На 27 ноември на тържествена академична церемония френският театровед и изследовател проф. Патрис Павис бе удостоен с почетното звание Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Званието беше връчено на сцената на Театър „Българска армия“ от ректора на академията проф. д-р Станислав Семерджиев в присъствието на декана на факултет „Сценични изкуства“ проф. Пламен Марков, ръководителя на катедра „Театрознание“ проф. д. изк. Камелия Николова и на множество преподаватели, студенти, театрали и журналисти. Същият следобед проф. Павис изнесе и лекция на тема „От ателието към постановката“ в препълнената зала на Сцена 47 в НАТФИЗ, която едва успя да побере всички желаещи (някои от студентите дори бяха насядали на самата сцена!) да чуят на живо и да получат автограф от изтъкнатия теоретик на театъра, известен в България най-вече със своя „Речник на театъра“ от 1987 г., издаден на български през 2002 г.
Почетната научна степен се присъжда за заслуги към развитието на световната наука, образование и култура и досегашни нейни носители са били световни знаменитости на театъра и киното като театралните режисьори Тадаши Сузуки (Япония), Хайнер Гьобелс (Германия), филмовите режисьори Дейвид Линч (САЩ), Никита Михалков (Русия), Карлос Саура (Испания), Ищван Сабо (Унгария), драматурзите Едуард Олби (САЩ), Горан Стефановски (С. Македония), актьорите Ян Енглерт (Полша), Клаудия Кардинале (Италия) и др. За първи път престижното отличие се присъжда на театровед, чието творчество е от международно значение. Като влияние Патрис Павис се нарежда до малцината съвременни театрални теоретици от ранга на Ханс-Тийс Леман и Ерика Фишер Лихте от Германия или Марвин Карлсън от САЩ, чиято популярност надхвърля академичните и професионални среди и чиито текстове са превеждани на множество езици. Проф. Павис е автор с богата ерудиция и енциклопедичен размах, доловими дори само от заглавията на най-известните му книги: „Речник на театъра“ (1987), „Анализът на драматичните текстове“ (2003), „Анализът на спектаклите“ (2005), „Съвременната постановка“ (2007), „Речник на пърформанса и на съвременния театър“ (2014, той подари книгата на библиотеката на НАТФИЗ) и др. Лайтмотив в неговите изследвания и същевременно принос за съвременната театрална мисъл е неговият анализ на две от най-разпространените, но в същото време силно оспорвани и многозначни театрални понятия – „постановка“ (от фр. mise en scène) и „пърформанс“ (от англ. performance). Първото понятие е свързано с традиционната представа за театралното представление като интерпретация или материализация (поставяне на сцена) на драматически текст, докато второто първоначално означава само „представление“ и „изпълнение“, но от втората половина на ХХ в. разширява неимоверно употребите си и се отнася „едновременно до пърформанс арта и до което и да е представление (с текст, без текст, поредица от акции, културен пърформанс)… следователно „пърформанс“ е всяко действие, което се представя, за да бъде видяно“, както спомена и проф. Павис в своята софийска лекция (тя ще излезе в Годишника на НАТФИЗ). За съвременния театър „постановката“ и „пърформансът“ са взаимосвързани и в постоянна динамика, и е трудно да се прокара ясна граница помежду им.
Проф. Павис се вълнува и от взаимодействието между различните професии в театъра. Той има дълъг практически опит в провеждането на уъркшопи (ателиета), в които всички (режисьори, актьори, драматурзи, театроведи, сценографи) са съавтори и работят заедно.
