Едно ново издание 120 години по-късно: интервю на Теодора Карамелска с преводача и веберовед професор Кольо Коев
Теодора Карамелска: В самия край на 2025 г. Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм предложи на българските читатели ново издание на „Протестантската етика и духът на капитализма“ – вероятно най-значимия в световен мащаб текст на Макс Вебер. Новото издание стъпва на вашия превод от 2004 г., чието издание отдавна е изчерпано. Да започнем разговора си оттук: какво наложи появата на новото издание и кои са по-значимите промени в него?
Кольо Коев: Няколко неща наклониха везните в полза на това решение (което впрочем зрееше отдавна). Първото е наистина изчерпаният тираж на предишното издание. По-същественият аргумент в полза на новото издание обаче е внимателно редактиранe на превода с оглед на развитието на веберознанието в България и по света и на успоредното развитие на езика, на който се обсъждат Веберовите идеи.
Впрочем самият Вебер задава образец, който преводите му нямат основание да не следват. Когато преиздава трудовете си, той не просто възпроизвежда предишния вариант, а внася значими корекции съобразно интелектуалния контекст, поради което коментаторите на съответния Веберов труд обикновено се чувстват задължени да посочват кое издание се има предвид. Хубав пример в това отношение е Веберовият принос към „Енциклопедия на науките за държавата“ под заглавие „Аграрните отношения в древността“ – съчинение, което излиза в три издания (съответно 1897, 1898, 1909), следващи първото, второто и третото издание на Енциклопедията, като всяко е сериозно преработено в сравнение с предишното.
Бих казал, че за последните 30–35 години заниманията с Вебер в България получиха сериозен импулс, а това има сериозно отражение и върху „жаргона“, на който се говори за Вебер, съответно върху преводите – а значи и върху „жаргона“, на който говори Вебер в България. Ще дам само два примера с корекции в това отношение в новото издание на „Протестантската етика и духът на капитализма“.
Първият се отнася до едно понятие, което се появява едва три пъти в „Протестантската етика“, но придобива непропорционално голяма популярност в следвеберовите дебати около модерния капитализъм. Става дума за прословутата „стоманена клетка“ (stahlhartes Gehäuse в немския оригинал) на капитализма, върху интерпретациите на която се градят цели теории. Понятието – iron cage – е въведено с американския превод на „Протестантската етика и духът на капитализма“ от Талкот Парсънс през 1930 г. и оттогава неизбежно влияе и върху другите преводи включително върху предишния ми превод от 2004 г. (издателство „Просвета“). В последно време оксфордският историк Питър Гош аргументирано посочи свръхдетерминираността на този превод. Ръководейки се от разбирането за по-широкото понятие на капитализма при Вебер като култура и от статута му на най-динамична сила в процеса на рационализиране, в новото издание превеждам израза като „стоманен калъф“ с намека за премерване на обвивка по извивките на социалното тяло, вместо идеята за затваряне в клетка (както е в стария превод).
Вторият пример засяга понятието „бюргер“ и производните му. В предишното издание преводът се колебае между „гражданин“ и по-рядко „бюргер“. В новия превод акцентът е върху системната употреба на „бюргер“, за да се подчертае историческата роля на бюргерството (като специфична прослойка, върху която Вебер се фокусира специално в неавторизирания си късен курс лекции „История на стопанството“) в средновековен и античен контекст и най-вече на бюргерския „етос“ за формирането на модерния капитализъм. (Тази роля изпъква най-вече когато се проследи развитието на капитализма в автономния средновековен град като предшественик на модерния капитализъм). Това е особено важно, като се има предвид интересът на Вебер преди всичко към генезиса на модерния капитализъм, което откроява в сравнителен план различната ситуираност на „бюргерство“ в различните исторически епохи.
Ще спомена и една ключова от моя гледна точка архитектонична промяна. За разлика от предишното издание в новото издание на „Протестантската етика и духът на капитализма“ огромното количество авторови бележки са наистина под линия. В повечето издания – оригинални и преводни – на Веберовия труд, авторовите бележки се появяват в края на изследването. Това се прави сякаш за улеснение на читателя. Но тъй като тези бележки са често пъти в обем от 2, 3 и повече страници, което ги превръща във важна част от основния текст, поместването им в края на съчинението ги обрича на маргинализиране. В настоящото издание – независимо от издателските сложности – Веберовите бележки са изведени на преден план, което придава непосредствена видимост на дискусиите, в които Вебер въвлича своите опоненти.
Допълнително съображение в полза на новото издание на „Протестантската етика“ на български език е стремежът да бъдат събрани преводите на Вебер „под една шапка“ – в Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“, която прави много за своевременното реализиране на новата концепция за издаването на Макс Вебер на български език.
Т. К.: През 90-те години в България имаше множество „текстуално незастроени“ литературни и научни контексти. Набързо и без специализирани знания бяха преведени редица класически произведения. Още през 1993 г. излезе първият превод на „Протестантската етика“ на Георги Кайтазов. Той обаче изобилства от недообмислени и съдържателно незащитими решения, които подвеждат читателя относно Веберовия понятиен език и на едно по-общо ниво възпрепятстват адекватното разбиране на книгата. За съжаление, вероятно мотивирано от нейната изключителна популярност, през 2005 г. друго издателство препечата превода на Кайтазов. А включването на произведението в задължителната библиография на различни университетски курсове и използването му като аналитична рамка от български изследователи само разрои подвеждащото четене и погрешните интерпретации. Какви компетенции, отвъд доброто владеене на езика, би трябвало да притежава един преводач, когато посяга към Веберовите плътни и многопластови текстове?
К. К.: Да, началото на 90-те години беше бурно и нееднозначно време за преводите в България – разбира се, не само на Вебер. Много издатели бързаха да вземат финансирането, което редица международни институции осигуряваха по това време за преводи най-вече на „класически“ автори, ангажирайки преводачи без съответната подготовка и без вторичен редакторски контрол. Под рубриката „наваксване на дефицити“ за кратко време бяха издадени много преводи, но това по-скоро нанесе сериозни (а в някои случаи и невъзвратими) вреди на качеството на преводите в България отколкото да допринесе за преодоляване на изоставането.
„Протестантската етика и духът на капитализма“ е ключова книга за всяко преподаване на Вебер, а по времето, за което говоря, аз водех специализиран курс „Социологическите идеи на Макс Вебер“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (нещо, което правя и понастоящем). Публикуваният през 1993 г. от „Хермес 7“ превод на Георги Кайтазов беше абсолютно непригоден за работа: той изобилстваше от грешки (най-вече в резултат от неразбиране), освен това много от бележките под линия (емблематични за „Протестантската етика“) просто липсваха, в други бележки пък ги нямаше позоваванията и т.н., и т.н. Така на принципа „помогни си сам“ възникна решението ми за нов превод, който излезе в издателство „Просвета“ през 2004 г.
През 2005 г. издателство „Гео Милев“ обаче преиздаде без промени превода на Георги Кайтазов, а междувременно преводът на „Просвета“ изчезна от книжарниците, с което цикълът се завъртя наново.
Разказвам тази история с първоначалните несполуки на „Протестантската етика и духът на капитализма“ в България, за да изтъкна едно неизменно условие за коректен превод, което принципно дори не би трябвало да се обсъжда: отговорността и респекта на преводача (а и на издателя) към оригинала, съответно към особеностите на авторовото мислене.
Същевременно обаче преводачът трябва да бъде на висотата на собствената си позиция като преводач. Преводът поставя в нова и различна светлина оригинала. Пасажи и твърдения, които в контекста на оригиналния език може да изглеждат самоочевидни, се налага да бъдат тълкувани в хода на превода (следователно без тълкуването да е непременно експлицитно), някои акценти трябва да бъдат различно локализирани, с което и от самото мислене на автора се извличат значения, които не са непременно видими в оригиналната творба. И това трябва да се прави с изключителна чувствителност, за да се избегне насилието над оригинала. Трябва, следователно, да правим разлика между „насилие над оригинала“ и „интерпретативно насилие“ в смисъла, в който Хайдегер ги разграничава в „Кант и проблемът за метафизиката“: „За да изтръгне от това, което думите казват, тъкмо онова, което те искат да кажат, всяка интерпретация по необходимост трябва да употреби насилие. Такова насилие обаче не може да бъде блуждаещ произвол. Силата на една предварително осветяваща идея трябва да движи и направлява тълкуването. Само благодарение на тази идея една интерпретация може да се осмели на винаги рискованото – да се довери на скритата вътрешна страст на едно произведение, така че чрез нея да бъде поставена в полето на неизказаното и да бъде принудена да го изговори“.
За тази роля на превода (и на преводача) намеква и самият Вебер в „Протестантската етика“, когато, обсъждайки детайлно едно от решаващите за развитието на сюжета понятия – Beruf – посочва, че тази дума, в нейния съвременен смисъл „произлиза от превода на Библията и всъщност е родена от духа на преводача, а не от духа на оригинала“. Тук впрочем се сещам и за едно изказване на Валтер Бенямин от есето му „Задачата на преводача“, в което Бенямин настоява, че преводът е далеч от това да бъде стерилно уподобяване на два мъртви езика и че измежду всички форми тъкмо той е натоварен с мисията да следи за процеса на съзряване на оригиналния език и за родилните мъки на собствения.
Разбира се, току-що казаното възвисява преводача в разредения въздух на философията на превода. Често пъти обаче преводаческото дело се оценява съвършено инструментално – от гледна точка на политика на превода, а именно, откъм неговата политическа своевременност. Талкот Парсънс, който има значим принос за връщането на Вебер към живот в Европа след продължителна забрава, прави това включително с превода си от 1930 г. на „Протестантската етика“ (и на големи части от „Стопанство и общество“). Другата страна на това негово дело обаче е установяването на продължителна доминация в световната социология, доказвайки основателността на изказването на Лорънс Скаф, че „който контролира интерпретацията на Вебер, може са се надява да контролира научната дейност“. Парсънсовият превод на „Протестантската етика“ вече повече от 90 години предопределя интерпретацията на Вебер на английски (и изобщо в световната хуманитаристика), независимо от това, че поне през половината от това време се натъква на остри – често пъти основателни – критики на опонентите. И може би тежката сянка, която този превод хвърля, възпрепятства появата на сериозен конкурент. За да се стигне дотам като основно качество на публикувания през 2005 г. нов превод – на Стивън Калбърг – да се посочва олекотеният му стил, който подпомагал по-доброто разбиране на Вебер от читателя.
Т. К.: Историко-критически преработеното издание на събраните съчинения на Макс Вебер (MWG) на немски език започва в началото на 70-те години на ХХ век и днес в завършен вид обхваща 47 тома. Със своите коментарни бележки, регистър на понятията и контекстуализиращи предговори то се превърна в международно уважавано класическо издание. Сходна, макар и в друг мащаб, е програмата и на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“: през последните години тя включва Веберови произведения във ваш езиково прецизен и специализиран превод, всяко от които е снабдено с предговор. В тази поредица – с визуалната концепция на Яна Левиева, – освен „Протестантската етика“, излязоха „Основни категории на социалната икономика“ (2021), редактираното преиздание на „Генезис на западния рационализъм“ (2019) и „Фигури на културата/Фигури на властта“ (2017). Как бихте защитили тези свои и на издателството усилия на фона на онези гласове, според които оригинални немски произведения могат да се четат и на английски език, както и че работата върху понятията е второстепенен изследователски въпрос?
К. К.: Във въпроса си добре очертахте основни достойнства на немското академично издание на Веберовите Пълни събрани съчинения. Трябва да се отбележи обаче, че някои решения в него са следствие от един сериозен дефицит: в редица случаи Вебер не е оставил указание относно организацията на ръкописите си в единно книжно тяло. Това се отнася най-вече за издаването на собствения му принос към ръководения от него мащабен проект „Принципи на социалната икономика“, в който участват учени с най-различен профил (икономисти, историци, демографи, социолози и т.н.) и който излиза в отделни книги повече от 15 години (включително след смъртта на Вебер). Споменатият вече Веберов принос е предназначен за Книга I, Част III на „Принципи на социалната икономика“. Днес той е познат на широката публика под заглавие „Стопанство и общество“ (Wirtschaft und Gesellschaft), като излиза под това заглавие повече от 50 години, но с така и недобре аргументирана концепция за подредбата на ръкописите в него. Затова соломоновското решение на немските издатели беше да издадат ръкописите към „Стопанство и общество“ в шест отделни тома в рамките на Пълните събрани съчинения на Макс Вебер.
Това всъщност се оказа много удобно и за разгръщащото се междувременно публикуване на Вебер на български. Университетското издателство „Св. Кл. Охридски“ вече беше публикувало през 1992 г. част от ръкописите към „Стопанство и общество“ под заглавие „Социология на господството. Социология на религията“ (в превод на Румен Даскалов). Междувременно през 2017 в ИК „КХ – Критика и Хуманизъм“ излезе преведеният от мен ръкопис за социалните общности под заглавие „Фигури на културата/фигури на властта“, а през 2021 г. в един том, под заглавие „Основни категории на социалната икономика“ – двата авторизирани фундаментални текста от ръкописа към проекта „Принципи на социалната икономика“ – „Основни социологически понятия“ (в пълен обем, за разлика от публикацията само на първите 7 параграфа в сборника „Генезис на западния рационализъм“) плюс „Основни социологически категории на социалната икономика“. При това положение в превод на български от основните компоненти на „Стопанство и общество“ липсва единствено „Социология на правото“. Планираме скоро тази липса да бъде попълнена.
„Протестантската етика и духът на капитализма“ плюс излезлите междувременно методологически трудове под заглавие „Смисъл и ценност“, сборникът „Генезис на западния рационализъм“, както и ръкописът „Социологически и рационални основания на музиката“ (все публикации на ИК „КХ – Критика и Хуманизъм“) допълват българската версия на изданията на Вебер.
Разширен вариант на това интервю ще бъде публикуван в брой 1/2026 на списание „Социологически проблеми“.
Теодора Карамелска е доцент по социология в Нов български университет и заместник-главен редактор на списание „Социологически проблеми“.
Кольо Коев е професор на НБУ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, преподава и в Софийския университет, дългогодишен главен редактор на списание „Социологически проблеми“.
Макс Вебер, „Протестантската етика и духът на капитализма“, 2025 г., Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“, превод и предговор Кольо Коев.
