнали по пътя на ГЕРБ.

Друг пример е начинът, по който министър-председателят коментира определени казуси. Трябва да имаме предвид, че държавата се намира в кризисна ситуация, в която се води ожесточена борба между силите на статуквото и силите на промяната. Тази борба се разиграва върху два терена – на законодателната и на съдебната власт. Що се отнася до прокуратурата, Кирил Петков трябва да си даде отговор на два въпроса – кой е той в качеството на заеманата от него позиция и срещу кого се е изправил в контекста на съдебната реформа и на една от нейните конкретни цели. Нещата са многопластови. Реформата има политически и правен аспект. Политическият е свързан с цялостната визия за налагане на върховенството на закона и за отстраняване на различни порочни практики. Правният се отнася до приемане на законодателна рамка, която да отговаря на дефинираните политически цели. Същевременно до момента на приемане на съответните законови промени дори и най-незначителното несъобразяване с действащите в момента нормативни правила бива преекспонирано, интерпретира се по строго формализиран начин от силите на статуквото и само бъдещето ще покаже дали то ще се превърне в повод за наказателна репресия. Колизията между нормативно и политическо в дадения случай предизвика противоположни интерпретации в средите на юристите. Според едното мнение, когато премиерът споделя в публичното пространство, че прокуратурата бездейства по извършени престъпления, е съвсем нормално да бъде извикан на разпит, за да предостави данните, с които разполага. Според другото, ставаме свидетели на безпрецедентно привикване на действащ министър-председател, неговите изказвания са политически и нямат правна стойност, а прокурорската призовка има репресивен характер. Ясно е, че когато изпълнителната власт инициира отстраняване на главния прокурор, защитната реакция на ответната страна е да отстоява тезата, че се извършва намеса в работата на независимата прокуратура. По формата си тази теза е правна, в съдържанието ѝ прозира политически умисъл. Не по-малко важно е какво ще прави Петков оттук нататък. Предприетият курс на правителството за реформи безспорно е правилен, но е необходима незабавна промяна на тона на публичните изяви на премиера, за да може този тон да стане адекватен на средата. Вече споменахме, че новият кабинет и Кирил Петков в частност започват неравна битка с едно статукво, което разполага с мощни юридически лостове за противодействие, а също така то се ползва с подкрепата на определени политически кръгове. Въпреки това говоренето надделява над действията, а те са безпомощни, забавени и необмислени. Тук следва да дадем конкретни примери.

Решението на КС, че ВСС е длъжен да започне процедура по отстраняване на главния прокурор при „тежко нарушение или системно нарушение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт”, предизвика прибързана радост в средите на управляващите. Ако се придържаме към фактите, на този етап няма нищо обнадеждаващо. Това решение беше предизвестено, доколкото се знае, че органът, който избира или назначава едно лице, съответно го освобождава от длъжност. Въпросът с освобождаването на Гешев попада в обхвата на „параграф 22”, правосъдният министър Надежда Йорданова не е в състояние да даде смислен отговор и прехвърля топката в ръцете на парламента и на съдебните кадровици. Нека да разгледаме същността на казуса, която е толкова очевидна, че за разбирането ѝ не се изисква юридическа подготовка. Становището на КС вече е налице и то се изпълнява, без да се коментира. Мандатът на настоящия състав на ВСС изтича и до началото на април трябва да започне процедура по избора на нов. Преди седмица беше съставена временна парламентарна комисия за изменение на Конституцията с шестмесечен срок на действие. Очаква се до месец Йорданова да внесе във ВСС материалите и искането за освобождаване на Гешев. Но дори и да приемем, че се изпълни нейната заявка да бъдат изработени и внесени нови промени в Закона за съдебната власт, които да променят правилата за избор на ВСС, възникват въпроси, на които тя не дава категоричен отговор. Единият въпрос звучи доста по-лесно: по кой закон ще се избира следващият състав на кадровия орган на Темида – по стария или по новия? Надежда Йорданова каза, че неговото разрешаване ще стане в резултат на междуинституционална координация. На другия обаче не чухме никакъв отговор. Ясно е, че процедурата по отстраняване на главния прокурор ще бъде започната и осъществена при действащата в момента нормативна уредба от настоящия състав на ВСС. В него доминира статуквото, което избра Иван Гешев и което не даде ход на искането на служебния правосъден министър за освобождаването му. Освен питането до КС беше заведено дело и във ВАС, което върви бавно поради спецификата на работата на съда. Така хипотетично ВАС би могъл да приведе допълнителни аргументи извън документацията, предоставена от заинтересованите страни, която в момента се окомплектова от Министерството на правосъдието, и респективно да даде основания за стартиране на нова процедура или изобщо за прекратяване на настоящата. Начинът, по който сегашното мнозинство във ВСС взема решенията си, е добре известен. В компетенцията на юристите е да се произнесат до каква степен е законосъобразен. Наблюденията на неизкушения от правото човек сочат, че той винаги е бил в интерес на Гешев. Оттук е логично да се запитаме дали Надежда Йорданова е редно да изчака поне до есента преди да внесе сигналите. Отговорът маркира проблематичното напрежение между правото и морала. Аргументацията, която развива правосъдният министър, априори изключва наличието на подобно напрежение. Тя говори с факти, а те еднозначно сочат, че след решението на КС и с оглед на сериозността на сигналите ВСС трябва да се задейства, а висшите магистрати да подходят съобразно собствената си съвест. Но те многократно доказаха, че действат, ръководени от политически мотиви, че винаги намират инструменти, чрез които завоалираната политическа целесъобразност да бъде представена под формата на правна аргументация. Разбира се, последното твърдение е юридически недоказуемо, то спада към сферата на онези интуиции, които разбираме на принципа на приказката за голия цар. Позицията на Иван Гешев в някакъв смисъл може да бъде сравнена с тази на приказния персонаж. Разликата е, че сега истината се казва от голям брой силни хора, приликата е, че е малко вероятно техният глас да доведе до реален резултат. Конституцията предвижда, че парламентарната квота във ВСС се избира с мнозинство от две трети. Този факт ни позволява да затворим нашия дълъг параграф 22, насочвайки се към ролята на опозицията, с която започнахме анализа. Логическата последователност е ясна, но нека да обобщим: главният прокурор се избира и освобождава от ВСС. В сегашния състав на ВСС доминира мнозинство, което изцяло поддържа Гешев. На този състав е отсъдено да проведе процедурата по отстраняването му, а няма сигурни гаранции дори за нейното стартиране. Парламентарната квота в него е избрана с гласовете на ГЕРБ и ДПС, които плътно поддържат статуквото. Без техните гласове не може нито да се избере нова парламентарна квота (вероятно предстои да се извърши поредният институционален блокаж на работата на държавен орган с изтекъл мандат), нито да се промени Конституцията. Следователно отстраняването на главния прокурор придобива все по-имагинерни и фикционални измерения.

Накрая остава да завършим с още един пример за безплодно институционално действие. То е безплодно не защото е заченато от лош зародиш, напротив, неговата почва щеше да е благодатна, ако не беше обградена от вредители. Временната парламентарна комисия за изменение на Конституцията беше бламирана от опозицията. Събитието хронологически предшества решението на КС и последвалите реакции, полагането му в общия контекст обаче спомага да изкристализира представата за неговите последствия, без да се повтаря изложената аргументация. Каквото и да роди комисията, има нищожна вероятност то да мине в пленарна зала. ГЕРБ и ДПС ще бранят Гешев до последно. Ситуацията с ВСС вече беше изяснена. Допълнително детайлизиране е излишно.

След преизбирането си за лидер на „Да, България!” Христо Иванов не изключи възможността за предсрочни избори. Определени среди възприеха неговото изказване като заплаха пред стабилността на коалицията. Заплаха наистина съществува, но нейният източник съвсем не е Христо Иванов. Факторите са далеч по-сериозни. Парламентът почти не работи поради блокажа на опозицията, между коалиционните партньори съществуват видими противоречия, инфлацията е със сериозни размери, кабинетът не успява да овладее здравната, икономическата и социалната криза. На този фон буксува и съдебната реформа. Вярно е, че правителството е съвсем ново, но то е попаднало в капана на кризите и ако не намери начин да се измъкне, ще бъде погълнато от тях. Ако новата власт не е в състояние да постигне желаното, тя поне трябва да се ориентира към възможното, за да не скъсява изборния календар.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на монографията „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001 - 2018)” и на сборника с публицистични публикации „Разпадането на политическата система в България”.

Свързани статии