0
1855

Псалом 102

Псалом Давидов

Днес ние предимно четем библейските псалми, но някога те са се пеели и пеенето е било придружено с музикален съпровод на псалтир, откъдето идва и названието им. Паралелизмът на псаломските стихове е поетична ритмика, която им придава мелодичност дори при четене, дори в превод. Затова когато четем псалома, в съзнанието ни той звучи като мелодия и се изобразява богата картина от образи, състояния и асоциации.

  1. Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.

И душата ни, но и онази наша духовна и физическа, позната и непозната вътрешност, която виждаме на рентгенови снимки или на ехограф, или на непонятните снимки от скенер или от ядрено магнитен резонанс. Тази наша вътрешност е призована да благославя името на своя Творец. Тази  наша вътрешност, която във филма на Мел Гибсън „Възражение по съвест” с поразяваща изобразителност и експресивност за миг само се разкъсва на парчета и се изсипва върху земята, разоравана от бомби и снаряди. Тази наша вътрешност, която в дни на здраве ние едва забелязваме или смятаме за даденост и която става единственият ни проблем, когато е поставена под заплаха. Когато ни присвие коремът, когато ни се повиши температурата, когато лекарят ни каже, че операцията е наложителна, когато можем всеки миг да се разболеем от смъртоносния вирус, когато върху частица от тази наша вътрешност бъде поставена тежка диагноза. С всяко дихание на тази вътрешност сме призовани да благославяме Бога. Сърцето ми да не спира да бие и да животвори тялото ми. Но и да се разширява за Бога. Дробовете ми да поемат въздуха, който Бог е създал, ноздрите ми да се изпълват с хилядите благоухания, очите ми да се радват на всяко човешко лице, на всеки мирен ден. Цялата моя вътрешност да ликува в хармонията, която движи и нея, и Вселената.

  1. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.

Благодеянията – че е настъпил още един ден, че слънцето пак е изгряло, че аз се събуждам в този ден, жив съм, цял съм, скоро ще стана и ще потъна в ежедневните грижи, ще тръгна по познатите пътища, ще полагам усилията си, те ще бъдат в повечето случаи безплодни, предстоят ми грижи, неприятности, ядове, умълчавания и обиди, обичайната доза хейт ще трябва да поема и този ден, ще трябва да я преглътна, да я преработя в себе си, да я претворя, за да не остане слузта ѝ по мен, за да не ме отрови. Но както и в предишните дни, и в дните на всички предишни години, аз имам сили да направя това и това е благодеяние от Теб, благословение от Теб и то е в паметта ми, но не само в паметта на ума, но и в паметта на душата ми и всичко е еднакво важен дар. Не съществува нищо в света, което да не е дар от Теб, да не е Твое благодеяние – всяко семенце, което ни храни, всяка шепа пръст, в която храни него, всяка дъждовна капка, която го напоява. За да бъде благодарна за неизброимите Божии благодеяния, душата ми трябва да не забравя ни едно от тях. А ние толкова лесно забравяме. Затова умоляваме душата си – не забравяй! „Не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела!“

  1. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;

Най-мистичният за мен стих от Стария завет. Защото как могат да бъдат простени моите беззакония, многобройни като морския пясък? Коя моя мисъл или дело са били праведни или чисти? С коя моя мисъл или дело ще мога да се похваля там, откъдето връщане няма? Или ако случайно и без да искам нещо добро се е прокраднало в мислите или действията ми, от мен ли е дошло или от Теб? Мога ли аз да си припиша заслуга за него? И как тази кал, от която съм сътворена, ще бъде изчистена във възкресния ден и плътта ми ще бъде избистрена и претворена, и недъзите на душата и тялото ми изцелени? Наскоро прочетох в последния том на великолепната поредица на протойерей Георги Флоровски негови „Мисли за Евхаристийното Тяло Христово” и те дадоха до известна степен обяснение за изцелението на недъзите ни: „Приобщавайки се със Светите Дарове, ние вкусваме Тялото Христово, което насетне по пътя на естествения органичен процес се претворява в наше тяло. Получава се материална, органична връзка на нашето човешко тяло с Тялото Христово”.

  1. избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;

Господи, „нима мъртвите ще станат и ще Те славят? Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?“ Христос стана първороден от мъртвите, начатък за умрелите и след като аз съм част от Него, причастна чрез вярата си и заради общата ни кръв, и заради общата ни плът, Той ще ме хване за ръката и заради Своята милост, а не заради моето достойнство, и заради Своята щедрост, а не заради моите дела, ще ми помогне да изляза от гроба и, задето съм се радвала, че името ми е записано на небесата, ще си спомни за мен в Своето царство. Той ще слезе долу, за да изведе нас горе. Неговата милост и Неговите щедрости са венецът, с който е увенчан нашият образ, сътворен по Неговия образ.

  1. насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.

Да тръгнем по обратния ред – какво би било, ако нямахме благата, с които желанието ни да бъде наситено. Ако нямахме въздух, за да дишаме. Ако нямахме слънце, за да се топлим. Ако нямахме храна, за да засищаме глада си. Или вода, за да утоляваме жаждата си. Или дървено масло, за да блести кожата ни. Или вино, за да се весели сърцето ни. „А това велико и пространно море!… с неговите „безброй влечуги, малки и големи животни“. Ако не носехме в себе си частица от това пространно море, в което винаги да можем да се гмурваме и очистваме, колко по-мъчителен би бил преходът ни през пустинята на този свят. Нашата младост се подновява всеки път, когато се поднови нашата вяра. Чрез вярата всеки миг сме новородени. Младостта ни се подновява всеки път, когото духът ни се издигне като орел във висините.

  1. Господ дава правда и съд на всички обидени.

От дете познавам злословието и завистта, злобата, която те предизвикват. Но от дете съм узнала също, че те неизменно се завръщат като бумеранг към онези, от които произлизат и те веднага се превръщат в по-слабите, в жертви на самите себе си. Трябва да бъдем внимателни към онези, които ни правят зло и толкова. Съдът е дело Божие. Не трябва дори да сме обидени. Бог дава Своето царство на бедните духом, насища гладуващите, разсмива плачещите, на тях и на всички обидени Той дава правда и съд. Човешкият съд е несправедлив, но неизкоренимият човешки стремеж към правда може да бъде удовлетворен само от Теб, Който даваш правда и съд на всички обидени.

  1. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.

Моисей записа Божиите заповеди на каменните скрижали, те се изписаха в плътта на израилтяните. Христос дойде не за да наруши стария закон, а за да ни покаже по-всеобхватния, по-космичен път към неговото изпълнение, пътя на милостта и любовта. Днес ние имаме навигационни системи, които ни показват земните пътища, но на тези, които Му се доверяват, Бог не е престанал да показва Своите пътища, както някога на Моисей.

  1. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:

Ако се опитам за мъничко само да погледна себе си през очите на Бога, бих възкликнала към себе си с думите на Христос „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” Та често аз самата не мога да се търпя, дразня се от недостатъците си, които си остават все едни и същи, непреборими са като плевел, един махнеш, други десет поникнат, един път постъпиш правилно, а десет пъти накриво, но има Някой, който всеки път ти помага и като на малко и непослушно дете ти говори, хайде, хайде, изправи се, следващия път ще се опиташ да не постъпваш така повече. А аз към кои от моите ближни постъпвам по същия начин? Само към децата си и то докато са малки, моята милост и щедрост, дълготърпеливост и многомилостивост се простират точно дотам и нито милиметър повече. Всяка проява отвъд тях коства усилие. Както децата за родителите винаги остават деца, така сме всички пред Бога, само трябва да си припомняме това всеки път, когато кажем „Татко наш“.

  1. Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.

Ако Той беше един дребнав и отмъстителен Бог, на Него отдавна до гуша щеше да му е дошло от мен, тъй както на мен ми идва до гуша от самата мене си. Но не. Той ме обича повече, отколкото аз обичам себе си. Всеки път, когато Бог залее греха с потоп, винаги си избира един Ной, който да построи спасителен ковчег, в който да ни приюти и в който винаги се завръща един гълъб с маслинена клонка в човката си.

  1. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове.

Не ни въздава според греховете ни дори когато ние се изтребваме един други. Прощава нашия дълг от десет хиляди таланта, за да ни покаже, че и ние трябва да простим малките дългове на нашите длъжници. На жената, която обливаше нозете Му със сълзи, Той прости многото грехове, задето много обикна. А моето злопаметство към длъжниците ми е винаги обратно пропорционално на Неговата прошка към мен. Не доброто, което искам, правя, а лошото, което не искам, него върша. Но надеждата, че Бог няма да ми стори според беззаконията ми и няма да ми въздаде според греховете ми, ме кара да прекланям пред Него колената на сърцето си. В света, който въздава справедливостта безмилостно, ние имаме нужда от милостива справедливост и я намираме единствено в думите на Този, Който постави милостта над жертвата, като каза „милост искам, а не жертва“.

  1. защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
  2. колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
  3. както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
  4. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
  5. Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
  6. понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
  7. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
  8. и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
  9. Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
  10. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
  11. благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
  12. благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя. Господа!
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияПримери за проблематични коалиции
Следваща статияСъбитието Коритаров