Прави впечатление натрапчивият въпрос към протестиращите, подмятан от всички медии: Какво искате? С какво всъщност искат да се справят справящите се?
Протестът на справящите се идентифицира профила им, обяснявайки няколко неща. На първо място, защо са толкова малобройни: в България малцина се справят. На второ, защо са толкова упорити: тези малцина са добре тренирани. И на трето място, защо мнозинството им симпатизира, но не ги подкрепя ефективно: те вдъхват увереност, че ще се справят и с това, въпрос на време е.
Прави ми впечатление натрапчивият въпрос към протестиращите, подмятан от всички медии: Какво искате? С какво всъщност искат да се справят справящите се? С нищо специално и гръмко, по моему, е отговорът, а просто казано с един RESTART. Изглежда само дискомфортът от внезапното изключване от властовия поток би могъл да регулира политическото поведение. Демонстрираното от това правителство вкопчване във властта е показател. Отношението към протестиращите като към терористи, които биват отблъсквани грубо и тежко въоръжено, с които не се преговаря и които никога не бива да получат това, което искат, за да не се възползват и други, също е показател.
За справящия се политик справящият се гражданин е абстракция. Те мерят с различни мерки. Политикът не разбира как някой би могъл да се справя, освен ако не е политик. Политикът е ефектен (не ефективен) за тези, които са в затруднение. На справящия се той няма какво да обещае от арсенала политически обещания. Справящият се е независим. Политикът няма какво да му даде, защото това, което е постигнал справящият се, е станало не благодарение, а въпреки държавното управление.
За справящия се няма огледален образ в политиката. За да се появи такъв, политиците са подканени да демонстрират наличност не само в офшорки, данъчни декларации и банкови сметки, но и в почтеност, отдаване, култура.
Когато справящият се излиза на протест, него го интересува процесът на трансмисия, а не природата на продукта (това е заради влиянията от съвременното изкуство), т.е. той субвертира[1] утаяването на политиките и не се интересува твърде много от самите политици.
Справящият се протестиращ знае, че нервната реакция на политиците от загубата на властта предизвиква спешна нужда от коалиране и съвкупляване, и всеки път се надява генната модификация на роденото политическо тяло да е по-очовечена.
Справящият се протестър не бива да се занимава с програмиране на системата, защото там е уязвим, неподготвен, некомпетентен. Поне засега. С повече практика ще се справи и с това. Системата ще се саморегулира – морално и законово, когато се рестартира при всяко натрупване на грешки.
Справящият се е научил, че пътя към дисциплината преминава през принудата, както за гражданите, така и за политиците. Затова е толкова важно бутонът да бъде натиснат сега – без запазване на незаписаните промени.
Венелин Шурелов е роден през 1977 г. Завършил е Националната художествена академия в София и е съосновател и преподавател в нейната програма „Дигитални изкуства”. Той е част от кураторския екип и технически организатор на DA FEST, Фестивал за дигитални изкуства в София и е основател на Subhuman Theatre и арт групата Via Pontica. Сценограф и създател на фантомати, машини за рисунки и инсталации с видео и звук, нови технологии и класически механизми, всички те, осмислящи границата между човешкото и технологичното, реалното и въображаемото. След последните му произведения са пърформансът Zoom In, кибер лекцията Man Ex Machina, интерактивните инсталации Tabula Rasa, Orthoman, Фантомат и др.
[1] Субверсия – от лат. сваляне, събаряне, подриване