Професор Зигмунт Бауман, социолог, философ, есестист, един от големите мислители на нашето време, изнесе на 6 ноември лекция в Софийския университет, а на следващия ден получи Почетния знак на Института за изследване на обществата и знанието на БАН. Тържеството в Полския културен институт бе последвано от кратка дискусия, тогава проф. Бауман отговори на въпрос на Портал Култура каква е настоящата криза в Европа – финансова или духовна (виж видеото).
Финансовата криза всъщност разкрива наличието на духовна, обясни проф. Бауман. Ние, съвременните хора, трябва да променим начина, по който удовлетворяваме потребностите си, нашия начин да бъдем щастливи. Ние трябва да се научим да бъдем щастливи, без да пазаруваме. Професор Бауман припомни различни старомодни видове щастие – например, да си щастлив, когато работиш; да си щастлив, когато си с други хора; когато помагаш на други хора. Но пазарите се стремят да превърнат всичко, което не е пазаруване, в пазаруване. И това е обща тяхна тенденция. „По-възрастните от нас си спомнят, че Коледа е бил духовен празник, но всички вече сме убедени, че той е празник на консуматорството. Ние сме станали много конкурентоспособни и сме длъжни да бъдем такива. Носим винаги мобилните си телефони и винаги сме достъпни за колегите или шефовете. Но освен че се продаваме на пазара на труда, ние сме и любящи бащи, съпрузи, приятели. Чувстваме морална болка, когато вечер сме се събрали с децата и искаме да помогнем на дъщеря си да си напише домашното или да ни разкаже какво се е случило в училище, но ни се обажда шефът и казва, че тази вечер трябва да подготвим някакъв много важен доклад. Изоставяме дъщеря си и започваме да правим доклада. Нямаме друг избор, защото ситуацията е много конкурентна и при следващите съкращения на персонал ние ще се окажем излишните. И именно тук, в това затруднено положение, ни идват на помощ пазарите: не можем да отделим време на децата си, но можем да им купим красиви подаръци. И колкото повече подаръци трябва да купуваме, защото се чувстваме виновни пред нашите близки, толкова повече трябва да работим. Разгръща се порочен кръг и именно в това е духовната криза.” За да излезем от нея, трябва да преосмислим според професор Бауман какво означава да бъдем заедно, да живеем заедно и да обичаме ближните. Финансовата, кредитната криза не се отнася само до банките. Кризата ни дава възможност да премислим какво означава да бъдем хора, духовни същества.
Проф. Бауман говори още за миграционните процеси в периода на глобализацията, чиито изследовател е той. Във фазата на диаспорите, както той определя настоящия период, е все по-възможно да сме свързани с повече от едно място. Днешната ситуация създава много излишни хора, които не намират възможност за реализация в родните си страни. Първата причина за това е модерният стремеж към усъвършенстване – да бъдем все по-добри, а втората – икономическият прогрес, тенденцията нещата да се извършват с все по-малко средства и разходи. Всъщност емиграцията съпътства модерността от самото й начало, първите големи групи емигранти са били европейци. Но тази емиграция е друга, тя се е дължала на факта, че европейците са имали предимството да бъдат единствената модерна част от света, имали са определени умения и са въвеждали по-добър начин на обработване на земята и на стопанисване в колониите. Ситуацията е уникална, защото по онова време са се намирали глобални решения на локални проблеми. Днес, когато модерността триумфира в целия свят, вече се търсят локални решения за глобално създадени проблеми, този начин на действие не е продуктивен, той е парадоксален и затова се намираме в проблематична ситуация. В новата епоха на диаспоризация хората, които емигрират, не могат да предвидят какво ще се случи на местата където отиват, но въпреки това смело ги населват. Този процес трудно може да се контролира, създава се архипелаг от диаспори, в който хора с различен етнически и религиозен произход живеят заедно, работят заедно, децата им ходят заедно на училище. Налага ни се да усвоим ново изкуство – постоянно и завинаги да живеем с различията, да се примирим с факта, че ще живеем в една общност с хора, които са напълно различни от нас и това ще е нашето бъдеще. Мултикултурализмът вече не се свързва с асимилацията. Днес е нормално хората в една общност да посещават различни църкви, да говорят различни езици, да пазят обичаите си, без да се притесняват от асимилация. Това се дължи на факта, че йерархията на културите е изчезнала, което пък е следствие от изчезването на властовата йерархия.
Като млад, спомня си проф. Бауман, е четял с увлечение Сартр, който съветва младите хора да създадат жизнен проект, за да ги ръководи през целия им живот. Било е възможно в онези години, защото светът е бил устойчив. Днес обаче това е немислимо, затова професорът не предлага подобна алтернатива на младите. Нашите решения зависят от сменящите се моди, от динамичния свят, в който живеем.
Проф. Зигмунт Бауман е автор на понятието „втечнена модерност“, синоним на постмодерност, като най-подходящо определение на съвременната ситуация. Той е проницателен изследовател на тоталитарните общества и проблемите на свободата, автор на широко коментирани прогнози за бъдещото на цивилизацията. Преподавател в университетите в Тел Авив и Хайфа, в Лийдс, където от 2010 г. работи център с неговото име, доктор хонорис кауза на Софийския университет (2002 г.), Карловия университет в Прага и Университета „Карл Велики” в Ковно. На български са преведени (от Мария Димитрова) книгите му: „Глобализацията” (1999); „Живот във фрагменти” (2000); „Постмодерната етика” (2001); „Модерност и Холокост” (2002, превод от английски Алфред Криспин), „Общността” (2003).
Ценностите на поляците
Политическото има относително по-малка и все по-намаляваща роля в живота на поляците, отбеляза проф. Александра Яшинска–Каня от Института по социология на Варшавския университет на своя лекция, изнесена на 5 ноември в Софийския университет. Данните показват тенденция на спад на политическата ангажираност и на интереса към политиката, и то в период, когато западно-европейските страни регистрират систематично по-висока степен на интерес. Независимо от това повечето полски граждани ценят демократичната политическа система. Намалява броят на онези, които считат, че в условия на демокрация икономиката не работи добре. Намалява и броят на поляците, които са недоволни от начина, по който демокрацията решава конкретните проблеми на хората – този процент е бил много висок през 1999 г., но след 2008 г., макар и с малко, е отбелязан спад. Дори и онези, които демонстрират недоволство от начина, по който работи новата демократична система, изразяват увереност, че демокрацията в Полша е стабилна. Според проф. Яшинска–Каня намалява и влиянието на Католическата църква в полското общество. Забелязва се тенденция на спад на доверието към църквата, макар тя по принцип да се ползва с високо доверие сред поляците. Има сериозни тенденции на секуларизация, проличаващи в намаляващия брой на хората, които заявяват, че религията е нещо важно в техния живот. Голяма част от поляците одобряват правото на избор по отношение на развода, аборта и евтаназията и признават допустимостта на подобни житейски избори, макар те да са официално осъдени от църквата. Преди няколко месеца в Полша е проведена дискусия за оплождането ин витро, по време на която мнозинството от хората изразяват подкрепата си за тази процедура, въпреки че тя е обявена за греховна от Католическата църква. Доста висок е процентът на поляците, които смятат, че църквата не излъчва адекватни решения по социални и политически проблеми, като повече от 80 % се обявяват против участието на църквата в политическия живот. Същевременно проф. Яшинска–Каня отбеляза, че повечето поляци възприемат религиозните практики като нещо формално и официално, като сфера на празничното поведение. За тях религиозните практики са по-скоро символ на националното единство, а популярността им се поддържа от авторитета на църквата и особено от харизмата на папа Йоан Павел II.
Проф. Александра Яшинска-Каня от Института по социология на Варшавския университет се занимава със съвременни социологически теории, международни сравнителни изследвания на ценностите, национални и етнически конфликти, социология на емоциите. Ръководител на полския екип в международния проект European Values Study, в неговите рамки работи и с българските си колеги, ръководени от проф. Георги Фотев.
