Професия литературен агент или изкуството да популяризираш български автори. Разговор с Гергана Панчева от Литературна агенция „София“

Свикнали сме да се сравняваме със Запада, но там много отдавна книжният процес е конституирал фигурата на литературния агент като важна и незаобиколима. У нас все още това е екзотична професия, как си обяснявате този парадокс? 

Липсата на литературни агенции като свързващо звено между писатели и издатели се обуславя от няколко фактора. На първо място бих посочила факта, че последните десетилетия бяха белязани от неизбежния стремеж да се навакса огромна част от преводната литература, до която не бяхме имали достъп по време на Студената война. Издателският и читателският интерес бяха фокусирани върху чуждестранни писатели. Това явление не е уникално за нашия пазар. В Румъния до ден днешен продължава да бъде трудно съвременните румънски автори да се позиционират добре и да продават големи тиражи от своите заглавия. Последните официални данни от 2023 г. сочат, че публикациите на модерна румънска литература съставляват едва около 15% от пазара при нашите съседи. Останалото са преводи от чужди езици. В България се гордеем с разпознаваеми и конвертируеми писателски гласове, които се открояват все по-забележимо след началото на настоящия век. Искрено се надявам, че тенденцията те да будят любопитство на Запад все повече ще нараства.

Друг фактор неминуемо е броят читатели, т.нар. потребители на нашата „локална“ литература. Не харесвам термина „малки езици“, но е неизбежно сравнението между нас и пазари като Испания, Франция, Германия, САЩ, Канада. България все още е един сравнително ограничен пазар. Няма как да сравняваме броя на хората, които четат на немски или английски, и онези, които четат книги на български в оригинал. Да не говорим за читателите, които в световен план предпочитат художествени текстове, преведени от чужди езици на английски, което далеч не се ограничава само в територии като САЩ или Великобритания.

В Европа съществуват и други държави, където литературното агентство не е добре развито и това не е специфична особеност само в България. В Исландия създадоха първата си агенция през настоящата година. Сърбия отдавна се слави с добре развит пазар, но там също нямаше агенция до средата на 2023-та. Имам предвид агенция, която да работи с местни автори и главно за тяхното издаване в чужбина.

На Балканите със сигурност традицията е слабо развита поради ред причини. Десетилетия наред с нашите географски близки държави не беше воден задълбочен разговор за авторски права и условията на преотстъпването им. В последните 5–7 години тепърва започнахме да обсъждаме защита на интелектуалния труд и да гледаме на него като на продукт. Предполагам се досещате, че тук далеч не става дума само за литература и за сферата на книгоиздаването.

Работата с агент обикновено включва известни усилия не само за намиране на издател в чужбина и договаряне на права за дадено заглавие, а и изграждане на имидж на даден автор, полагане на усилия той да бъде включван във фестивали, да участва в международни събития и да посещава дискусии, представяния в други държави. Допреди 10–12 години нямаше как да си позволим да изявим ясни претенции към световните литературни сцени, да допуснем, че бихме могли да конкурираме автори от световна величина, въпреки че вече близо три десетилетия разполагаме с родни такива. В последното десетилетие това се промени и се надявам да се променя все повече. Читателските аудитории у нас устойчиво търсят разпознаваеми гласове от български автори в различни жанрове, което води и до нарастване на продажбите, все по-големи и повече на брой тиражи. Това е добра основа за начало на агентски усилия в посока разпространение на тези съвременни гласове и извън нашите граници.

Благодаря ви за всеобхватния поглед, за обобщената картина как е в България, на Балканите и по света. Обаче го има и чисто субективният момент, нали? Разкажете ми за вашето лично усещане да бъдеш литературен агент. Кои ваши качества на характера помагат най-много?

Когато създадохме нашата организация, нямах представа с какво се захващам. Това е непозната територия в много отношения. Често работата се усеща като проектиране на нови пътища, влагане на задълбочена инженерна мисъл. Ежедневно се изправям пред трудни избори, получавам откази и лоши новини, налага се да проучвам пазарни практики, да се съветвам с колеги в чужбина. Работата с авторски права е поле, което не познавах добре в самото начало. Но динамиката и вълнението ми допадат. В международните книгоиздателски общности витае дух на приятелство и професионалистите от този сектор си помагат и сътрудничат с лекота. Това действа много стимулиращо.

Работата с агент обикновено включва усилия за намиране на издател в чужбина и договаряне на права за дадено заглавие, за изграждане на имидж на даден автор и включването му във фестивали, в международни събития и дискусии…

Не съм сигурна до каква степен мога сама да дефинирам качествата на характера си, но за по-малко от две години се сдобих със сериозни залежи от търпение, станах по-толерантна и деликатна в много отношения. Но и по-настоятелна в други. Може би задължително условие за един агент е да бъде организиран, да изпитва любопитство към различното и новото, както и да бъде дипломатичен и много комуникативен.

Какво е усещането да си първият литературен агент в България? С какво задължава това?

В нито един момент не съм се чувствала задължена или обременена. По-скоро изпитвах съмнения дали ще се справя. Съществуват определени очаквания към личността на агента – че ще успее да пренареди картината на съвременната литература и книгоиздаването, както и отношенията между писатели и издатели на местния пазар. Това е сложен процес, който със сигурност ще търпи промени в положителна посока, но надали ще стане със скоростта, с която ни се иска на всички в този бранш. Вярвам, че подобно начинание може да донесе само позитиви в дългосрочен план и е нужно упорито и постоянно да се работи за видимостта на авторите (не само съвременните), както и на преводачите им.

Какво е писателят за литературния агент: клиент, пациент, партньор, рекламен продукт, търговски артикул?

Всичко това накуп. Шегувам се, разбира се. Изпитвам огромно уважение към авторите, с които работя. Към въображението и упоритостта им.

Със сигурност не ми хрумват етикети като „пациент“ или „рекламен продукт“. За мен писателят е най-вече партньор. Много държа на прозрачност в отношенията, а това значи писателите да са съгласни с решенията, които вземаме, и действията, които предприемаме заедно, и да са удовлетворени от работата ни. Невинаги се получава мигновено. Много от талантливите ни творци се доверяват трудно. И това е съвсем разбираемо. Основен приоритет за мен е да се боря за добри условия при издаване на български заглавия в чужбина. Несправедливо е, че дълги години нашите писатели са се съгласявали на унизителни финансови предложения само за да излизат книгите им в превод на чужди езици. Това не е никак редно.

Как изглежда един работен ден на литературния агент? 

Дните са динамични, понякога безкрайно изтощителни. Но никога еднакви с предходните. Има дни, в които говоря по цял ден за книги. Те са ми любими. Има и все повече дни, които прекарвам в писане на договори, споразумения, оферти, фактури, водя кореспонденция, изпращам предложения към издатели. Днешният ден е такъв – проследявам развитието на няколко нови сделки за права, оферти, условия по договори и обработвам стари задължения.

Ежедневно пиша и изпращам представяния на книги, материали за каталози, за уебсайт. Превеждам и редактирам на английски – глави от романи или разкази.

Помагам на авторите от нашето портфолио да намират писателски резиденции, интересни конкурси за превод и издаване на съвременна литература. Често превеждам кандидатурите им. Общувам онлайн или на живо с чуждоезикови редактори от списания, сайтове, издателства. На тях често съдействам за кандидатствания по програми за финансиране и издаване на преводи. Предлагам писатели за участие в семинари, фестивали, срещи с читатели. Ходя по доста срещи с преводачи, имам и много онлайн разговори с чужди издателства. Общувам и с културни организации.

Любимата ми част несъмнено са пътуванията – посещавам международни книжни панаири, конференции, литературни събития, където ходя на много срещи, разговори, обучения.

Преди време легендарен литературен агент от Италия ми сподели, че това е най-прекрасната работа в света. И имаше право.

Любопитен ми е професионалния ви жаргон. Например агентите на футболистите извършват трансфер, продават играча. И веднага се сещам за израза „продадени права“ – колко на място звучат при вас и колко абсурдно от гледна точка на разбирането, че правата и свободите са изконни и недосегаеми по презумпция…

„Продадени права“ звучат съвсем на място при нас. Обикновено са за една или две книги. Не и за човек, колкото и добър литературен играч да е той. Но пък някои книги безспорно имат много по-приятен живот от хората, работили по тях. И изживяват безброй приключения.

Литературата все повече е не само средство за оцеляване, а и оръжие срещу несправедливостта. Книгоиздаването в международен план отдавна е силно ангажирано с несправедливостите на днешния ден.

Все повече приемам като мисия правата на писателите да са добре защитени. Надявам се, че намират убежище и добър дом при нас, тъй като да си свободен и да имаш права значи да поемаш и задължения. Те на свой ред означават зачитане на труда на околните, дори това да не е по вкуса ни.

Как влияе политиката на една литературна агенция, съобразявате ли се с международната обстановка? Например, доколко реалистично е в момента български автор да бъде издаден в Русия, усещате ли в работата си антибългарски настроения, да речем в Македония?

Неминуемо политиката пряко се отразява на всички замесени в работата с литература и култура. Политиката и историята, реакцията спрямо тях формират целия ни цивилизационен мироглед. И винаги е било така. Литературата все повече е не само средство за оцеляване, а и оръжие срещу несправедливостта. Емпатията, която се създава чрез четенето, е най-силният ни коз в битката за оцеляване като вид.

Книгоиздаването в международен план отдавна е силно ангажирано с несправедливостите на днешния ден. Рядко срещаме хора от бранша, които са настроени хомофобски или провоенно. Преди две години Русия беше богат книжен пазар с много любопитни съвременни писатели, чудесни детски автори и илюстратори и е много жалко, че тези хора в момента стоят в сянка спрямо световните пазари. Представете си само как се чувства един руски литературен агент. Напълно реалистично е български автор да бъде издаден в Русия, но не съм сигурна доколко това би се прочело като еднозначен успех. И дали авторът би бил щастлив.

Македония винаги е била държава с изключително приятелски настроен литературен климат към нашите автори. Българските писатели вече над две десетилетия намират уютен дом в лицето на издателите от нашите съседи, което би трябвало и да е повод за стопляне на политическите ни отношения, а не обратното.

Каква година си пожелавате за българската литература, и за вас и вашите близки?      

Търпелива и търпима. С по-леки битки.

Пожелавам ни очаквани и неочаквани победи. Все повече съюзници и вяра в мисията ни. Бих се радвала на растящо международно внимание към нашите автори, което вече е факт. Радвам се да отчета, че и на преводачите българисти започва да се обръща все повече внимание от издателите в чужбина.

Гергана Панчева е поет и преводач. Бакалавър е по англицистика и американистика, завършва магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Кьолнския университет, където изследва пресечните точки между литература и театър. Има дългогодишен опит като преподавател по бизнес английски и преводач на техническа и специализирана литература. Пише и публикува стихове от 10 години, автор е на стихосбирката „След дланите“ (ИК „Жанет 45“, 2021). От началото на 2022 г. е едно от основните лица в единствената по рода си в България литературна агенция „София“, чиято цел е да представя и разпространява заглавията на български автори в чужбина.