Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд“ в Регионалния исторически музей – София, е изненадваща, съчетава непоказвани артефакти, имена и различни по жанр произведения.
В пространството на столичния музей изкуството се среща с науката, методи на изследване и архивиране са съчетани с емоционални концепции и институционализирани спомени. Акварели с подчертан документален уклон съжителстват с живописни творби, скулптури, декоративни проекти и библиофилски орнитоложки издания. Всичко това е обобщено в рамка, свързана с личността на цар Фердинанд.
Разглеждайки отделните фрагменти история в изложбата, търсех коя е същинската семантична нишка, която преминава през нея. Ловът се оказа повод, „ключ“, който обединява цялото. Ловът е хоби, поле за общуване и своеобразен „параван“ за политически преговори. В същото време той предлага възможност за изследователски поглед в процеса на работата на художника анималист.
Централно място в експозицията заемат акварелните илюстрации към орнитоложкото списание „Науман, Естествена история на птиците на централна Европа“. Колекцията наброява 400 илюстрации, от които 60 са в залата, показани за пръв път пред публика. Акварелите носят спецификата на натуралистичната документална рисунка и са създадени от именити художници в областта на документалната илюстрация. Всички те възпроизвеждат видовете птици с максимална прецизност и в този смисъл могат да бъдат приравнени с научния поглед. Стилистиката на всички изображения е базирана на така наречената биологична документалистика. Колкото и унифицирани да са заради предназначението си, рисунките носят специфични особености, присъщи на техните създатели. Значимите имена, представени с най-голям брой произведения в изложбата са: Джон Джерард Кьолеманс (1842–1912); Еди де Маес, Бруно Гайслер (1857–1945), Отто Клайншмид (1870–1954).
Джон Кьолеманс е виртуозен рисувач. Акварелите му са изящно нюансирани, синтетични като визия и информативно артистични. В композиционно отношение те се характеризират с баланс и завършеност. Категоричността на формите засилва този ефект до максимум. Стилистиката на Еди де Маес се основава на документалната точност и пределната детайлизация, които присъстват и във фона, и в изображението. При него птица и фон са интерпретирани с еднаква степен на точност. Отто Клайншмид работи многослойно, но феерично. Той постига фина нюансировка на тона, богат фон, подробно развита пространствена среда, както и прецизна моделировка на формите. Джон Джеймс Одюбън (1785–1851), известен американски учен, орнитолог и художник анималист, автор на илюстрованото издание „Птиците на Америка“ (1827–1838), също е представен в изложбата.
Интересен от гледна точка на методологията на работа е фактът, че Джон Одюбън развива свои начини на дисекция и рисуване. Одюбън използва корди, за да запази обичайни движения на животните и птиците по време на хранене и ловуване, за разлика от характерните методи от онова време, при които препараторите изваждат вътрешностите на животните, натъпкват ги със слама и ги позиционират в неестествени пози. Стилът на рисуване на Одюбън се отличава с изящество и документалност. Първоначално художникът прави контурите на изображението и акварелната подложка. В отделни зони върху нея нанася тонове с цветни креди или пастели, за да разграничи различни типове материя. Върху непокритите с креда части от тялото на птицата Одюбън наслагва много слоеве акварелна или гвашова боя, което му позволява фина нюансировка на тона, а посредством него – прецизна моделировка на формите. Всички екземпляри са нарисувани в естествена големина, следствие от това са големите размери на книгите и приложенията към тях. Одюбън прави няколко етюда от различни гледни точки, с цел да представи изчерпателно спецификите на всеки вид. Изследователят рисува различни видове от едно и също семейство на една страница с цел да изтъкне специфичните им различия.
Контрапункт на илюстрациите с пределна достоверност са декоративните проекти от български художници, в които са изобразени птици. Сред авторите, интерпретирали тази тема са Иван Милев – (Горски птици), Николай Ростовцев (Кълвач), Георги Попов-Джон (Рибар, 1925), Стоян Венев (Декоративен проект), Харалампи Тачев (Щъркели). Всички произведения се отличават със звучна цветност, декоративно положена мазка. Водещата роля на линията, както и условното пространствено решение са характерни за първата половина на ХХ век. Малко известни, но с приносен елемент са декоративният проект на Петър Баучавинов и конструктивните рисунки на Николай Боев, публикувани в „Птиците на България“, 1950. Измерения на темата откриваме в колоритния изящен сервиз, в сребърните скулптури на глухар и тетрев – дар за цар Фердинанд, както и в пластиката Рибари от Васил Зидаров.
Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд“ е подредена методично, строго документално. Идеята е личността на Фердинанд да доминира, с цел да се подчертае приносът на владетеля за развитието на българската наука и изкуство. И това е постигнато чрез включване на знакова картина – официален портрет на цар Фердинанд от Никола Михайлов.
Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I“ се организира от Регионален исторически музей на София (РИМ-София) със съдействието на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Националния природонаучен музей, Националния литературен музей, Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Националната художествена академия, Националния политехнически музей, Държавна агенция „Архиви“, Дружествоjf на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Аукционна къща „Енакор“ и издателство „Пенсофт“. Изложбата ще продължи до края на октомври.
