Изложбата в къщата музей „Вера Недкова“, филиал на Националната галерия, е част от проект, чието начало бе поставено през 2019 г. с експозицията паралел между Вера Недкова и проф. Анна Бояджиева. Кураторката Диана Драганова-Щир продължава в посоката, озаглавявайки новата изложба „Автопортрети“. Зад това лаконично заглавие се крият пластове асоциации – от темата за присъствието на жената в изкуството, през приемствеността на ниво учител–ученик (Деница Боева е ученичка на проф. Анна Бояджиева) до интерпретация на себеизразяването.
Диана Драганова-Щир предлага на зрителя интелектуални проекции на две идентичности и няколко епохи – Вера Недкова и нейните автопортрети, създадени от 20-те до 60-те години на ХХ век, и Деница Боева с автопортрети и инсталация, създадени през второто десетилетие на ХХІ век.
Себепортретирането е сложен проблем. Автопортретът като зададена територия конкретизира посоката на комуникация със зрителя. Подобна експозиция наподобява огледална повърхност, в която всяка от художничките се „оглежда“. В изложбата са успоредени съдбите на две жени от различни епохи. На пръв поглед паралелът между двете художнички изглежда невъзможен, дори абсурден… Но при вглеждане в дълбочина става ясно, че и двете интерпретират самооценката, съмнението, адаптацията, различността на твореца, който не се вписва в обичайните граници на социума.
Феминистични идеи, усещане за безизходица, обреченост, отхвърляне на действителността, енигматична дистанцираност и студенина – това е спектърът от асоциации, които извиква в съзнанието ми експозицията.
Подбрани са знакови автопортрети на Вера Недкова. Във всички платна, без значение на хронологията на създаването, има усещане за самота, за отчужденост и „затвореност“. Автопротретите на Вера Недкова са експресивни, дистанцирано студени и болезнено откровени. Тук е и точката на пресичане между двете авторови концепции – на Вера Недкова и Деница Боева – в хладния рационализъм, в изчистената директна изразителност, в откровеността.
Младата художничка Деница Боева представя автопортрета като „безбрежна“ територия, която се простира от разпознаваемата образност с контурите на попарта, през контрастното конструиране на портретност чрез обект от разнообразни материали до инсталация с асоцииране на присъствие посредством мрак, светлина и пространствено моделиране. Деница Боева тълкува идентичността, знака за присъствие, символността на нашето време. Със средствата на текстила тя овладява широко поле за интерпретация на диалога личност–общество, личност– себеосъзнаване и личност–предистория.
Така, с дискретна съпоставка, Диана Драганова-Щир концептуално форматира пространство, паралелно обитавано от два артистични възгледа. Публиката става съучастник в познавателен диалог, който напомня за богатството на нашето художествено наследство и за творческия потенциал на новите поколения. Експозицията, съвместила автопартрети на Вера Недкова и Деница Боева, отправя предизвикателство към зрителя: да погледне към миналото през очите на настоящето, за да прогнозира бъдещето. В очакване.
