0
1823

Профилактика

– Драги слушатели, вие отново сте с любимото си радиопредаване. Днес ще ви разкажем за един случай, носещ условното наименование „Цип”. Днес ще ви запознаем с историята на един човек, да го наречем Ахо. Историята на пръв поглед е маломерна, съвсем никаква. Дори е стряскащо, как да кажа, нелицеприятна.

Нашият Ахо работи на половин щат на рибния щанд в магазин от голяма търговска верига в центъра. На рибния щанд, ако сте обърнали внимание, е много студено. А и тези опулени риби всеки ден… С една дума, Ахо изпитва остра нужда да се себеизрази и по друг начин, да бъде с нещо полезен, с нещо друго освен изкормените риби. И ето какво му поднася съдбата. Обикновено към два и нещо следобед той тръгва пеш към най-близката спирка на тролейбуса. И така, чака той един ден на спирката, когато точно пред него, до тротоара, спира голям джип. От него слиза един от силните мъже в държавата. Той се устремява към магазина за автомобилни аудиосистеми в непосредствена близост. Буквално прави две крачки и хлътва вътре. Без охрана е, в джипа остава да го чака шофьорът.

Ахо обаче забелязва нещо обезпокоително – че ципът на панталоните на въпросния мъж е разкопчан. Започва да изпитва притеснение заради него – ето, сега той ще отиде на съвещание или още по-лошо, на пресконференция и ще се изложи. Трябва да го предупреди непременно за конфуза, да спаси, дето се вика, държавническата му чест.

Мъжът обаче вътре в магазина се бави. И Ахо решава да информира за неприятната авария в облеклото на мъжа шофьора му. Приближава се до джипа и почуква възпитано на затвореното стъкло на дясната врата. Един вид, шофьорът да свали стъклото, за да може той да му каже нещо.

Но шофьорът само го поглежда като някой инсект, подкарва джипа и свива зад ъгъла. В същия миг въпросният силен мъж в държавата изскача от магазина и също се отправя с бързи крачки към ъгъла – вероятно с шофьора имат предварителна уговорка откъде да го вземе. На Ахо не му е удобно да търчи след него. И в крайна сметка става така, че не успява да осъществи благородното си намерение.

Това го фрустрира и го изпълва със съзнание за собствената му нищожност тъй, както костите му са пълни със студ от работата на рибния щанд.

Но историята не приключва дотук. В близките дни Ахо усеща, че е обект на засилен интерес от страна на двама души, нисък и висок, с вдигнати яки и дъвчещи дъвка, направо като извадени от учебник. Ахо няма толкова развито концептуално мислене, за да заключи, че между тях и предидущата случка има пряка връзка. Но тревожният фон продължава да се утаява и да става все по-гъст ден след ден.

Все пак, скоро се стига до развръзката. Двамата мъже го пресрещат на улицата и му казват в пряк текст, че е проявил, меко казано, нездрав интерес към автомобила на господин еди кой си. Спомня ли си? Спомня си. Знае ли той кой е господин еди кой си? Да, Ахо знае. Така. Нека да счита срещата си с тях двамата като един вид профилактика. Ама… опитва се да изясни недоразумението Ахо. Без ама! Следващия път срещата ни няма да протече така, недвусмислено заявява високият.

Това беше всичко за днес, драги слушатели. До следващата седмица.

Водещият свали слушалките, вдигна палец към звукорежисьора зад стъклото, събра партакешите си, излезе в коридора и се отправи към ъгълчето на стълбището, където тайно да дръпне една цигарка, преди да си тръгне.

И в този момент видя по коридора към него да се задават двамина – с вдигнати яки, дъвчещи дъвка, висок и нисък.

Като извадени от учебник.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияТази наша болезненост
Следваща статияКак се ражда и умира един „скандал“