Разговор с Олимпия Даниел, куратор на изложбата с ранни работи на Цанко Панов в галерия „София прес“, и със сестрата на художника
През май в галерия „София прес“ бяха подредени 18 картини, които разкриват ранните търсения на известния художник Цанко Панов (1950–2003). Тръгвайки от идеята, че в зрелите си години той бе прочут със своите „музикални“ картини, кураторът на изложбата Олимпия Даниел е назовала изложбата „Протомузика“, за да ни насочи към онези изначални, конструктивни елементи в неговото изкуство, които предхождат и полагат основите на неговата късна живописна мелодика. Експозицията става възможна благодарение на семейството му и по-точно на сестра му Жани Панова, която съхранява и предоставя тези ключови свидетелства за формирането на самобитния му художествен език.
Цанко Панов е роден в София през 1950 г. През 1976 г. завършва ДУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в класа по живопис на Янаки Манасиев във Велико Търново. През годините работи като преподавател по рисуване (в с. Езерче, в Котел и София – Частна Академия „Жул Паскин“), като уредник (в редакцията на вестник „Стършел“) и като уредник и фондохранител (в НХГ и къщата музей „Борис и Славка Деневи“).
Носител е на редица престижни награди. Осъществил е над двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са част от колекциите на НХГ, СГХГ и много галерии в страната, както и от частни колекции в България, Франция, Германия, Великобритания, Холандия, САЩ.
Кога Цанко Панов рисува картините, които показахте в изложбата „Протомузика“ през май 2026 г.
Олимпия Даниел: В експозицията има работи от началото на 70-те години до края на 80-те на ХХ век, но ние не сме правили някакви солидни експертизи. Просто искахме да покажем работи, които не са излагани досега. Ранни произведения, които са непознати на публиката. Изложбите, които са се занимавали с неговото творчество, са представяли по-късни периоди, музикалните и по-абстрактни работи. Идеята беше споделена със семейството на Цанко Панов. Искам да благодаря за отношението, за доверието, за достъпа и насоките, които те дадоха. Много е трудно да влезеш в ателието на художник, който не е жив, и да имаш свободата да гледаш, да избираш.
Жани Цанова: Много от картините не са подписани, рисувани са върху картон, върху големи кутии от ORWO Film, каквито имаше по това време. Тогава нямаше възможност да се купува хартия, както е сега.
В какъв стил са представените творби в изложбата „Протомузика“
Олимпия Даниел: Показани са разнообразни произведения. Предполагам се знае, че той е завършил в Търновския университет при Янаки Манасиев, един много интересен автор, повлиян от уроците на Пол Сезан и Анри Матис, и тези кубистични и фовистични експерименти, които той е пренесъл на българска почва, очевидно са повлияли на неговите ученици. В „Каната“ можем да видим тези уроци на Сезан, експериментиране с обема, с пространството, със светлините и сенките. Донякъде може да се каже, че има уроци и от Джорджо Моранди в натюрмортите с бутилки и ненужни вещи. По-късните творби вероятно вече са транскрипции на неговия широк мироглед, защото той е човек, който се е интересувал от изкуство, живял е, гледал е, експериментирал е. Тук като че ли разпознаваме повече френската школа на Серж Поляков, на Никола дьо Стал и на по-близките до нас модерни автори, които водят вече към по-абстрактното третиране на действителността. Искаше ми се да направим така, че да се види този преход, който тръгва от натурата, от конкретните предмети, от простите сюжети като например натюрморта с две риби и с бутилки, през едни много хубави и лирични композиции – модел-художник, жена, която седи в бар или в по-неопределена обстановка, до почти абстрактни работи, които всъщност са пеперуди. Не може в една изложба всичко да се покаже и каже, но поне могат да се набележат някои важни точки от творческото развитие.
Как от това, което виждаме в тази изложба, продължава развитието на автора? Има ли приемственост – в гамата, в сюжетите?
О. Д.: Той все повече усложнява задачите, които си поставя. Никак не е просто да постигнеш бяло върху бяло или бяло и сиво, бяло и черно. Започва да колажира, да поставя върху платното допълнителни материали, да слага допълнителни цветни петна. Да не говорим за по-късните му колажи с нотни щимове, съчетанието на нещо много конкретно като нотния лист и абстрактни фонове. Това прехвърляне от много конкретно изкуство, каквото е визуалното, към абстрактното изкуство на музиката. Тези връзки безспорно не са откритие на българските творци, но той е един от малкото художници, които толкова упорито изследва тази материя.
Престоят в Париж обикновено оказва голямо влияние върху художниците. През 1994 г. Цанко Панов работи в ателиетата в Cité des Beaux Arts във френската столица. Как му се отразява това?
О. Д.: Париж наистина е място, което променя особено художниците, тъй като е богат на музеи, галерии. Човек може да види много добре подредени художествени колекции, да направи пътуване във времето, да добави в знанията си това, което е пропуснал. Това е огромно богатство и в същото време свръхнапрежение, защото понякога художниците се чувстват изгубени. Познавам хора, които след Париж нищо не могат да правят известно време, докато не осмислят всичко видяно. Жани Цанова ми каза, че той е знаел много неща и е знаел къде да ги търси.
Ж. Ц.: Той ми казваше, че непременно трябва да видя това и това, което за мен бе много важно като човек, който не е художник.
О. Д.: Ерудиран човек, който знае какво трябва да се види в Париж. Наистина Париж променя и може би доказателство са по-късните му работи с цветни петна. Престоят в Париж се превръща в катализатор, който може би го тласка повече към абстракцията.
Как се променя гамата в картините му?
О. Д.: След Париж има повече пастелни тонове, розово и оранжево, синьо и зелено, наистина малко френски съчетания, но много по-нежни. Не са вече тези остри, резки контрасти. Има лекота, финес, природна елегантност. Обяснавам си го с това, което ми е разказвала Жани, че техният баща е съставял страхотни албуми със снимки на произведения на изкуството, които са му правили впечатление. Децата са израснали с европейското и със световното изкуство, което художникът Цанко Панов първо вижда в албумите. Той е човек на експеримента, демонстрира непрекъснат стремеж към нови форми.
Какъв е бил като преподавател Цанко Панов?
О. Д.: В ателието разглеждахме тетрадките със записки, които той е подготвял за своите ученици. Толкова подробно и детайлно е разяснено всичко, разчертано, направено като пътна карта. Виждат се систематичност, елегантност на мисълта, целенасочено търсене на пътя. Няма резки движения, всичко плавно преминава едно в друго.
Ж. Ц.: Преподавал е в Котел и в София. И досега неговите ученици го обожават, защото е знаел как да им обясни достъпно материала. Подготвяше се много и каквото можеше, гледаше да им го даде. И те го усещаха. До ден днешен се обаждат.
О. Д.: Много щедро се е раздавал, лекциите му са толкова подробни, със скици на трансформациите, за които е говорил. Наистина се вижда, че е щедър учител и човек, който много знае.
Какво място заема Цанко Панов сред своето поколение творци?
О. Д.: Той е извървял свой път – минал е през класическото обучение, през реализма, но не типичния социалистически реализъм. При него нещата някак логично отиват към абстракцията, от конкретни предмети до усещания. Даже има и такива заглавия на картини: „Усещане за нещо“.
Как се е гледало на абстракцията тогава?
О. Д.: По това време – говорим за края на 70-те и 80-те години на ХХ век, вече не е било така, както през 50-те. Много хора са имали достъп до световните музеи, галерии, музикалните и театралните сцени. Имали сме страхотни музиканти, театрали, които са били на европейско ниво. При художниците е същото. Това са идеи, които няма как някой да спре. Да, наистина е имало наказани от системата. Но въпреки това са правели експерименти и дори са успявали да ги покажат.
Какво значение имат тези ранни картини за творчеството на художника?
О. Д.: Ранните творби на автора функционират като идеен фундамент. В тях са кодирани основните художествени проблеми и търсения, които по-късно ще се развият и ще определят пътя му. Това са знакови и много интересни творби и мисля, че това изкуство прави чест на всяка галерия. Мисля, че много дължим на нашите автори. Дължим сериозно отношение и проучване, защото много ателиета стоят затворени, не се показват или се изваждат едни и същи работи. Нашата публика също печели от това, че вижда тези картини, защото се докосва до изкуство, което дълго време е останало скрито в ателието, но днес звучи изненадващо актуално и живо.
Ж. Ц.: Самите ние толкова се зарадвахме, когато ги видяхме рамкирани. Картините бяха в ателието и не сме си мислили, че може един ден да бъдат показани.
Мисля, че в тази изложба виждаме много различен Цанко Панов – от фигуративни до абстрактни картини, все едно не са рисувани от един и същи човек.
О. Д.: Истинските художници минават през всичко. И през 70-те и 80-те години на ХХ век те са били отворени за експерименти. Права е Жани, че не всеки е показвал тези експерименти или ги е споделял само в тясна приятелска среда, като например Рембранда. Но се е знаело, че това се прави, не е скрито. Такива процеси са кипели не само в България. Това, че на един художник не му достига само класическата техника, а посяга и към колажа и асамблажа, редимейда и какво ли не, вече говори за интелектуално желание да преминеш отвъд класическото обучение, което се дава в гимназията или в академията. Да направиш следващата крачка. Тази изложба е ценна с това, че показва неща уж от кухнята, но за мен това са завършени произведения. Не остават в рамките на експеримента, на пробата и грешката. В моите очи произведенията стоят като много изящни и добре направени – с познания, с усещане за цвят, за композиция и конструкция. Съотнесени с произведения, правени по това време в други краища на света, те стоят много стабилно.
